“Излизаме, играем, Бербатов вкарва и ги бием.”
Не, това не е разговор между българските национали или играчите на “Манчестър Юнайтед”. Тези реплики си разменят футболисти от старшата юношеска възраст на испанския “Осасуна”. Човекът, когото наричат Бербатов, всъщност е 18-годишният Ивелин Василев от Ямбол. Той е титулярен център-нападател и голмайстор на тима от град Памплона - столицата на областта Навара.
“Все ми викат на шега Бербатов. Не мога да не се радвам. Ако някой ден стигна Димитър Бербатов, ще съм изключително щастлив. Това ми е любимиятфутболист. А от отборите за мене номер 1 е “Реал” (Мадрид)”, споделя пред “24 часа” младежът.
Той е един от стотиците хиляди българи, напуснали родината в търсене на по-добър живот. Заминава за Испания през 2001 г., когато е едва десетгодишен. Година по-рано там е отишъл баща му Васил - полицай от Ямбол, съкратен от работа. Ивелин дошъл заедно с майка си Маргарита - навремето чиновник във военно окръжие, и с три години по-големия си брат Иван. Заселили се в селцето Рибафорада. И до днес бащата кара камион, а майката работи в старчески дом.
В Ямбол Ивелин ритал в отбора на училище “Климент Охридски”. В Испания продължил да играе за “Рибафорада”. През 2003 г. преминал в детския отбор на “Сан Хавиер” и за един сезон вкарал цели 42 гола.
Година по-късно го взели в “Туделано” от град Тудела, където междувременно семейството се преселило. Късметът се усмихнал на Ивелин преди две години. Тогава имало турнир на детските отбори от Навара. Емисари от “Осасуна” харесали от пръв поглед момчето от Ямбол. Изобщо не било необходимо да го убеждават да отиде в Памплона.
“В България не ми провървя. При едно от идванията си опитах да се пробвам първо в “Левски”, а после - в ЦСКА. От “Герена” изобщо не ми се обадиха, а от “Българска армия” ми казаха, че бройката е запълнена и евентуално могат да ме вземат следващия сезон. Слава Богу, че не ми се случи да играя в българското първенство, макар да съм левскар”, казва Ивелин.
В Памплона той за пръв път усетил какво е истински футбол. “Разликата е от небето до земята, макар да съм много благодарен на предишните ми отбори”, разказва момчето.
Всички юноши на “Осасуна” задължително посещават зала за фитнес и вдигат тежести. Режимът е железен. В 22 часа вечерта всички трябва да са по леглата, а след час общежитието се затваря и никой не може да влезе.
“Тука лекарите имат специална апаратура, с която понякога ни проверяват за пушене и пиене. През живота си не съм запалил цигара, алкохол не близвам. Не се страхувам от проверките. Разказвали са ми, че преди време за нарушение на режима 2-3 талантливи момчета са изхвърчали от отбора.”
В “Осасуна” Ивелин бързо се излекувал от навика да си забравя корите за краката. “Много често го правих в “Туделано”. Тръгвам за мача, а баща ми ме настига пред стадиона и ми носи корите”, смее се ямболецът.
Разговарям с Ивелин часове след като “Осасуна” е загубил с 1:5 гостуването си на “Атлетик” (Билбао). Баският тим завършил на първо място в групата, което е най-високото постижение за категорията. “Осасуна” останала пета.
“Не съм на себе си. В този и предишния мач бях резерва, защото бях играл в 26 срещи и решиха да ми дадат почивка. Когато влязох, вече беше 1:5. Не можах да помогна с нищо.”
През лятото Ивелин може да бъде взет в “Осасуна Б”. Това е дублиращият отбор, който играе във Втора Б дивизия на Испания. Това е еквивалентът на нашата В група, но третото ниво в испанския футбол е професионално. Така че “Осасуна Б” ще трябва да плати известна сума за българина. Оттам пътят е към първия отбор или дори някой по-класен тим.
Същевременно Ивелин има намерение да запише администрация и финанси в университета в Памплона. “Ще уча, но и ще играя футбол. Един ден, когато съм на 32-33 г., неминуемо ще окача обувките. И затова трябва да имам добро образование”, завършва младежът.
