Създаденият през 1963 г. състав
спира дъха на соул звездата Нанси Холуей и
на детето чудо Робертино Лорети
В сряда четирима белокоси музиканти съобщиха в радиото при Тома Спространов: Възобновяваме легендарния оркестър “Стакато”. Да им се чудиш - всички са над 70 години, а музиката още им е в главите.
Подкокоросал ги е тромпетистът Генчо Въртовски, който свири в “Стакато” от 1975 до 1989 г., когато оркестърът излиза в безсрочна пауза до днес.
Сред оцелелите, които ще засвирят отново заедно под флага на “Стакато”, са басистът Иван Пендачански, баща на оперната прима Александрина, Развигор Попов, Генчо Въртовски и барабанистът Герган Герганов. Тромпетистът Светомир Димитров отивал на операция, но след нея също искал да се включи.
За младите днес “Стакато” не говори нищо, но навремето солисти в оркестъра бяха най-добрите ни певци - Мария Косева, Росица Николова, Емил Димитров, Бисер Киров, Георги Минчев, Стефан Воронов, Борис Гуджунов, Михаил Белчев, Георги Кордов.
Основната фигура в оркестъра в далечната 1963 г. е 75-годишният днес Иван Пендачански - виртуозен акордеонист, който в “Стакато” свири първо на акордеон, а после хваща баса. Студентският дом имал танцов състав и хор, а нямал естраден оркестър. Студентът по право Пендачански се наел да поправи тази несправидливост и прави предложение до ЦК на комсомола. Одобряват го и той събира музиканти. Диригент е Жул Леви. Първата солистка е Росица Николова - тогава съпруга на Милчо Левиев.
Скоро Жул Леви отива в театъра и ръководител на “Стакато” става Димитър Вълчев. Но и той поел към Сатирата. Оставя оркестъра в ръцете на първокурсника от музикалната академия Развигор Попов, тъй като другите в състава следвали за инженери и юристи. Така Развигор като студент вече е на заплата от 40 лв.
“Стакато” бързо става популярна не само сред студентите. Напливът за солисти е огромен. Най-много мераклии да пеят има от ВИТИЗ. Сред тях е и Стефан Воронов, който вече има изяви със “Студио В” на Вили Казасян. След него отива Грета Ганчева, а на следващата година за прослушванията Георги Минчев, който вече е певец към оркестъра, води други. “Този пее страхотно кънтри, служили сме заедно, вземете го”, казва той за Бисер Киров. После сочи Михаил Белчев: “Този пък пее като мен.” На прослушването Развигор Попов пита Белчев как се казва и той започва да си пелтечи името.
“Ами като заекваш,
как ще пееш”,
пита го той, а Белчев обяснява, че като пее не заеква.
Звезда сред солистите става Борис Гуджунов още с първата си песен. Оркестърът жъне слава и медали по фестивали, свири с най-известните родни певци, слушат ги и в чужбина.
След студентско турне в Чехия канят “Стакато” в Белгия. Със солиста Кдомпи Тан, студент от Камбоджа, репетират френски хитове, а с Грета Ганчева - руски и цигански романси. Но усилвателят на йониката изчезва. Преди концерт в Петрич пращат двама музиканти да питат Ванга кой е свил усилвателя. С тях е и една от певиците, която прекарала нощта с женен мъж. Отиват в 5,50 ч сутринта, а пред къщата пълно с народ.
Ванга излязла и
рекла: “Музикантите
да дойдат вътре, а
оная уруспия -
певицата, дека е
мърсувала цела нощ сос женен мъж
да му разтуря семейството, да се маха веднага и да ми се не враща, ама курва с курва такава!” Певицата се измъкнала засрамена и Ванга продължила: “Виждам го вашето сандъче. Ваш колега го е вземал да си услужи. Не го е краднал. Сега спокойно заминавайте в Белгия и като се върнете, кой го е вземал, сам ке ви го върне. Мушнал го е под креват в стаята и му е сменил една лампа. Виждам го, бре... Даже на лампата пишеше марката и модела: RFT, UCH-81”. Развигор Попов описва историята в мемоарите си: “Ден след като се върнахме от Белгия, на вратата се звъни. Излизам, няма никого. Оставен бе само усилвателят. Прегледахме го, бе с подменена радиолампа със същите инициали, каквито Ванга рече.”
Музикантите завършват висше и трябва да работят по разпределение 5 години в провинцията. Но с акордеона
Иван Пендачански
свири на ушенце на
партийните величия
и опича работата
И от комсомола официално писмо нарежда музикантите Иван Пендачански, Андрей Берденлийски, Развигор Попов, Петър Атанасов и другите да бъдат разпределени... към Студентски дом. Това спасява оркестъра. Неусетно самодейният студентски състав става професионален и.
Искат саксофон, но според ЦК на комсомола това е американски вражески инструмент, който свири упадъчна джазова музика. След триста кандърми въпросът е решен. Вземат за саксофонист цигуларят Михаил Михайлов, но пък родителите му не искат да замени инструмента на класическата музика със сватбарски. След него в състава влизат завършилите тромбон и тромпет Георги Борисов и Цветомир Димитров, което го оформя като комбо (малък) оркестър.
Генко Генов веднага ги прилапва за “Златният Орфей”, тъй като вече са свободна формация без ангажименти и към Студентски дом. Концертна дирекция също вика “Стакато” при гастрол на чужд певец. Свирят на черната перла Нанси Холуей от САЩ, на детето чудо Робертино Лорети, на Френки Стивънс и пр.
Дълго време китарист в “Стакато” е Атанас - средният брат Гугови. “Наката беше изумителен китарист и певец, не знаеше ноти, но свиреше като Бог. Невероятен образ, макар че като джипси бе недисциплиниран и не можеше да се разчита на него. Като пропусне репетиция или концерт и го напъдим, се моли: “Бате, айде пак да дойдем”, казва Развигор Попов.
“Стакато” е на турне из страната с голямата американска соул звезда Нанси Холуей. Преди концерта в Летния театър на Плевен сушат на слънце мократа от дъжда апаратура. “Разсвирихме се, а Нанси Холуей в гримьорната по пенюарче и ролки на главата си гласи грима. Иван Пендачански накара Наката да изсвири нещо. И той подкара американска песен, после втора и оркестърът засвири с него. Както е с пешкирите и ролките,
Нанси седна на
първия ред и загледа
Наката като божество
И когато свърши песента, сълзите ѝ потекоха, грабна го в прегръдките си и каза: “Невероятен си, ти не може да си бял, ти си от нас.” И Наката вика: “Йес, айм ис джипси.”
“Стакато” концертира и на италианското дете чудо Робертино Лорети на две турнета в България. В Стара Загора милиция охранява стадиона. В хотела успалият се певец Кдомпи Тан от Камбоджа нахлузва дънките и побягва към сцената. На входа му искат билет, той обяснява на развален български, че участва в програмата, а потен милиционер му вика: “Я да се махаш бе, мангал скапан.” Хванали го двама, но Кдомпи ги сритал и избягал. Заключил се обиден в хотелската стая и било голям зор да го изкарат на сцената. А навън 10 000 чакат”. Това разказва
Развигор Попов, който
“открадва” жената
на своя приятел
Оркестърът и Мими Иванова са в бившия Съветски съюз на фестивала “Мелодия друзьей”. Там е и известната полска група “Но То Цо”. Мими започва роман и се омъжва за басиста на групата Йежи Рибински, чиято фамилия носи и днес. Той я подготвя за самостоятелна кариера в Полша, урежда ѝ месечно турне, но нея я влече България и като се върне за месец-два, тръгва на турне със “Стакато” и звездите на Сатиричния театър Нейчо Попов, Парцалев, Калоянчев, Мутафова.
През 1974 г. “Стакато” е на поредното си дълго турне в СССР. Солисти са Мими Иванова, Петър Чернев и Боян Иванов. Да разведрят голямата скука, Мими Иванова и Развигор Попов се втурват в любовно приключение. “И двамата бяхме женени. След турнето си казахме: Всичко бе прекрасно, но дотук, каквото било - било. Остава в спомените. Но не стана така. Аз заминах на турне в Западна Германия, Мими се върна в Полша и започна една телефонна любов. Като се прибрахме, уж нямаше, а пак подкарахме заедно. И Зорница Попова ни каза: “Не се измъчвайте взаимно, не мъчете и другите до вас, послушайте сърцето си и заживейте заедно”, спомня си Развигор Попов. След тежките разводи си вадят медицинско за сключване на брак.
Тръгват на турне вече с новата група “Старт”. Пътуват от град на град и нямат време да се разпишат, а срокът на медицинското изтича. “В Русе срещу хотел “Дунав” бе Концертна дирекция, а над нея - ритуалната зала. Помолихме да ни бракосъчетаят съвсем инкогнито. Същата вечер имаме концерт във Вятово и на площада ни посреща цял град, а на сцената след всяка песен излиза някой с дамаджана ракия или вино и публиката вика: Айде горчиво. Направихме два концерта, но за втория нямам спомен”, разказва Развигор Попов.
