Вярвам, че страданието ражда гордост, изпитанията - воля, а нападките от свои и чужди - вяра.
Николай Добрев целият е в тези свои думи! И още: Не вярвам в измислени приятели, икономически магьосници и предварителни победители.
Човекът, който беше верен приятел, омагьосваше с енергията си и знаеше как да побеждава. А когато свои и чужди го сочеха за предател, страданието му наистина раждаше гордост и воля.
Иначе това щеше да е една тъжна, но обикновена история за някой, с когото се разделихме преди 10 години (вчера се падна се - колко знаково, на Разпети Петък).
Но тя е необикновена. Защото за Шефа, човека на вярата и идеалите, държавника, който промени българската политика, още възкликват “Ех, ако Кольо беше сега...”.
Той живее - във внука си Николай и малката Ема, в Института за млади лидери “Николай Добрев”, в залата на негово име на любимото му “Позитано”20, в библиотеката и улицата в Гоце Делчев, също наречени на Добрев.
10 години по-късно синът му Николай старира “Презареждане”-то в БСП, а дъщеря му Марияна е плътно до приятеля му Първанов, с когото заедно преминаха през най-големите си лични изпитания. И преведоха и други пред рубикона на новата ни история.
Днес Добреви продължават да вярват, че “Безумец е този, който иска с пръст слънцето да затъмни”.