“24 часа” пое с читателите си на 52 уикенда в България
С помощта на кореспондентите ни в страната групираме българските градове и местности така, че всеки маршрут може да се посети за 48 часа.
Целта е да покажем както известните места в родината, които задължително трябва да посетите, така и тайните, не толкова познати, но любими кътчета за местните хора.
Има справочна информация за цените и работното време на музеите, маршрути за туризъм, страхотни гледки.
Препоръчваме и ястията, които трябва да опитате в съответния регион, както и идеи за шопинг от фирмените магазини на местни заводи и фабрики.
Красиво, романтично и много патриотично е да подарим свободните си дни на български дестинации.
Да почиваме в България, не може да стане с призиви от политици. Става със сърце, любопитство и малко предварителна информация. Ето я.
Четете, ходете и след това ни пратете снимки и текст от вашия уикенд в България на имейл
или с писмо на адрес: бул. “Цариградско шосе” 47,
за Ралица Даскалова
Ваш гид за София е Даринка Илиева
Започнете
обиколката
от музеите,
след това
Витоша и
Софийската
Света гора
София трябва да бъде видяна не само защото е столица на България.
Въпреки че два дни не са достатъчни, “24 часа” ви предлага маршрут с местата, които трябва да видите в София, за да ви се разкрият скирите тайни на столицата ни
Първия ден отделете за музеи. Започнете от
базиликата
“Св. София”,
дала името
на града
Под църквата има и подземен музей с останки от 4 по-ранни храма и гробници от главния некропол на Сердика. В него са запазени мозайки от римско време.
До “Света София” са Паметникът на Незнайния воин, на цар Самуил, който предизвика бурни реакции със светещите си нощем очи, най-новият музей “Квадрат 500”, най-големият катедрален храм на Балканите - “Св. Александър Невски”, Софийският университет, създаден през 1888 г., а за строителството на сградата братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват 6 милиона златни лева.
До него е и Народната библиотека, която е най-голямата у нас. Наблизо са Паметникът на Васил Левски - разположен е на метри от мястото, на което е обесен Апостола на свободата, Паметникът на Цар Освободител, който наскоро беше цялостно реставриран, и сградата на парламента.
Оттам тръгнете по една от емблемите на столицата - жълтите павета.
Там са Руската църква с мощите на св. Серафим, където
вярващи пишат
желание, което
се сбъдва
Малко по-надолу е Националният природонаучен музей. Жълтите павета ще ви отведат и до бившия царски дворец, в който сега са Националният етнографски музей и Националната художествена галерия. Отсреща пък е Народният театър “Иван Вазов”, а пред него - Градската градина.
Ако се върнете по жълтите павета, точно до президентството са Националният археологически музей и ротондата “Св. Георги”. Оттам може да стигнете до новото ларго и
се разходете
по автентичната
настилка на
главната улица
на Сердика
“декуманус максимус”. В двата подземни участъка има останки от улици и жилищни части на римския град.
Там е и църквата “Света Петка Самарджийска”, в която може да се видят стенописи от св. Пимен Зографски.
От другата страна пък се очаква това лято да продължат археологическите проучвания под пл. “Св. Неделя”. Смята се, че там е бил античният форум на римския град, а едно от очакванията е под площада да се открият останки от двореца на Константин Велики, изрекъл думите
“Сердика е
моят Рим”
Следващата дестинация, която е много близо до ларгото, е Музеят за история на София. Той се намира в сградата на Централна минерална баня.
Една от перлите на богатата му колекция е златна каляска, принадлежала на Мария Антоанета.
Всъщност това е и районът, известен като “триъгълник на толерантността”. Там, близо една до друга, са събрани джамията “Баня башъ”, църквата “Света Неделя” и Софийската синагога.
Ако сте се уморили от обиколки, мястото за хубаво кафе, храна или пък нощен живот е пешеходната зона на “Витошка”.
Тя ще ви отведе и до НДК, а близо до него е и музеят “Земята и хората”.
Извън центъра има поне три обекта, които трябва да бъдат видени - Националният исторически музей
Боянската
църква,
включена в
списъка на
световното
културно
наследство
на ЮНЕСКО,
и парка “Врана”. Бившите царски градини обаче са отворени за посетители само в събота и неделя.
Втория ден може да посветите на разходка в планината Витоша. Природният парк е най-старият на Балканите. Най-известните туристически маршрути са от “Драгалевци” за хижа “Алеко” и Черни връх; от “Симеоново” за хижа “Алеко”; от Железница за хижа “Купена” и Черни връх; от Бистрица за хижа “Алеко”; от “Княжево” за Златните мостове и от Черни връх до Букапреслапски проход. В природния парк се намират Боянският водопад и Самоковището. Най-дългата пещера у нас - Духлата, е в южната част на парка. Там може да се види и геоложкият феномен
Златните
мостове -
каменна река
в едноименната местност в северозападните склонове на Витоша.
40 манастири и храмове в София и околностите ѝ пък оформят Софийската Света гора.
Средновековният комплекс е създаден по времето на Второто българско царство. В момента 30 от тях са действащи и могат да се видят.
Сред по-известните са манастирът “Мария Магдалина” в Бухово, Кремиковският манастир, Сеславският манастир, Драгалевският манастир и други.
И понеже два дни няма да стигнат, за да видите София, планирайте следващата почивка, за да усетите духа на столицата, която наистина “расте, но не старее”.
Вижте София, тук са
писани важни страници
от световната история
За първи път от
2010 г. имаме
над 1 милион
регистрирани
туристи
- Г-жо Фандъкова, какво не бива да пропусне човек, ако идва за първи път в София?
- София е град, който заслужава да бъде посетен и разгледан. Една от задачите ми е да покажем на повече хора българската столица с античния ѝ град - тук християнството е провъзгласено за законна религия през 311 г., а столетия преди Западноевропейския ренесанс стените на Боянската църква са били изрисувани с лицата на реални хора. Работим за възстановяването на всички артефакти от времената, в които тук са се писали важни страници от световната история. Боянската църква и храмът “Света София” са сред най-въздействащите места. През 2014 г. отворихме уникален подземен музей под “Св. София”, в който човек може да види останки от 4 по-ранни църкви, гробници и изключително красиви мозайки, които реставрирахме.
Над 40 000 души
вече са посетили
подземния музей
Развиваме София и като дестинация за поклоннически туризъм - тук са най-големият храм на Балканите - катедралата “Св. Ал. Невски” и десетки църкви и манастири - част от Софийската Света гора. Задачата ни е да ги свържем в удобни маршрути. Изградихме пътища до манастира “Св. Теодор Стратилат” до с. Балша, до Сеславския манастир “Св. Николай Мирликийски” и до манастира “Мария Магдалина”. Поддържаме и пътя до Кремиковски манастир “Св. Георги Победоносец”.
Планината Витоша е сред най-големите богатства на града заедно с минералните извори - ненапразно и те са върху герба на София. Витоша не само дава възможности за спорт и отдих, но е и естествен зелен пояс за милионния град. Надявам се, че скоро ще бъде възстановена банята в Банкя и
ще намерим
успешен модел
за използване на
минералните
извори
С целенасочени инвестиции и подпомагане на творците чрез общинската програма “Култура” развихме богат календар от културни събития на световно ниво. Пример са филмовите ни фестивали, за които идват световни режисьори и актьори. За силно развитото кинопроизводство получихме приза “Световен град на киното” на ЮНЕСКО. В София снимаха звезди като Салма Хайек, Самюел Джаксън, Джералд Бътлър, Антонио Бандерас, Жулиет Бинош, Алън Екхарт. Струва си София да бъде посетена и много световни кинозведи също го казват.
- Как столицата може да се превърне в туристическа дестинация, а не просто град за бизнес и една нощувка?
- София вече се превръща във водеща дестинация и статистиката го показва. Спрямо 2010 г.
ръстът на
туристите е
над 60%
Културно-историческото наследство и инвестициите в разкриването на антична Сердика дават резултат. Не трябва да се подценява потенциалът на София като център за бизнес и конгресен туризъм - тук се провеждат национални и международни форуми. Градът има нужната база, но още по-важно - с много добра инфраструктура и транспортна свързаност. Свързахме с метромрежата централната жп, автогара и летището. Метрото покрива все повече части от града - това са все фактори, които правят София предпочитана дестинация за форуми, лидерски и бизнес срещи.
Трябва да свържем успешно туризма и спорта. Затова използваме инициативата “Европейска столица на спорта 2018”. Инвестираме в площадки, физкултурни салони и спортни зали, които могат да са домакини на големи спортни събития. Залата “Арена Армеец” е сред големите ни предимства - само през тази година София ще е домакин на европейско първенство по баскетбол за юноши, на европейско първенство по бокс за жени и на световно първенство по самбо. През 2018 г. пък на световното първенство по волейбол за мъже и световното първенство по художествена гимнастика.
- Колко средства са планирани тази година за археологически разкопки и на кои обекти?
- Инвестираме около 300 000 лв. в проучванията на археологическите структури под площад “Св. Неделя”, западната порта, “Св. София” и неолитното селище в “Слатина”. В ход са и проекти за сеизмично укрепване на “Св. София” за 500 000 лв., консервация и реставрация на западната порта за 1,5 млн. лв., консервация и експониране на античната базилика в манастира “Мария Магдалина” в Бухово за 100 000 лв. С тези обекти разкриваме София като една от най-старите европейски столици наред с Атина и Рим. Това е място, което историята ни е дала, но от нас зависи с инвестиции и целенасочена политика да го развием.
- Центърът вече има ларго с най-големия музей на открито. Ще бъде ли прехвърлен на общината и какви са плановете ви за него?
- Чрез общинското дружество “Метрополитен” инвестирахме 6 млн. лв. в разкриването на археологическите находки, които съпътстваха строежа на метрото. 4 пъти връщах проекта за метростанция “Сердика 2”, за да не се засяга археологията. Вторият етап от реставрацията и експонирането на ларгото е проект на Министерството на културата. Имаме предварителни разговори с държавата да поемем стопанисването след завършването му. Екипите преглеждат обекта, защото трябват още инвестиции в информационна система за посетителите. Ще предложим модел за управление и ще го представим.
- Какви проекти подготвяте за Софийската Света гора?
- В партньорство с църквата подобряваме условията за посещение на Софийската Света гора. Това е комплекс от над 40 манастири, храмове и оброчища. Сега 30 могат да бъдат посетени. В момента се работи по манастира “Мария Магдалина”. Там бяха открити останки от една от най-големите в България раннохристиянски базилики. Тя е дълга 40 метра и широка 27 м. Предполага се, че е функционирала от IV до VII в. Общинското предприятие “Туризъм” от 2010 г. с Богословския факултет на Софийския университет организира 4 поклоннически маршрута до манастири от Софийската Света гора.
- Разработвате съвместен туристически продукт с Ниш, какво представлява той?
- София и околностите са основна дестинация за жителите на Ниш и региона. За 2015 г. ръстът на туристи от Сърбия е 13%. С Ниш ни свързва забележителното наследство на Константин Велики, който е роден там, но е живял в Сердика. Довършването на инфраструктурните връзки ще улесни туристическите посещения.
- Има ли повишение на интереса към столицата и разработвате ли нови туристически атракции?
- Очакваме тенденцията за над 10% ръст на туризма за 2015 г. да се запази. За първи път от 2010 г. над 1 милион туристи са регистрирани в града. В топ 5 на чуждестранните туристи са Германия, Гърция, Великобритания, Италия и САЩ. В последните години има ръст на туристи от Япония, Китай и Австралия, а за 2015 г. - над 20% ръст на туристи от Израел. Един от най-новите ни проекти е за превръщането на бивша топлоцентрала в центъра на града в място за съвременно изкуство. Възстановихме къщата на известния художник Ненко Балкански, която превърнахме в център за литература и превод. Работим с кметовете на райони за възстановяване на фасадите на старите къщи. Във “Възраждане” и “Средец” са възстановени над 100 стари сгради. С район “Маре” на Париж разработваме план за възстановяване на зоната около Женския пазар, където има много запазени къщи от стара София.
Първият мерцедес у нас е в Музея за история на София
Купен е
втора ръка
от немския
барон
Ладендорф.
Там е и
златната
каляска
на Мария
Антоанета
Първият мерцедес у нас, златна каляска, принадлежала на Мария Антоанета и ретротрамвай са само част от експонатите, които могат да се видят в Музея за история на София.
Той се намира в Централната минерална баня и в 8 зали е показана историята на столицата от неолита до 40-те г. на XX в. Акцент в експозицията е избирането на София за столица през 1879 г.
Първият мерцедес у нас е купен втора ръка
Първата зала, вдясно от входа, показва наследството от древността. Там може да се види умалена възстановка на неолитно жилище от кв. “Слатина”.
Там е и един от най-ценните експонати на музея -
единствената
открита досега
на територията
на Сердика ваза
“диарета” с
Дионисова сцена
от втората половина на IV в.
Втората зала, в която са запазени като архитектура два басейна на бившата баня, показва развитието на християнската култура и изкуство в София през Средновековието и Възраждането. В нея може да се видят храмова живопис, старопечатни книги, напрестолни кръстове и други.
Третата зала е посветена на династичната връзка на българската монархия със Западна Европа. Там е и уникалната златна каляска, принадлежала на френската кралица Мария Антоанета. По-късно тя е подарена на княз Фердинанд I за сватбата му с Мария Луиза Бурбон-Пармска. В музея каляската е “теглена” от макети на 6 коня в естествена големина с оригиналните амуниции.
Друга от залите пък пресъздава дворцов кабинет с автентични мебели. Там е реставрираното
бюро на княз
Фердинанд I,
подарък от
германския
канцлер
Ото фон
Бисмарк
То е позлатено, а плотът е покрит с телешка кожа. До него е и друг дар за княза от английската кралица Виктория - часовник.
Там са и двата трона от времето на цар Борис III. Посетителите могат да видят и сребърен филигранен поднос, подарък за княз Фердинанд I от софиянци при пристигането му като държавен глава на България през август 1887 г.
Друга зала пресъздава улица от Стара София в началото на миналия век.
Там са един от първите трамваи на столицата, велосипед паяк и мерцедеса.
Модните тенденции са показани чрез витрина на шапкарски магазин. Старинен уличен стълб осветява улицата, по която се разхожда мйка с количка, а отсреща шоп и шопкиня са дошли на пазар в празничните си носии. Стените на залата са оформени като фасади на сгради от началото на XX в.
Отделна зала е посветена на държавните и общински институции .
Там са
оригиналният трон
и дърворезбен
герб на България
от заседателната зала на Народното събрание.
Тронът е изработен през 30-те години на XX в.
В залата е и масата с 12 стола и голямо бюро, на които е заседавал Министерският съвет. Те са били употребявани през 20-те - 40-те години на XX в.
Сред експонатите са и бюрата на двама министър-председатели - Стефан Стамболов и Константин Стоилов.
В залата за дома и облеклото на софиянци има възстановка соригинални вещи
от къщата на
един от първите
кметове на
столицата -
Димитър Хаджикоцев.
Представен е и приемният салон на заможен софиянец от края на XIX - началото на XX в.
Последната зала е посветена на културния живот и развлеченията на столичани. В нея са показани копринени рокли, ветрила от щраусови пера, чантички от сребърни нишки, радиоапарат с фуния, детски играчки, стереоскоп с графоскоп за триизмерно гледане на обекти и други.
Манастирът в Бухово крие
една от най-големите
раннохристиянски базилики
Една от най-големите по площ и вероятно сред най-старите раннохристиянски базилики у нас крие манастирът “Св. Мария Магдалина” в Бухово.
От 2013 г. Столичната община финансира археологическите проучвания там, а през тази година ще бъде изпълнен и проект за консервация и експониране на останките от древния храм. Той е за над 100 000 лв.
Манастирът се намира на малък хълм на 1,5 км западно от гр. Бухово и е сред най-популярните храмове от Софийската Света гора. Действащата църква е построена през 1881 г. При строежа са разкрити частично основите на раннохристиянска базилика от IV-V в. Планът ѝ е установен при кратко археологическо проучване през 1932 г. В следващите десетилетия обаче останките са напълно заличени от терена. От 2013 г. досега е разкрита цялата площ на базиликата с елементи от вътрешното ѝ устройство. Открита е, вероятно предхождаща базиликата, извита в дъга каменна стена с калова спойка, за която се смята, че е част от по-ранен храм. Проучени са и 43 гроба от средновековен некропол, чието начало според откритите монети и накити е от XIII в.
Разкопки разкриват
терми или преториум
под пл. “Св. Неделя”
Римски терми или преториумът на антична Сердика са били останките от огромна масивна сграда под пл. “Св. Неделя” в София. Отговора на този въпрос ще дадат археологическите разкопки там това лято.
Проучванията започнаха през 2015 г. и бяха финансирани от Столичната община. Тази година тя ще инвестира около 150 000 лв.
През 2015 г. бяха проучени около 300 кв. м в северната част на площада. На предполагаемото място на античния форум бяха разкрити масивни зидове от сграда с огромни за мащабите на Сердика размери. Тя е функционирала между III и VI в. Фрагменти от мраморни облицовъчни плочи и архитектурни детайли сочат, че е била богато декорирана. Именно в едно от нейните помещение беше открита най-голямата колективна монетна находка, намирана досега в Сердика. Съкровището е от 2976 сребърни денария от средата на I до 30-те години на III в.. То е било укрито в керамичен съд.
Разкрити са и части от 6 помещения на сградата. Входът ѝ от север е водил във вътрешен двор, настлан с каменни плочи.Това е сградата, за която при проучванията през 70-80-те г. на миналия век учените са предположили, че е била преторуимът на античния град. Целта на тазгодишните проучвания е да се даде отговор на дискутирания над 100 г. въпрос за площта, размерите, хронологията и предназначението на сградата. Хипотезите за нея са две - че е била обществена баня или седалището на административната власт след обявяването на Сердика за провинциална столица в края на III в.
Неолитното селище
в “Слатина”
е на 8000 г.
Проучванията на неолитното селище в “Слатина” доказват, че животът на територията на София се е зародил преди 8000 г.
С разкопки, финансирани от Столичната община, които започнаха през 2013 г., вече са проучени останките от много голяма за времето си къща с площ от 110 кв. м. Имала е 2 помещения, в които е работела по една пещ. По-късно едното е било превърнато в работилница за костени сечива. Под къщата пък е открита много рядка за времето си находка - амулет със свастиковидна форма, изработен от нефрит.
В четвъртък при проучването на най-долното селищно ниво археолозите откриха най-големите постройки в Европа от времето на неолита - останки от две изгорени къщи с дължина от над 20 м.
Там през 2014 г. беше намерена антропоморфна женска фигурка от мрамор, уникална за времето и мястото си.
Неолитното селище в “Слатина” всъщност е доказателство според учените, че София е сред най-древните градове в света.
След приключване на археологическите проучвания общината планира да направи парк и да възстанови в реален размер праисторическите къщи, за да се превърне неолитното селище в туристически обект.
8% ръст на нощувките,
4% повече българи
посетили столицата
Ръст както на вътрешния пазар, така и на чуждите туристи, посетили София, отчита за първите 6 месеца на годината общинското предприятие “Туризъм”.
Имаме 7% увеличение на чуждите туристи спрямо първите 6 месеца на 2015 г. и 8% ръст на нощувките. Вътрешният пазар също е обект на специално внимание и подход от наша страна. За първите 6 месеца на годината българите, регистрирани в хотелите и местата за настаняване в София, са с 4% повече, обясни шефът на общинското предприятие “Туризъм” Иво Маринов.
Целта е тази година броят на пренощувалите туристи да отбележи 7% ръст, реализираните нощувки да се увеличат с 9%, а средната продължителност на престоя в София от 1,76 дни да достигне 1,80 дни.
Има и повишен интерес на чужденци от Балканите. Турските туристи са със 17% повече, гръцките - с 16%, а сърбите - с 9,5%.
Спад има само при румънците, които за първите 6 месеца са с 9% по-малко.
Сред атракциите за туристи е безплатната пешеходна обиколка “Опознай София”, която се провежда два пъти седмично. Засилва се и интересът към организираните поклоннически пътувания до манастирите от Софийската Света гора. Полезна информация за забележителностите на града туристите могат да намерят в новите туристически информационни центрове към общинското предприятие в градинката при Народния театър “Иван Вазов” и на ларгото. Тази година ще се открие и още един туристически информационен център в Банкя, който е известен балнеоложки център.
Общинското предприятие “Туризъм” организира опознавателни турове за журналисти, туроператори, автори на туристически гидове, блогъри от цял свят и промотира София като туристическа дестинация на различни форуми в страната и чужбина. За да привлече повече чужди туристи, столицата се рекламира в ABTA Сountry by Country Guide, National Geographic Traveller, Guardian, френското списание Petit Futе и други.
София роди
царе, писатели
и шампиони
София е роден град на много политици, учени, писатели, актьори и шампиони. Трудно могат да се изброят всички имена, оставили следа в историята на науката, културата, спорта, политиката, архитектурата и други сфери както в миналото, така и в наши дни.
Сред писателите от близкото минало, родени в столицата, са Елисавета Багряна, Йордан Стубел, Павел Вежинов, Леда Милева и Валери Петров. София е роден град и на писателя дисидент Георги Марков, убит в Лондон. Тук е роден и доайенът на българската журналистика Петко Бочаров, който почина преди няколко месеца на 98 г.
Сред политиците, родени в столицата, са Борис III, както и синът му цар Симеон II, който бе премиер на страната от 2001 до 2005 г. Сестра му - княгиня Мария Луиза, също е родена в София.
От София е и българският патриарх Неофит.
Столицата е роден град на едни от най-обичаните български актьори - Стоянка Мутафова и Стефан Данаилов , който е и политик. Тук са родени и двама световноизвестни актьори - Нина Добрев и Станислав Яневски.
Легендата на “Левски”, който загива при катастрофа през 1971 г., Георги Аспарухов, също е от София. Тук е роден и съотборникът му Никола Котков, който умира при същия инцидент.
София е роден град на героите от САЩ 1994 г. Емил Костадинов и Борислав Михайлов, който в момента е шеф на БФС. Първата в света трикратна световна шампионка по художествена гимнастика - Мария Гигова, също е софиянка, както и друго златно момиче, което сега е шеф на Българската федерация по художествена гимнастика - Илияна Раева, и на настоящите златни момичета от ансамбъла. Европейската шампионка Ивет Лалова също е от София.
Столицата е и родният град на един от най-обичаните певци - Васил Найденов.
