Как ще реагирате, ако ви кажа, че гениалният стих “Две хубави очи” не са посветени само на Мина? Че любовта на поета Пейо Яворов към нея не е била само платонична? И че има вероятност тя да е починала не от туберкулоза, а след аборт с неговото дете? Всъщност за това се шушука от 100 години в хайлайфа. Но нека проучим реалността! Която, колкото и да е зла, винаги е за предпочитане пред измислиците, нали?
“Две хубави очи” е любимо словосъчетание на Яворов. Освен в прочутото стихотворение, написано през 1906 г., той го използва неведнъж в писмата и творбите си, а в драмата “В полите на Витоша” има буквални, даже дразнещи повторения от него.
Яворов определено има слабост към лолитките. И Нонка Чипева (с която поетът има връзка още докато е в Анхиало през 1899-1890 г. и дори мисли да се жени за нея), и Мина Тодорова (с която има любов между 1906 и 1910 г), и Весела Монева (между 1903 и 1914 г.), и Дора Габе (между 1905 и 1914 г.), и Дора Кремен (между 1912 и 1914 г.) са 16-18 годишни, когато поетът се влюбва във всяка от тях, още щом ги погледне в очите. Силното му либидо е в погледа. И не получава отказ. След кратко пърхане всички те се предават. В “Дневника” си Боян Пенев издава, че Яворов пленява жените със своята “ориенталска необузданост”.
- Не може да се твърди, че “Две хубави очи” е посветено изцяло на Мина – пояснява Явора Стоилова, внучка на поета. - Защото фактически образът на едни такива хубави очи е преминавал много често през живота на Яворов. Той се е влюбвал в красивите очи на много момичета. Това е един по-скоро обобщаващ образ.
Но както се изразява най-посветеният изследовател на Яворов, проф. Михаил Неделчев, Мина е една!
Всъщност богатата девойка от град Елена съвсем не е красавица. Тя изглежда особено. Хронично болнава от малка, тя е призрачно бледа. Явора Стоилова я описва като висока и прегърбена, облечена в не много фини бархетни блузи, с грубовати и разкривени обувки. Но това не пречи на Пейо Яворов да е луд по нея. Както се казва в поговорката: “Никой не е перфектен, докато не се влюбиш в него!” Самият Яворов пише, че не може да си представи как изглежда тя и дали изобщо “е съществувала в реалността”. Той не вижда в нея нищо друго освен очите й, в които “се топи неговият поглед”.
- Той е бил любовчия! – признава през смях внучката му Явора.
Родителите на Мина го смятат за плебей и покварен прелъстител и оказват тотален натиск върху нея. Ето защо той изпитва “органическо отвращение” към обкръжението на жената, вдъхновила най-прекрасната любовна лирика в България. Тя от своя страна, накрая се чувства отчайващо самотна и “отвратена от всичко”. Може би затова в знаменитата стихосбирка “Подир сенките на облаците”, която Яворов създава най-вече опиянен от Мина, прозират и други страсти, провокирани от по-мимолетни жени, с които той очевидно е имал паралелни или епизодични връзки.
- Не, с Дора Габе си остават приятели...
- Приключило е, но не съвсем... А има и други жени.
- Е, има, да!
- Те се смесват?
- Е, и какво? – учудва се безкрайно искрено Михаил Неделчев.
- В смисъл, говорим за голямата любов, пък той ...
- Той е такъв човек, който има големи любови и има еротични увлечения. Просто е такъв човек. Това е съвсем нормално!
- Може би защото отношенията му с Мина са били прекалено платонични и той е имал нужда от...?
- Това не знаем! Това не знаем – доколко са били платонични. Има най-различни версии. Разбира се, чисто плътски те не са се разгърнали. Естествено, че той е желаел Мина.
- Но той й казва: ”Аз никога не те пожелах като жена.”
- Е, той може всичко да казва! Защо ще я сваля, като не я е пожелал като жена? Това са просто така изречени неща. Към един момент са били верни. Но има една голяма загадка в тези взаимоотношения. Загадката е, че той постоянно я убеждава – “Хайде, ела при мен!” И в един момент тя отговаря – “Окей! Да избягаме!” Тогава той се дърпа: “Ама, чакай да видиме...” В пиесата “В полите на Витоша” по много сложен начин е предадена същата ситуация. Само че този драматичен разговор, реалният, между тях двамата е бил в Борисовата градина, в Пипиниерата, а разговорът между героинята Мила и героя Христофоров, същият тоя разговор, е бил на гробищата. Има едно спиране, едно стъписване у него. Има едно противоречие, което е очевидно. Значи, във времето, когато Яворов я кара да бягат, залюбват се и прочие, в същото време той пише на сестра си писмо: “Моята мила е доста ... нагрята”, нещо в тоя смисъл...
- Готова е?
- Така! “Но аз ставам ли за женене? Аз не съм готов за женене!”
Ето дословните думи на Яворов до сестра му Екатерина още от края на 1907 г, когато връзката му с Мина е само на година и половина: “Оная работа се усложнява и аз почвам силно да се безпокоя. ...Боже мой, ами аз съвсем не съм човек за женене и семеен живот! ... Аз бих дал мило и драго тая история да не съществуваше и тая попара, която сам надробих, да не чакаше да я сърбам сега!” - Кой би казал, че в живота Яворов е бягал от Мина?!
“Аз покривам с хиляди целувки Вашата ръчица, мило дете.”
“В съня на твоите шестнадесет години
Душа те възжела и похити.”
“И ако ти беше пред мене и ми зададеше същия въпрос, аз щях да те притисна до сърцето си и щях да ти повторя хиляди и милион пъти, че ти си моя и ще бъдеш моя – на този и на оня свят!”
“И нашите уста се бяха слели в една целувка, която беше една клетва.”
Зрителите на сегашната постановка в Театъра на армията доста се забавляват. Пред тях дилемата “носела ли е Мина детето на Яворов” изобщо не стои! Защото по ирония на съдбата актрисата Радина Кърджилова, която играе Мила, е бременна в 5-6 месец и това доста ѝ личи на сцената...
Неотдавна журналистът Петър Величков прави своето “откритие” - че Мина е била бременна наистина. Откритие, което, за съжаление, е косвено, защото той изпуска уникалния си шанс да го докаже.
- Разбрах, че Ви е потърсила Фани Дренкова, наследницата на съпругата на Яворов, Лора...?
- Тя просто ми се обади по телефона един ден рано сутринта и ми вдигна голям скандал за час – два, като заплашваше, че ще ме съди, защото съм писал, че Лора е “мрачна красавица”. В хода на разговора тя се поуспокои и ми каза, че Яворов е убиец и че не бива да се слага на пиедестал, какъвто го слагам аз и други. Тя имала документи и писма, в които става ясно, че Мина е починала във Франция след злополучен аборт от Яворов. И даже ме беше поканила да ги видя, но аз не отидох. След това Фани почина. Мисля, че има някакви наследници, но аз с тях контакт нямам. След като изваждат трупа на Лора и Яворов отива в болницата, бившият ѝ съпруг Иван Дренков влиза в дома им и взима целия архив и писмата, които е могъл да намери. Но дори да има писма, то не означава, че в писмата е казана истината.
- Е, как си обяснявате “бременността” на Мина? Двамата с Яворов не са се виждали една година след раздялата им - до нейната смърт.
- Никой не може да каже дали не са се виждали. Това са едни мистерии, които не могат да се изяснят.
- Мишо Неделчев твърди, че тези писма са унищожени.
- Фани твърдеше, че писмата са налице. Но понеже тя беше една луда женица, аз не отидох.
Но версията за бременността на Мина е малко възможна. Според хронологията Яворов и Мина скъсват през юни 1909 г. През септември тя заминава за Париж, а умира през юли 1910 -а. В начина, по който двамата се разделят и Мина заминава за Париж, абсолютно нищо не подсказва за дете. Сърдити, на последната си среща Мина и Яворов се заричат да не се виждат и си определят среща на същото място, на Пипиниерата, в същия час, 8,30 вечерта, точно след две години. За да се види кой кого и дали обича. Яворов даже ѝ пише, че и двамата през това време ще са свободни. Има документиран един-единствен случай, при който поетът нарушава обета. Той се опитва да проникне в санаториума, където Мина лежи вече тежко болна, но не успява да я види.
Интересно какво “доказателство” е държала в ръцете си Фани Дренкова? И ако то е било пазено в дома на Яворови, Лора нямаше ли да знае за това неродено дете?
Според някои зли езици Яворов е навестявал домовете с червени фенери дори в периода, когато Мина е умирала в болницата. “Аз обичам плътта”, заявява той без следа от свян.
“Аз Ви обичам! – пише по-рано на Мина. - Аз искам да Ви кажа още нещо, но не мога да го сглобя. Душата ми е наранена и аз страдам – тъй силно… Аз бих желал да Ви притисна до гърдите си, да изплача душата си и да умра…”
не слага край на живота си
Той признава, че вместо себе си е пожертвал своя герой – Христофоров. По ромеожулиетовски Христофоров се застрелва и пада до любимата. Не е ли тази сцена обаче едно ужасно пророчество? Сякаш Яворов предсказва какво ще се случи със самия него след три години, когато Лора ще се простреля и той ще падне прострелян до нея? Съдбата неизбежно застига всички и няма отървали се. Дори лавровият венец не е привилегия...
На гроба на Мина има отворена книга, на която калиграфски е изписано: “Две хубави очи”. Очевидно между поезията и живота съществува една непостижима пропаст. Самият Яворов прекрасно го знае: “В стиховете има много лъжа! - споделя откровено той с литературния критик д-р Кръстьо Кръстев. - Те някак си ме отвращават и не ми се ще да се върна към тях.” Заедно с Мина той погребва последното стихотворение, което пише. Така Яворов плаща скъпо и прескъпо цената на любовта.
- Той погребва любимата си – поклаща тъжно глава проф. Неделчев. - Организира погребението на Мина заедно с малкия ѝ брат Атанас в руската църква в Париж. Намират гроб в Бианкур и след като всички се връщат в България, той остава още няколко месеца и всеки ден ходи на гроба на Мина. И създава ритуала на този гроб да се ходи само с червено цвете. Не с бяло, а с червено. На този гроб се ходи така!
- А защо?
- Така е решил. Той има специално чувство, специално усещане за символиката на цветята. Това е цветът на кръвта. И когато остава в Париж, той пише своя философско-поетически дневник. Където съставна част, фрагмент е неговото последно стихотворение. Това е един много важен факт! Той живее още 4 години, обаче не пише повече поезия въобще. Той, който е писал поезия непрекъснато, повече поезия не пише. Защото създава стихотворение, което дарява на любимата. Това е стихотворението “Невинност свята - орхидея”. То е край! То е отказ от поезията. Повече поезия не може да има, защото тя е мъртва. Но още тогава вече той е “накъм смъртта” и “в смъртта”. Още тогава!
Когато Яворов се запознава с бъдещата си жена Лора на един излет през август 1906-а, Мина тъкмо се е превърнала в муза, Дора Габе още не е напълно изстинала в сърцето му, да не говорим за страстта му към Весела Монева... Но ако зумнем сателита на историята върху връзката на поета с Лора, ще се натъкнем на още отрезвяващи факти: горещото любовно стихотворение “Стон” не е написано за нея, както се учи в училище! Коя ли е била щастливката?
- А какво става междувременно? – продължава с романтична въздишка проф. Михаил Неделчев. – Значи, междувременно Лора го е забола още преди това. През 1906 г. те са били на един излет, той я е загледал, но той е заглеждал много жени. Някои хора казват, че той още тогава се е влюбил в нея – няма такова нещо! Може да е искал да я люби, това е друг въпрос, но чак влюбване не е имало. Някои го твърдят на базата на това, че преди смъртта си той прави една предсмъртна редакция на цялата си поезия и тогава стихотворението “Стон” го прекръщава “На Лора”...
- Но то не е писано по тоя повод?
- Не е, разбира се! Това са глупости! Това са просто глупости. Та... Лора се осведомява: Какво прави Яворов? Те ѝ пишат, включително Симеон Радев ѝ пише, че той всеки ден ходи на гроба на Мина и там седи. Тя се намира в Лондон, вдига се и го намира на гроба. И почва да го кани настойчиво – той ѝ отказва. В хотела, в кръчма, той – не, не, не! И тя, обезсърчена, накрая казва: “Аз тогава се връщам в София!”
Лора страшно
го е ревнувала от
сянката на Мина
- В следственото дело за самоубийството ѝ Яворов казва: “Тя ме ревнуваше и от мъртвите!”
- Тя просто непрекъснато е говорела за това. И в някакъв смисъл Лора прави опит да присвои голямата любов на Яворов. Да присвои и да отнесе към себе си по някакъв начин и самата пиеса, която е посветена на Мина. ...И аз установих това, което никой не е правил преди – кога те за пръв път са се любили. Значи те за пръв път са се любили – Лора и Яворов – много късно. Това е денят на премиерата на пиесата “В полите на Витоша”, на 1 септември 1911 г.
- Така ли?
- Да. Значи предишния ден тя го търси...
- Не е ли прословутият случай, когато тя отива една зимна нощ в дома му?
- Не.
- Аз мислех, че това е една нощ, когато тя отива при него, след като е прегазила половин София в снега, мокра, чука на вратата му и после той казва на приятелите си, че ѝ се е предал. Не е ли това моментът?
- Не. Това е съчинение на Михаил Кремен. Не е така. Тя го търси в Народния театър в деня на генералната репетиция. Оставя му бележка и му казва: “Утре между 2 и 5 съм на “Шишман””. Тя бяга от майка си и си наема жилище там. И му казва: “Заповядайте!” Пише му на “вие”: “Ако искате да ме видите, елате!” И очевидно той е отишъл. Защото на другия ден тя му оставя друга бележка - те са запазени: “Мили, толкова съм щастлива!” Вече всичко е на “ти”.
А в деня на премиерата – всъщност той е на премиерата с Боян Пенев и неговата съпруга Дора Габе - след представлението всички отиват в казиното. Нали знаеш къде е било казиното? Това сега е Градската галерия срещу Народния театър. Тогава е било най-хай заведението. Те седят тримата и влиза Лора, придружена от двама кавалери. От компанията някой казва: “Изумителна жена! Това не е жена за един мъж!” Или нещо такова. Яворов само загадъчно се усмихва. А всъщност те са се любили току-що! Това е мое научно откритие, така да се каже.
Има още една много интересна история. Разказа ми я синът на писателя Петко Росен. Той описва как те вече са се залюбили и Лора решава да го покаже на своите приятелки. Да го представи в онова жилище на “Шишман”. Те са все някакви буржоазни дамички. Тя задига от майка си, баба Каравеловица, посуда, чаши, кристали и т.н. И прави шведска маса. Слага и нарежда сандвичи, хапчици. Това е five o’clock. И му казва: “Пейо, покани някои от твоите приятели, ама не от тея, хайдутите! Покани прилични момчета, изкъпани, в костюми.”
Той кани Петко Росен, кани Кремен и още някои, които идват с гаджетата си. И седят така гостенките, нали, хи-хи-хи, и в един момент влиза Яворов. И още преди Лора да го представи: “Това е Пейо”, те, разбира се, го познават всички, той се обръща към нея: “Колко пъти съм ти казвал, Лоро, да престанеш с твоите папищашки истории!”... Папищашен е от папа. Папищаш в Пловдив, а той е учил в Пловдив, са наричали католиците. Лора е завършила католически пансион.
Тоест той ѝ е казал на нея, че една българска трапеза се строи около хляба. Първо се слага хлябът, а не някакви такива цвъчки, които той не ги е признавал за хляб. Той влиза и поглежда как е направена масата. И хваща покривката от едната страна, дърпа я и... всичко на земята! Лора плаче. Приятелките ѝ викат: “Откъде го намери тоя циганин?” И купонът се разрушава. Значи това никъде не е цитирано като спомен.
- Имам чувството, че той нарочно я е дразнел.
- Това Петко Росен го бе разказал на сина си, а синът му, вече над 80 години човек, ми го разказа на мен.
We are all searching for someone, whose demons play well with ours – Haris Lithos. Всички ние търсим някого, чиито демони си играят хубаво с нашите! Шоуто е още по-възбуждащо, когато демоните са много.
И така! Кои са другите жени, покорили сърцето на най-любовния български поет? Вярно ли е, че той е искал да избяга с последната си изгора Дора Конова-Кремен? “Хубавото русо момиче”, заради което жена му Лора се самоубива?
(Следва)
