Още снижавайки се със самолет над Олбия, в северната част на остров Сардиния, си давате сметка защо италианският премиер прекарва всичките си ваканции на това място. Известният като изтънчен естет и ценител на красотата във всичките й форми Силвио Берлускони не случайно е избрал за своя лятна резиденция Коста Смералда, или Изумруденото крайбрежие. Погледнато отгоре, то прелива в абсолютно всички тонове на синьото и зеленото.
Летището на Олбия е на практика най-голямата концентрация на милионери и атрактивни жени в Италия. И не случайно - това е въздушната порта към най-луксозното и красиво крайбрежие не само на Апенините, а и в Европа. Тук няма нискотарифен туризъм за разлика от Венеция, Флоренция и Рим. Следователно през юли и август, когато е активният сезон, в никакъв случай няма да видите тълпи от шляпащи с китайски джапанки туристи.
От птичи поглед на летището на Олбия могат да се изброят десетки частни самолети, снижили крилете си по пистите в очакване на собствениците им. Тук кацат винаги и самолетите на милиардера Берлускони. Сега обаче е невъзможно папарак да снима дори и отдалече гостите или гостенките, слизащи по стълбиците им, както направи през изминалите години Антонело Дзападу, който изщрака няколко хиляди кадъра на посетителите на “Вила Чертоза”.
След този случай мерките за сигурност са такива, че и птичка не може да прехвръкне, без да бъде регистрирана.
Дори да не сте слезли в Олбия от един от самолетите на милионери обаче, вие пак можете да се смятате за късметлия, като се имат предвид прелестите, които ви очакват.
През лятото на летището щъкат предимно спортно-елегантно облечени мъже с дебели портфейли и огромно количество красиви жени и момичета. Ако самите те не са твърде състоятелни, то със сигурност са приятелки на богатите мъже, прекарващи ваканцията си сред ослепителните пейзажи на Коста Смералда.
За колекционерите на автографи летището на Олбия е като манна небесна -само за час-два тук могат да се видят куп звезди и звездички от италианския шоубизнес, за които Сардиния е задължителна дестинация, за да попаднат в розовите хроники. И въпреки че навсякъде мирише на пари, кафето на летището струва 1 евро, или по-малко от това на софийското летище.
Пътят от летището до самата Коста Смералда е близо половин час с кола. Идеята човек да се доближи по някакъв начин до лятното имение на Берлускони по суша или вода обаче е утопия.
Пак “случаят Дзападу” е виновникът за подсилването на мерките за сигурност и около “Вила Чертоза”. Намиращата се между ексклузивните курорти и пристанища Порто Черво и Порто Ротондо вила е тотално отцепена и в момента е недостъпна и за най-усъвършенстваните и гледащи надалече фотообективи, дори ако са разположени на яхти във вътрешността на морето.
Панорамата на Коста Смералда е зашеметяваща със спектакъла от природни красоти и цветове, над които обаче властва тюркоазеносиньото или изумруденозеленото море.
За да закотвят луксозните си морски возила в едно от пристанищата на Кала ди Волпе, Порто Ротондо, Порто Черво, Полту Куату, Бая Сардиния, собствениците на яхти плащат средно по 2000-3000 евро на вечер. В много случаи обаче яхтите са “паркирани” в прозрачните води не от притежателите, а от наематели богаташи.
9000 евро на ден е наемът на луксозна 45-метрова яхта Разбира се, разходите както за горивото и персонала, така и за шампанското са отделно.
Нощувките на яхта на Изумруденото крайбрежие при всички случаи са последвани от разходки през деня сред многобройните островчета наоколо. Ако човек няма излишни пари за наем на луксозна яхта обаче, може да си наеме огромна гумена лодка. Едно подобно возило по закон побира 12, а в действителност и до 20 души, и може да се наеме за 350 евро на ден. Други 150 евро на ден пък е наемът на шкипер, в случай че не умеете да управлявате. Горивото за еднодневна разходка с гмуркания в тюркоазните води на зоната на Галура може да ви излезе 50-100 евро.
С други думи - еднодневна разходка до най-красивите и бели като брашно плажове, до които се стига само с лодка, излиза по 50-ина евро на човек. Или прашинка, като се има предвид, че двойка плажни легла и чадър за ден на ексклузивния плаж на Кала ди Волпе струват 500 евро.
Най-икономична обаче е разходката с корабче. От пристанището на близкия град Палау можете да се качите срещу 35 евро на кораб, предлагащ 7-часова обиколка из най-живописните плажове и острови. По време на разходката се предлага дегустация на морски ястия.
Коста Смералда прелива от луксозни петзвездни хотели, в които двойната стая през юли е 500, а през август надхвърля 600 евро на вечер. Всеки от тези хотели разполага и с по няколко десетки апартаменти за по 1000-4000 евро на вечер. Въпреки това, ако се отдалечите на 100-ина километра навътре в Сардиния, където се прави прословутото бяло вино “Верментино ди Галура”, можете да нощувате и срещу 25 евро във ферма.
ВИОЛИНА ХРИСТОВА
КОСТА СМЕРАЛДА
Коста Смералда - диамантът на острова
Кала ди Волпе и Порто Черво са сърцето на измислената през 60-те години Коста Смералда. Идеята за нея хрумва на принц Ага Хан, духовен водач на исмаилитите, който през 1962 г. създава консорциум за изграждането на приказно красиви ваканционни комплекси. Те нямат нищо общо със строящото се по нашето Черноморие, тъй като са ниски, най-често двуетажни дълги и бели постройки, потънали в цветя и зеленина. Коста Смералда се простира на 55 км по крайбрежието между Олбия и Ардзакена в Североизточна Сардиния и седалището й е в Порто Черво.
На практика това е асоциация на собствениците на терени и нейната цел е да осигури на зоната всички възможни блага с цел нейното икономическо развитие, но също така и да запази естествения й пейзаж.
Всеки, който купи имот на територията на Коста Смералда, става автоматично съдружник в консорциума. Всички местни агенции за имоти задължително предлагат обявите си и на руски език, като се има предвид контингентът от купувачи с руски произход.
Десетките миниплажове със ситен и бял пясък сред архипелазите наоколо са всъщност магнитът, който привлича богатите туристи с яхти. Архипелагът Мадалена, където миналата година трябваше да се проведе срещата на Г-8, която след това беше преместена в пострадалия от земетресение град Акуила, е един от най-красивите в зоната. Там е и островчето Капрера, на което в края на живота си се оттегля в доброволно изгнание Джузепе Гарибалди. Той умира през 1882 г. с поглед, обърнат към близката Корсика. Днес плажовете на Капрера са известни като “най-секси” в света - така поне ги определят в проучване богатите американски туристи. Земен рай, колкото и банална да изглежда тази фраза, е обаче и островчето Таволара. С червеникавия си гранит от едната страна той изглежда почти нереален. От другата си страна пък наподобява окъпана в мъгла скала.
Всички острови от архипелазите са под строга протекция и се разделят на пълен, частичен и общ резерват. В т.нар. червена зона лодки, кораби и хора дори не могат да се доближат.
При всички случаи късметлиите, прекарващи ваканциите си на Коста Смералда, трябва да помнят, че отъркването на пясъка от краката им на тръгване от плажа е задължително. Но не от хигиенна гледна точка. Отнасянето дори само на няколко зрънца пясък, пък било то и полепнал по краката, е забранено и се наказва, тъй като всичко на Коста Смералда е част от резерват. (24часа)
