Ротвайлер нахапа по главата 10-месечно бебе в София, в кв. Толстой между блокове 53 и 54. Това се случи точно в деня, в който правителството одобри проект за промени в Наказателния кодекс, предвиждащи затвор за зверско убийство на животни.
Държавата ускори въвеждането на тежкото наказание след случая в края на март, когато неизвестен изверг отряза краката на кучето Мима в Дряново. Случилото се разбуни духовете и предизвика митинги за промяна в законите.
Потресената майка на нахапаното от ротвайлера бебе Ева Таканова разказа пред “24 часа” как се е случило всичко.
“На 21 април около 11,30 излязох с 10-месечната си дъщеря Мина да се разходим пред блока. Тя тъкмо прохожда и се опитва да го прави, държейки ме за пръстите. От ъгъла на блока се появи огромно куче ротвайлер, пуснато свободно - без каишка и без намордник. Само за няколко секунди кучето се приближи до нас и в момента, в който стигна до детето, се нахвърли върху него. Мина е висока 73,5 см. Цяло чудо е, че не я разкъса на парчета. Изпаднах в истерия, започнах да викам и да плача. Видях че на главата на детето отзад в косичката има огромна дупка. Не пожелавам на никоя майка да види как това се случва на бебето й. Стопанинът на кучето разтърва животното от дъщеря ми, върза го за въже, което носеше, обърна се и си тръгна. Без да ми каже нито дума. Без да попита живо ли е детето? Здраво ли е? Имаме ли нужда от помощ? Да ни закара до болница... НИЩО!!! Обърна се и си тръгна.
Кучето му е доказано агресивно. Подавани са редица жалби към същия за нападение на кучето над хора и други кучета. Имат последно предупреждение да водят кучето с каишка и намордник. Този обаче продължава да го разхожда два пъти на ден без тях. Няма закон и той се чуства недосегаем.
Щом на медицинското от съдебния лекар пише “БЕЗ ОПАСНОСТ ЗА ЖИВОТА”, той плаща глоба от 200 лв. и забравя за случката.
Ами ако кучето беше смазало главата на дъщеря ми? Ако й беше прегризало гърлото?
Питам: трябва ли да умре някой, за да се създаде закон? Всички знаем за десетки случаи на нахапани и убити хора и деца от агресивни кучета, пуснати на свобода.
КУЧЕТАТА НЕ СА ВИНОВНИ!
Евтаназията няма да промени нещата. Трябва стопаните да бъдат наказвани сурово, за да не се чустват недосегаеми и да не дават възможност на агресивните си домашни любимци да хапят и убиват хора по улиците. Просто да ги разхождат на къс повод и с намордник.
Нека се организираме и да накараме управляващите да разберат, че животът на децата ни е по-ценен от живота на кучетата.
30 000 лв. глоба за умъртвяване на животно?
200 лв. глоба за ухапване на главата на бебе от доказано агресивно куче, разхождано без каишка и без намордник?”
Темата за нахапаното дете Мина ще има продължение в медиите. Засегнатите страни ще търсят решение на казуса. В репортаж на живо по bTV от кв. Толстой ще се включат родителите на пострадалото дете, кметът на района и представител на Столичния инспекторат, откъдето и преди са налагали глоби на собственика на ротвайлера.
Семейство Таканови вече са подели и подписка, която подкрепят много други с подобна съдба.
Репортерите ще се опитат да покажат и гледната точка на стопанина на кучето.
“Дори и да не бяха се появили форумите и социалните мрежи пак щях да прибера кучето Мима и да го гледам”, казва русенката Виоилета Добрева. Тя осинови осакатеното куче от Дряново, на когото злосторник отряза и 4-те лапи. На 16 април то отлетя за Германия, придружено от австрийски природозащитник. Лечението ще продължи 5-6 месеца. През това време Мима ще е в дома на германка, пожелала да го приеме.
В началото, след като било настанено в дома на Добрева, кучето било стресирано и треперело само при появата на непознат. Не след дълго започнало да проявява дружелюбност.
Нито веднъж не е нападнала или изръмжала на някого, казва осиновителката й. Въпреки че е напълно осакатена, Мима опитвала да се изправи на крака.
Природозащитници събраха 5000 долара, 4000 лв. и почти толкова в евро за лечението на кучето.
“Предстоят й няколко операции. Ще трябва да й изрежат част от костиците, за да наместят новите протези. За съжаление те не са като брошка, която да поставим и всичко да приключи - ще трябват много грижи по рехабилитацията й ”, обяснява Добрева.
Както "24 часа" писа, в районната прокуратура в Дряново е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за тежкото осакатяване..
Разследването е за хулиганство, извършено с изключителен цинизъм или дързост. Наказанието е лишаване от свобода до 5 г. “Издирва се прекият извършител, засега няма конкретно лице, привлечено като обвиняем”, каза дряновският прокурор Георги Георгиев. (24часа)
Човешки права за животните
От 1 до 5 г. затвор за зверско убийство на животни предвиждат промени в Наказателния кодекс.
Затвор се предлага за убийство с особена жестокост, по мъчителен за животното начин или на публично място. То ще се прилага и ако зверството е извършено в присъствие на малолетни или непълнолетни. Мъчителите ще плащат и глоба от 10 до 30 хил. лв. В останалите случаи умъртвяването или причиняването на трайно увреждане ще се наказва със затвор от 1 до 3 г.
В Закона за ветеринарно-медицинската дейност се уточнява, че животни са бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, ракообразни и други гръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа. Затворът не засяга умъртвяване на животни за храна, дератизация, дезинфекция или при самоотбрана.
ТИХОМИР ТОНЧЕВ
Искат 3 г. затвор за Елена, чиито кучета убиха дете
Бившата учителка Елена Банкова бе изправена като обвиняема пред Кубратския районен съд за причинена смърт по непредпазливост на дете. 6-годишната Кристияна Маринова беше разкъсана на улицата от 4 от кучетата на Банкова.
Детето отивало до магазина да си купи вафла. След трагичния инцидент на 19 октомври м.г. Банкова не излиза от къщата си в заветското с. Сушево. Само съпругът й пазарува и ходи да плаща сметки.
На 15 април прокуратурата поиска 3 г. затвор за Банкова. Роднините на детето пък предявиха иск от 480 хил. лв. - по 80 хил. за двамата родители и за 4-мата братя и сестри. Делото бе отложено за 10 май, когато ще бъде представена експертиза за смъртта на детето.
“Преди бяхме близки, сега Банкова не ми говори. Аз не съм виновна, че станах свидетел на смъртта на невинната Кристияна. Свидетелствах срещу Елена в съда. Аз се обадих да извикам линейка, лично звъннах на Банкова да дойде да види как кучетата й разкъсаха момичето. Можеше да е всяко друго дете, да е и моята внучка Самира”, разказва магазинерката Бедрие Муталиб. Тя и внучката й първи виждат кучетата да се нахвърлят върху малката Кристияна и да ръфат парчета от нея. Съпругът й Касим разгонил настървените песове с голи ръце, нямал време да търси тояга.
“Още ми е пред очите как 4-те кучета ядяха части от детето. Ако не се бях намесил, щяха да му оглозгат кокалите. То още дишаше, но гръклянът му беше отхапан и от него бликаше кръв”, разказа Касим. Той си взел 2 дни отпуск от обекта в Балчик, където работи, за да повтори кървавия си разказ пред съда.
“Много ми е мъчно за детето, но съвестта ми е чиста.
Обвинявах се до момента, когато следователите ми казаха, че по нито едно от моите кучета не е имало кръв. Други кучета са свършили това. Но последната дума има съдът”, каза Елена Банкова.
Сушево е разделено на две. Част от хората смятат, че Банкова не е виновна, че нейните кучета са убили детето. Другите пък си отдъхнали от постоянния страх от разхождащите се гладни и агресивни псета.
“С Елена сме род, освен че сме съседи. Обаче месеци преди да се случи това с детето, бях спряла да я поздравявам. Толкова ме беше страх от нейните кучета. Не смеех хляб да ида да си купя, нощем не можех да спя от лая им. По нашата улица никой не можеше да мине спокойно. Един човек ходеше тук, като ги разгонваше с камшик”, твърди 84-годишната Пена Маринова. “Много съм я предупреждавала да държи кучетата си в двора и да ги върже, но тя ми викаше, че те са добри.”
Елена Банкова е с мярка за неотклонение “подписка”. Районният прокурор Пламен Пенчев е установил, че Банкова е гледала 21 песа в разграден двор.
Животните се разхождали свободно из Сушево, а Елена само ги хранела. Преди фаталния инцидент кучетата 2 пъти нападали хора, но те успявали да се отърват.
Собственичката многократно била предупреждавана да ги държи в двора и вързани, но тя не го сторила. След смъртта на Кристияна всичките 21 кучета са иззети. Те са настанени в приюти в Русе и в Добрич. Ще останат там до приключване на делото.
“Свидетелите са разпознали, че и 4-те кучета, убили детето, са на Елена. Агресивността на животните е потвърдена и от комплексна киноложка и психологична експертиза”, каза прокурор Пенчев.
“Преброихме питомните и скитащите кучета във всички населени места на община Завет в края на миналата година”, обясни зам.-кметът Зюлфие Исмаилова. “139 кучета има в домакинствата и 617 скитащи. Приехме ново решение на общинския съвет, с което намалихме таксата за регистрация на домашно животно, за да стимулираме хората да регламентират отглеждането им. Годишната такса за куче е 5 лв. за работещ и 2,50 лв. - пенсионер. За регистрация в общината обаче изискваме животното да бъде обслужено от ветеринар и да има паспорт.
Искахме по хуманен начин да решим проблема с бездомните кучета. Тъй като нямаме лицензиран приют, се обърнахме към фондация “Четири лапи”. Сега работим по съвместен проект, съобразен със Закона за защита на животните”, допълни Исмаилова.
Фондация “Четири лапи” извърши в Заветско масово кастриране на скитащите кучета, външно и вътрешно обезпаразитяване и ваксиниране срещу бяс. В мобилната лаборатория се правеха по 20 операции на ден на мъжки и женски животни.
“Кучетата се ловят по хуманен начин от обучен екип на фондацията. Използват се различни техники - храна, наше обучено куче. Само най-наплашените животни се ловят с изстреляни упойки. Кучетата се упояват и след интервенцията престояват 24 часа под наблюдение на ветеринарен лекар. След това се връщат на мястото, от което за взети. Много от тях обаче идват пак при нас, вероятно защото сме проявили хуманно отношение”, разказа д-р Марина Иванова от център “Бездомни животни”.
ВИОЛЕТА МИНЧЕВА
2-ма пенсионери от Враца протестираха пред парламента: Обесиха котарака ни от завист
Дора и Ангел Илиеви от Враца още не могат да преживеят загубата на домашния си любимец Рафаел. Страдат както заради проявяваната жестокост към беззащитните животни, така и от неразбирането на хората около себе си.
Разказват с хъс за участието си в протеста пред парламента преди седмици, на който се присъединяват към нарастващата общност, която настояважестокостта към животните да се инкриминира.
Десетина дни преди Великден пенсионираните бивши служители на “Химко” отиват в близкото с. Върбешница да постегнат къщата си там и да почистят двора преди големия християнски празник. С тях е и 3-годишният им котарак Рафаел, към който най-силно е привързана внучката им Теди.
Момичето го разнася непрекъснато със себе си и скоро всички дечурлига от селото стават фенове на котарака, наподобяващ далматинец с черно-бялата си окраска.
Един ден обаче Рафаел изчезва и хвърля всички в тревога.
“Търсихме го дни наред заедно с децата, но от него нямаше и следа - разказва Ангел Илиев. - Помислихме си, че може да е надделял зовът на природата, понеже Рафаел не беше кастриран, и чакахме сам да се прибере.”
Котаракът на семейството обаче не се появява. Един от местните приятели на внучката Теди открива Рафаел в края на селото обесен на електрически стълб с въженце от сизал.
Детето няма сили само да свали котето от импровизираната бесилка и отива да съобщи за зловещата находка на баба и дядо.
“Отначало не повярвах, че е възможно да се случи нещо подобно - спомня си натъжена Дора Илиева. - Помислих, че котаракът ни се е опитвал да се качи на стълба и се заплел в някой кабел. Когато обаче Ангел донесе Рафаел заедно с бесилото му, не издържах и ревнах. Тогава видях, че с животното са се отнесли жестоко, а не е нелеп инцидент.”
Внучката Теди преживява случилото още по-тежко. Илиеви още не могат да обяснят смислено на момичето, че има толкова лоши хора, способни на подобна жестокост.
И Дора, и Ангел имат съмнения кой от селото би могъл да им отмъщава по подобен отвратителен начин, но чакат заподозреният сам да разкаже някъде за “подвига” си след поредното пиянство.
“Има си хора във Върбешница, които все завиждат, че живеем по-добре от тях, че сме направили къщата си и двора по-хубави от техните и още какво ли не - въздъхва Дора. - Ангел беше кандидат за кмет на селото преди време и вместо повече приятели, си спечели повече врагове.
Някои не могат спокойно да преживеят чуждия успех и за тях е удоволствие да навредят на успелия. Като не могат по друг начин, посягат на най-невинните.”
Затова и двамата се включват във всяка инициатива за защита на животните. За Ангел Илиев това е кауза, която трябва да се отстоява докрай.
“Въпреки че наоколо е пълно с мърморковци, които смятат, че не бива да се занимаваме с това, докато не решим проблемите на хората - твърди бившият химик. - Хората сами могат да се борят за себе си, животните не могат да сторят това.”
ВАЛЕРИ ВЕДОВ
