- Г-жо Ганева, как отпразнувахте юбилея си вчера?
- Аз гледам малко по-различно на тези празници. Да, вярно, че е юбилей, но за мен определена възраст не е предпоставка за това човек да празнува, да се събере с приятели. Аз не уважавам традициите в този смисъл. За мен са важни по-дълбоките неща. Но въпреки всичко бях с най-близките си приятели. Аз смятам, че ми предстои една цяла юбилейна година. Не мога да се видя с всичките си приятели в един ден затова в началото на следващата година ще се опитам да обърна внимание на всички поетапно, не наведнъж. (Смее се.)
- Ще отбележите ли тази юбилейна година с концерт?
- Не, защото както и да го смятам, тази година не е юбилейна в музикален аспект. Всъщност ми е трудно да кажа точно от кога съм започнала да се занимавам с музика. Във всички случаи го правя от преди да завършва Консерваторията, макар и не професионално. На този етап не планирам да празнувам определен брой години на сцената.
- Кой е моментът, който считате за начало на кариерата си?
- Началото беше Конкурсът за младежка песен. Това беше моето първо качване на истинска професионална сцена. Стартът ми беше много успешен, с много заряд. Спечелих награда на публиката и на журито с песента “Не съжалявам”. После бях поканена в трио “Обектив”. От него са стартирали много мои колеги. След това имаше период, в който бях беквокал на Емил Димитров. Оттам започна самостоятелната ми кариера.
- С кои ваши колежки пяхте в трио “Обектив”?
- Имаше един период, в който работехме с Кичка Бодурова. Всъщност двете заедно напуснахме и станахме беквокалистки на Емил Димитров.
- Как започнахте да работите с Емил Димитров?
- Той самият ни покани.
- Какъв човек беше той?
- Тогава ние бяхме начинаещи, а той – мегазвездата на българската музика заедно с Лили Иванова. Зачитахме името му, творчеството му. Той имаше зад гърба си дълги години концерти, дори в зала “Олимпия”. Това беше Емил Димитров. Работеше се професионално. Успяхме да се докоснем до нещо по-различно, до голямата сцена. Никога не съм си и помисляла, че ще работя с него. Ходех на неговите концерти и гледах на него като нещо недостижимо, нещо, което няма нищо общо със земните неща.
- Липсва ли ви онзи живот с дългите пътувания, турнетата?
- Разбира се. Това беше наистина нашият живот. Бяхме се сраснали със сцената. Гастролите, публиката, периодът, в който от ноти песента се превръща в живот. Уникално преживяване. Това не се забравя. Бих се върнала отново. Имаше и трудности, но аз съм ги забравила. Съжалявам, че младите изпълнители нямат база за сравнение. Те имат своите си преживявания, своите битки, аз не ги омаловажавам. Но много ми се иска да се върне времето, в което това да е техният живот. Защото виждам колко много талант има. Виждам как някои от тях са готови бойци. Дано този техен жар, този плам никога да не угасва. Искам да успеят да се докоснат поне малко до живота, който ние сме имали, той наистина беше уникален.
- Смятате ли, че музиката възпитава? Този въпрос беше много актуален през лятото покрай скандала с песента на Мария Илиева и Криско “Видимо доволни”.
- Музиката е Божие творение. С песни ние славим Твореца, отдаваме му почитта си. С музика можеш да покажеш на любимия човек колко много го обичаш, да изразиш колко величествено е едно нещо. Музиката е палитрата на един художник. Винаги съм си казвала – колко е уникално - толкова малко ноти, едно петолиние, а толкова много и все уникална музика през годините.
Не искам да бъда крайна, но не искам и да кажа това, което е вътре в мен. Няма да визирам Криско и Мария Илиева, не искам да говоря за хора, които не са тук в момента. Ще говоря общо и хипотетично. Музиката е средство, с което можем да възпитаме най-младите. Те на свой ред ще дадат своето за културата на тази нация. Аз мисля, че хората, които се занимават с музика, имат голяма отговорност. Защото с музиката можеш да накараш едно цяло поколение да тръгне по нанадолнището. А можеш и да възпиташ в него нещо красиво. Искам да отправя един апел към хората, които я създават – нека да бъдат по-внимателни, за да не се налага да толерираме пошлото.
- Преди дни стана ясно, че ще има благотворителен концерт в помощ на Борис Гуджунов.
- Чух, че ще има такъв концерт, още не знам подробности. Ще правим благотворителни концерти, ще помагаме на колеги в беда. Но мисля, че проблемът е по-дълбок и е крайно време да се вземе по-генерално решение за хората, чийто живот е минал на сцената. Много е тъжно всеки един от нас да приключи живота си по този безумен начин. Аз знам как си отиде Емил Димитров. Това трябва да се промени. Всеки от нас трябва да получи заслуженото. Излиза така, че ние цял живот не сме работили.
Не мога да разбера защо да твориш, да правиш и изпълняваш. музика, не е работа. Ние сме оставили музика, културно наследство на една страна, не може то да се изхвърли все едно е боклук. Тъжно е. Но съм благодарна, че има раздвижване по темата. Надявам се, че хората, на които сме гласували доверие няма да оставят нещата така и ще изпълнят наистина това, което сега обещават.
- Разговаряли ли сте скоро с Бурис Годжунов?
- Да, говорих с Борето преди няколко дни, малко преди да го изпишат. С Владко от “Сигнал” искахме да му отидем на свиждане. Той каза, че в сряда (миналата - б.а.) го изписват и другата седмица ще отидем в дома му. Той ми се зарадва, работили сме заедно много. Той е от хората, които обичат своите колеги. Има страхотен глас. Аз изпях песента “Надежда” след него. И ми стана много тъжно, когато прочетох какво е казал: “Аз изпях “Надежда”, но вече нямам надежда.” Искам да говоря с него и да му кажа, че човек никога не бива да губи надежда в доброто. Аз вярвам в Бог, и то много. Знам, че той никога няма да остави тези, които го обичат. И знам, че той показва любовта си към хората чрез любовта на други хора, които им изпраща. Виждам го и в моя живот. Борето е обграден с толкова любов, Бог му показва, че не бива да губи надежда. Борето изпя “Надежда”, но нека и да я живее.
- Как ще прекарате празниците?
- Ще се прибера при семейството си в Стара Загора. Имаме си нови бебета във фамилията – две прекрасни момиченца с една седмица разлика. Може би ще имаме и вричане във вярност, предстоят ни много хубави неща. И искам да съм част от тях. Особено по време на тези празници. А с приятелите ми тук ще се чуем по телефона, а после ще се и видим.
- Как така решихте след икономическия техникум да учите в Музикалната академия?
- Аз бях отдадена на спорта, преди да започна да се занимавам с музика. Но поради контузия прекратих спортната си дейност. Почти случайно реших да кандидатствам за солистка в един самодеен състав в Стара Загора. Доста хора се изненадаха от това мое решение. Защото никой, дори самата аз не съм предполагала, че музиката ще стане моя професия. Близо няколко години бях солистка на този състав, получих много добра вокална подготовка от Раличка Богданова. Много се двоумях дали да кандидатствам в Консерваторията или в икономическия институт. Кандидатствах и на двете места. В икономическия не ме приеха, а в Консерваторията бях приета на първо място. И така се започна – един цял живот, посветен на музиката. Независимо от това, че се занимавам и с други неща.
- Какви са страничните ви занимания?
- Всяка жена иска да изглежда добре. Двигателната култура е нещо много важно, аз като бивш спортист знам това. Затова бях направила един клуб, бях сформирала групи по стречинг и каланетика. В тях жените се чувстваха много добре, имахме си едно прекрасно общение, станахме си много близки. Преди около година престанах, но сега имам някакви идеи да възстановя тази дейност догодина и да направя една група. Но не обещавам, не искам да обещая и да не го направя. Въобще искам нещата, които правя, да доставят удоволствие на хората. Това, с което съм благословена, искам да дам на другите, а не да го задържа за себе си. И с пеенето е така.
Иначе обичам да украсявам и дрехи - да преправям нещо с по-обикновена визия, да комбинирам с друг цвят или материя. Както сега е модерно – вълнени пуловери с дантели, обшити с камъни, с пайети. Работа с ръцете и полет на фантазията. Обичам да съчетавам нещата цветово, имам дизайнерско виждане.
ВИЗИТКА:
Росица Ганева е българска певица. Родена е на 13 декември 1954 г. и вчера отпразнува 60-ия си рожден ден.
Завършила е Естрадния факултет на Музикалната академия в класа на Стефан Анастасов през 1975 г. През същата година печели първа награда и наградата на публиката на Младежкия конкурс за забавна песен с “Не съжалявам” по музика на Владимир Наумов. Пяла е на концерти в Русия, Полша, Румъния, Монголия, Куба.
