Три щастливи събирания в едно семейство успя да осъществи "24 часа":
- Асен Рибагин от Монтана откри брат си Димитър в САЩ след 42 години раздяла
- Братът Димитър получи за първи път вест от сина си Боян, когото оставил, когато емигрирал през 1968 г.
- Боян научи, че има брат в Америка от нов брак на баща си.
Всичко започна през декември 2008 г. с писмото на Асен Рибагин до редакцията.
Журналистът от Монтана ни писа месец преди 70-ия рожден ден на брат си Димитър, когото не бе виждал от 1968 г., с молба да открием дирите му и да го изненадаме за юбилея.
Времето обаче сe оказа недостатъчно за трудната мисия.
След дълго търсене из цяла Калифорния намерихме Димитър в съседния щат Вашингтон, където от известно време се преместил при сина си Майкъл.
"Не успях да му честитя 70-ия рожден ден, но съм доволен, че успях да го открия", каза 72-годишният Асен, след като научи, че сме открили брат му.
Двамата не са се виждали 42 г. Последното, което знаело българското семейство за емигранта, било, че живее в Калифорния. 7-месечното издирване на "24 часа" обаче откри Димитър във Вашингтон.
"Баща ми бе щастлив, когато му казах, че го търси брат му от България. Аз се развълнувах не по-малко.
Не знаех нищо за българските роднини на татко.
Няколко пъти съм търсил информация, но без успех", казва синът Майкъл, в чиито жили тече българска кръв.
Той ерок музикант и се надява, въпреки натоварената си програма, да може да дойде това лято в България. Освен с чичо си Асен ще се запознае с първите си братовчеди и с... брат си, когото открихме в София.
45-годишният Боян Рибагин е син от българския брак на емигранта. Той не помни баща си и отдавна е свикнал с мисълта, че не е имал мъжко рамо до себе си, когато най-много се е нуждаел от него. "Баща ми беше за мен една имагинерна личност. Това бе тема табу вкъщи. Майка ми бе огорчена и не обичаше да говори по темата, почти не го споменаваше до смъртта си миналата година", споделя мъжът.
До обаждането на "24 часа" Боян знаеше, че има сестра в Германия, където баща му се оженил повторно, но не подозираше за брат в Америка. "Изненадан съм, но ще пиша и на двамата и се надявам да ми отговорят", казва мъжът.
Той се зарекъл да не причинява подобна болка на децата си и да им даде всичко, което не е получил в детството си. Признава, че улисан в грижите по сина си и дъщеря си и в стремежа да им осигури добро образование, не е проявявал голяма инициатива в търсенето на баща си. "Пък и бях малко обезкуражен, защото чичо ми и баба ми са опитвали чрез Червения кръст и не бяха успели", казва Боян.
Чичо му Асен наистина пробвал да намери брат си, но все удрял на камък. Известно време поддържал връзка с германското семейство на брат си, но после и тя прекъснала. Не могъл да се примири с мисълта, че никога няма да чуе брат си, и решил да опита за последно.
След като помълча известно време, брат му Димитър отговори на писмото му. После започнаха да си разменят имейли и да си говорят от време на време по скайпа.
"Много съм развълнуван, не вярвах, че ще намеря следа от Митко.
Толкова време нямаше ни вест, ни кост от него. Щастлив съм и с нетърпение чакам синът му Майкъл да ни посети. Ще го нагостим по нашенски под асмата на къщата. Ще му дадем да пие вода от нашия кладенец в двора. Ще му разкажем за детските години на две момчета, сега възмъжали и понатежали", споделя българският брат Асен.
Сега всички мислят дали и как да търсят дъщерята на Димитър в Германия.
Замина внезапно за Германия с бял ситроен
Търся брат си Димитър Рибагин, който напусна България през 1968 г. Искам да му честитя 70-ия рожден ден и да му кажа, че много тъгувам за него и се чудя защо толкова години не се обажда.
Майка ни почина преди 16 г. с голяма мъка и сълзи на очи, че не успя да го види за последно.
Той беше идвал в България и можа да се види с нея, макар и за кратко, в някакъв ресторант в София. После си замина и ни вест, ни кост. Не се е обаждал дори на сина си Боян.
Асен Рибагин, Монтана
Пристигнал тайно в България преди 20 г.
Двамата братя Асен и Димитър израснали във Вълчедръм. Димитър бил по-буен и с по-твърд характер. "И днес, като ме срещнат приятели, все за него питат", разказва брат му Асен Рибагин.
Митко бил запален футболист и заради това - твърде популярен. Имал точен мерник. Често печелел симпатиите за попадения в мрежата.
Напуснал родния си край след 7-и клас и се записал да учи в строителния техникум "Хр. Ботев" в София. С брат си Асен поддържали контакти. Идвал си през почивните дни и заедно се забавлявали през свободното време с игри и риболов.
През това време майка им Петрана и баща им Божин се развели, бащата купил нов дом през две къщи и се нанесъл там с новата си съпруга. Димитър се привързал към тях, а Асен останал с баба си и майка си. Това не попречило на братските им контакти. За кратко Асен живял в Лом. Тогава двамата се срещали на брега на Дунав.
Като си идвал от София, Димитър ходел при брат си, който бил редактор на многотиражката на химическите заводи във Видин.
След време Митко се оженил за столичанката Кина. Разходите по сватбата и годежа поел братът Асен. Кина била щерка на партизанин, работела като секретарка на Петър Младенов в ЦК на комсомола. След време им се родил син Боян.
Димитър работел в София като строител. След време тръгнал за Либия с първата българска вълна гурбетчии и останал там 2 г. Като се върнал, потърсил брат си и споделил, че се кани отново да замине в чужбина. Било през 1968 г. На съпругата си Кина обяснил, че има спешна работа в Германия. Белият ситроен, който имал, мислел да остави на брат си, но после заминал с него заедно с още 3-ма полковници за София.
Димитър бил общителен, намирал общ език с всеки. Твърдо бил решен да успее в живота. Познавал много хора от тогавашния хайлайф, мнозина го определяли като връзкар.
Скоро след изчезването пратил писма на съпругата си Кина. В тях споделял, че се установил в Дармщат. Там се оженил за германка. Втората му жена била технически секретар в някакъв концерн.
След заминаването на брата Димитър, животът на близките му не се променил много "Никой не ни е тормозил, имах едно наум, че Димитър може би е от тайните служби", казва брат му. Имал някакъв контакт с чичо на Тодор Живков. По него пратил колет на семейството си в България.
Дълго време братът Асен работил в местния радиовъзел в Монтана. Останал изненадан от внезапното заминаване на по-малкия си брат за Германия. После правил много опити да го открие, но без успех. Чудел се какво огорчение може да изпитва някой, за да не потърси толкова години близките си.
Майка им починала преди 16 г., без да знае дали е жив. Последните думи, които отронила, били: "Не можах да видя Митко - дано да е жив."
Двамата се видели един- единствен път, когато той се върнал за кратко в България. Жената се вдигнала и отишла чак в столицата, за да го види. Срещата им станала в подземен столичен ресторант. Синът й все се оглеждал и ослушвал, сякаш се страхувал от нещо. Имало нещо подозрително, но майката била щастлива, че го вижда. Дълго тъгувала по него. Нагостил я богато и после я изпратил по живо, по здраво. Тя не подозирала, че това ще е последната им среща.
Синът му Боян също не го е виждал. Веднъж се опитал да го потърси в САЩ. Открил телефона на някаква фондация, но оттам не отговарял никой.
След 40 г. раздяла двамата братя успяват да се свържат благодарение на в. "24 часа". Побеждава настойчивостта на Асен от Монтана. Той вече е пенсионер и живее в близкото с. Горно Церовене. Току-що излезе от печат книгата му "Реквием за една флигорна", посветена на самобитния композитор на духова музика Дико Илиев.
Писмото на брат си Димитър приема като небесен дар. Малко му е тъжно, че емигрантът не е пратил снимка, за да види как изглежда след толкова много години. Но Митко пита за здравето на близки и приятели, кои хора са останали живи. Интересува се как върви левът спрямо долара. Признава, че от 40 г. не е говорил и писал на български, но все пак си спомня по-важните думи от родния език.
Разказва, че бил строителен предприемач в Лос Анджелис. Бизнесът му вървял като по вода, защото работел неуморно. Живял с американка и вдигнал голяма къща, но след това се разделили.
Разказва за американския си син Майкъл - музикант - бас китарист, който има собствена група и годеница Рейчъл - талисман за концертите. Майк започнал да мечтае за далечното пътешествие до България и много искал да се запознае с братовчедите - синът и дъщерята на чичо си - 48-годишният Валери и 40-годишната Петя. Чувал, че страната е екзотична, а баща му разказвал за красотите на Стара планина, чистия въздух и бистрите живителни извори.
КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
