Когато е на 15 г., печели музикален конкурс във Велико Търново
Християна Лоизу – момичето от Кипър със забележителен глас, което пее в четвъртия сезон на “Х Фактор”, притежава всички данни да спечели музикалното шоу.
Песните, които представя, винаги са сложни и досега няма слабо изпълнение. Тя има класическо образование по музика и е единствената участничка в българския вариант на предаването, която може да пее толкова високи тонове – на един от концертите изпя ми в трета октава. Нейният глас е колоратурен сопран - богато украсен и гъвкав, който достига до възможно най-високите октави.
Освен това стои добре на сцената, има екзотична красота и харизмата ѝ веднага изправя публиката на крака.
Единственият ѝ минус, ако изобщо може да мине за такъв, е, че е много скромна. Дотолкова, че дълго време обмисля дали изобщо да се яви на кастинг. Убеждава я приятелят ѝ Николай Войнов, който е оперен певец.
Двамата обсъждат варианта да се яви на кастинг през лятото, когато живеят няколко месеца в Англия. Там Николай подписва договор с операта в Лийдс, където е гост изпълнител всяка година. По същото време във Великобритания тече записването за 12-ия сезон на “Х Фактор”, който също върви сега по английската телевизия. Между другото, тя
има специализация
в специалност
“Мюзикъл” в
“Ес Ел Пи” –
колеж за сценични
изкуства в Лийдс
“Имаше вариант да се явя на британския “Х Фактор”, но в последния момент реших, че предпочитам България, защото чувствам страната като своя втори дом. И се записах за кастинга в последния възможен ден”, казва Християна за мотива си да пее тук. Обяснява го на български и без никакъв акцент.
Живее у нас от 8 години, когато пристига, за да учи оперно пеене. Причините да кандидатства в консерваторията в София са две – първо, много харесва страната ни още когато идва няколко пъти на ваканция с родителите си като дете и второ, след като проучва внимателно, разбира, че българската оперна школа е една от най-добрите в света.
“Когато пристигнах тук, бях на 17 години. Трудно свикнах с разстоянията, които са по-големи в сравнение с Кипър, но тук всичко е много зелено и има естествена красота. Харесвам България още от дете. Майка ми имаше няколко приятелки българки и често идвахме на ваканции – обикаляхме Варна, Велико Търново, Русе, София. Нямах търпение да науча езика, който е много красив. След втория месец вече разбирах околните, а след 5-ия говорих свободно”, разказва за първите си впечатления от страната ни талантливата певица.
При едно от посещенията си у нас през 2005 година спонтанно решава да се яви на международния конкурс за млади изпълнители “Сребърна Янтра” във Велико Търново. Тогава тя представя 2 песни – на английски и гръцки, а журито ѝ дава награда в категорията за най-добро изпълнение на песен на роден език. Името ѝ, е в списъка с победителите в сайта на конкурса, но там е изписано като Кристиана Хаджийордану – всъщност
истинската ѝ фамилия
е Хаджийорданиус. В
“Х Фактор” се явява
с бащиното си име – Лоизу, защото е по-кратко и по-лесно за изговор.
Баща ѝ Луис работи в централната поща в Ларнака, където живее семейството ѝ. Той вече я е гледал на два от големите концерти в “Х Фактор”. Майка ѝ Сотирула е рецепционист в спешната помощ в болницата - приема документите на пациентите. Предстои ѝ да си вземе отпуск в края на месеца и също ще пристигне в София. Засега я гледат по телевизията.
Заради участието ѝ,
семейството
си пуска българска
телевизия в Кипър
и следи всичките ѝ изяви по Нова тв. Майка ѝ дори разбира малко български и превежда.
Християна има по-голяма сестра – Панайота, и двама братя – Йорданис, който е в казармата, и Андреас, който още е ученик.
“Никой от семейството ми не се занимава професионално с музика. Сега мои роднини ми разказват, че навремето майка ми е пеела хубаво, баща ми като дете е пял в хор, но професионално – никога”, разказва за семейството си Християна, чийто талант открива вокалната ѝ педагожка в Кипър Силва Макамян.
Всъщност тя започва да се занимава с музика, когато е на 12 години и постъпва в гимназия. Тогава учителката й по музика Макамян ѝ казва, че има хубав глас, и я приема в хора на училището. “Обикаляхме страната, участвахме на много концерти и аз реших, че това е моят път – музиката”, казва тя.
Когато идва в България и постъпва в консерваторията, едно момче ѝ прави силно впечатление. Въпреки че гледа дипломния спектакъл на завършващите студенти, един се откроява в нейните очи – това е настоящият ѝ приятел Николай. Той също я помни оттогава, но дори не се заговарят. По това време той завършва, а тя започва образованието си.
Срещат се 4 години по-късно след спектакъл в Софийската опера. Тогава за първи път си говорят. Той я пита “Помниш ли ме?”, а нейният отговор е “Да, разбира се”.
Оттам нататък започват да се засичат случайно на едни и същи места, тъй като имат обща среда и интереси, и да си общуват все по-често. Говорят най-вече за музика, за уроците си по актьорско майсторство, които води проф. Пламен Карталов, директорът на Софийската опера, и така някак естествено стават близки. В петък двамата празнуваха 3-ата годишнина от началото на връзката си.
