Историята на номинирания за “Оскар” филм започва с дълъг мейл от
Теодор Ушев до Георги Господинов
"Победихме “Дисни” - нещо нечувано, а това е все едно “Лудогорец” да победи “Барселона” на “Ноу камп”.
С тези думи режисьорът Теодор Ушев коментира пред БНТ номинацията на анимационния си филм “Сляпата Вайша” за наградата “Оскар”, която стана ясна във вторник. За информация - филмът на “Дисни” не е номиниран, а този филм е със солидно финансиране и струва десет милиона долара. Нашият филм струва около 70 000 канадски долара. “Имаше удари под кръста, самата академия променяше около 3-4 пъти правилата и всичките бяха в ползи на големите студиа”, уточни той.
Късометражният филм по разказ на Георги Господинов ще се състезава с още 4 заглавия, включително eдно на “Пиксар” на церемонията на 26 февруари.
Ушев благодари на родителите си, на всички, които са помогнали творбата му да види бял свят, и “на хората, които са били до него в годините, когато не е имал номинации. Призна, че не е очаквал този успех. Предположи, че Американската филмова академия е била впечатлена от универсалната история и различната визуална трактовка.
“Филмът е правен със солидното участие на българи - историята е на Георги Господинов, музиката е на Никола Груев - Котарашки. Искам да им благодаря, без тях нямаше да мога да направя този филм”, разказа Теодор.
Филмът направи премиерата си в конкурса на “Берлинале” през февруари. Показан е чеве в над 20 държави и взе няколко награди - от най-големия фестивал за анимационни филми в света в Анеси, “Сребърен Пегас” от фестивала “Аниматор” в полския град Познан и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго. Режисьорът продължава сътрудничеството си с известния български писател Георги Господинов с още два филма, включително пълнометражна
анимация пo
романа му
“Физика на тъгата”
Преди време правих интервю с Теодор Ушев, който от 20 години живее в Канада. Попитах каква приказка би искал да разкаже. Той отвърна: “Една приказка за човека, който гледал миналото, а виждал бъдещето, винаги носи правилната доза драматизъм”. Отговорът му сякаш предизвика съдбата. Тя го среща с писателя Георги Господинов. Чете негов роман и разказите му. Пише му дълъг имейл, обяснявайки, че само за една нощ е прочел неговата “Физика на тъгата”. Тълкува романа. Пита го дали искат да работят заедно. Господинов е скептичен, а пък Ушев хич не е по дългите писания. Но му разказва как му е въздействал романът, как се е припознал в героите. Този път не пише кратко - пише дълго, убеден е, че трябва да спечели Георги. Успява. Срещат се. Харесват се.
Допълват се.
Провокират се
Идеите са като мъгла около тях. Която обаче се прояснява в конкретни проекти. Резултатът е налице - виж номинациите.
Дали Вайша е Ванга, както подозират някои още когато излиза разказът? Господинов твърди, че е търсил името в Древна Индия. Там е имало богиня Вайша с лице на птица, която умеела да надниква през времето напред и назад.
А къде е настоящето на Вайша? Би ли могла да си “събере очите” и да прогледне какво ще се случи тук и сега? Хората дали биха разбрали посланието да се научат да “си събират очите” и чрез миналото и бъдещето да оценяват днешния си ден? Работата на Ушев е в това - да даде всеки за себе си този отговор за 8 минути - колкото трае филмът.
“Исках да направя филм за деца от 9 до 99 години. Ние често сме много носталгични към миналото си, гледаме към бъдещето, а не живеем сега, а всъщност това, което правим сега, определя нашето бъдеще. Има поука за мен, ако мога така да го кажа - поуката е, че независимо от това къде сме, какъв талант сме, единствено значение има колко усилено се трудим. Човек трябва да бъде благодарен на неуспехите си. Неуспехите ни движат напред, трябва да се страхуваме повече от успехите, отколкото от неуспехите. Аз мисля, че съм бил подготвен, за да стигна дотук”, смята номинираният аниматор.
“Това, за което се радвам е, че този филм, този успех
дава кураж, че
хубави неща могат
да се случват
и у нас”,
коментира Георги Господинов и добавя: “Много се радвам, че имаме филм, който е направен от български режисьор, върху български разказ, музиката също е на българин.”
Тандемът Ушев - Господинов повече от 2 години работи за “Сляпата Вайша”. “Лотария е тази работа! Все си повтарям - по-кротко, каквото такова! Стигнахме до десетката, не е малко. Знаете ли колко трудно е дори това? На година сепроизвеждат повече от 3500 късометражни анимации в света. И всички те се надяват да спечелят “Оскар”. Фестивалите, които дават право на квалификация, не са много. И така се образува “дългият списък”, който тази година е бил от рекордните 70 филма. От тях останаха 10, после 5. Цедките са много. И не е достатъчно само филмът да е добър. Трябва и мъничко шанс”, сподели Ушев.
“Сляпата Вайша” е в програмата на 12-ия Световен фестивал на анимационния филм - Варна, който гостува в НДК. Ще бъде прожектиран в събота (28 януари) от 15 ч в кино “Люмиер”.
Теодор Ушев пред канадски сайт: Разплаках се, когато чух името на филма си
Когато чух името на филма си, спрях да гледам, защото припаднах”, разказа Ушев пред канадския сайт ottawacitizen.com. “Разплаках се, разсмях се, а после пак се разплаках - бях извън контрол. Беше толкова странно и вълнуващо”, разказва българският режисьор как се е почувствал в първите минути, след като разбира за номинацията.
Той е учуден, че филм на гиганта “Дисни” не попада в раздела, в който е номиниран “Сляпата Вайша”. Всъщност Inner Workings (“Вътрешни механизми”) на “Дисни” е в шортлистата, но така и не се класира сред петимата претенденти в категорията късометражна анимация. “Така че мога да кажа: “Победихме “Дисни”. Техният филм е високобюджетна продукция, те инвестират големи суми в производството, а нашият филм е евтин, в стил “направи си сам”. Всичко по него съм свършил сам - рисунките и цялата анимация направих аз”, казва Ушев.
“Най-големият проблем с нашето поколение сега е, че изпитваме голяма носталгия по миналото и в същото време толкова се страхуваме от бъдещето”, обяснява българинът “закодираното” в особеното зрение на неговата героиня - назад, напред, но не и в настоящето
“Мрачни” е определението, което най-често съпътства филмите му. Ушев се притеснява, че именно това намалява шансовете му за получаването на най-престижната статуетка в киноиндустрията. “Печелил съм всякакви награди от фестивали, но никога не съм стигал до оскарите, защото, мисля, филмите ми са прекалено абстрактни, прекалено авангардни, елитарни и мрачни”, разказва Ушев. Въпреки това никога не прави компромиси със себе си и работата си.
Откъс от разказа на Георги Господинов "Сляпата Вайша"
С лявото око виждала само назад, в миналото, а с дясното – единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете ѝ очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа. Сляпата Вайша ѝ викали всички. Рядко излизала от къщи, а в двора ходела с протегнати ръце, блъскала се в черешата, деряла се из къпините и събаряла грънците под сайванта. Черешата, къпините и грънците не съществували за нея, така както не съществувал и днешният ден. За лявото ѝ око те още не били дошли от пръстта, за дясното ѝ били вече повехнали или станали на пръст.
Когато Вайша проговорила и започнала несвързано да обяснява какво вижда, решили, че на очите ѝ е направена черна магия...
А ако и ти, четящи, като си затвориш дясното око и прочетеш тази история само с лявото, не видиш никакви букви и никаква история, а само чист лист отпреди историята, или пък и лист не видиш, а видиш дървото, от което е направен, тежко ти.
Ако пък си затвориш лявото око и прочетеш всичко с дясното, и пак не видиш буквите, защото са се изличили вече, а хартията се е спрашила на бяла пепел, тежко ми. Или четеш с очите на сляпата Вайша, или тази история е толкова нетрайна, колкото е нетрайно това парче хартия и този увехващ свят.
Разказът е от сборника “И други истории” (ИК “Жанет 45”)
