Пея темата на “Дилмано, Дилберо”, преди да изсвиря вариациите, казва пианистката , която влезе в топ 10 на "Билборд"
Още с появата си новият албум на българската пианистка Таня Ставрева - “Ритмично движение”, зае осмо място в топ 10 за януари в чарта за класически проекти на престижното списание “Билборд”. Така музикантката постави на световно ниво българската класическа музика с пробива си в световния шоубизнес. Сидито включва произведения от български, американски, руски и аржентински композитори.
Талантливата българка е завършила музикалното училище в Пловдив, а после консерваторията в Бостън. Неведнъж е свирила в легендарната зала “Карнеги Хол”. Зад успеха на последния ѝ албум стои маститият продуцент Рон Сейнт Джърмейн, работил с Джими Хендрикс, Арета Франклин, Уитни Хюстън, “Саундгардън”, U2 и др. Музикалните критици ласкаво я наричат “пиано динамо”. От няколко години живее в Ню Йорк и концертира из целия свят.
- Таня, как “Ритмично движение” постигна този зашеметяващ успех? Албуми на българи май не са влизали често на първите места в класацията на “Билборд”?
- Това е голяма изненада за мен, случи се неочаквано. Обикновено в тази класация влизат проекти на най-големите звукозаписни компании като Sony, Deutsche Grammophon, Decca и други, както и най-комерсиалните и прочути артисти в света. Моят албум е независим, издаден от моята лична компания Tania Stavreva Music LLC, за което ме посъветва продуцентът на албума ми Рон. В днешно време звукозаписните компании не са това, което бяха. Те взимат прекалено високи проценти от артистите, но това е отделна тема.
- С какво вашият албум е по-различен от други класически?
- Просто следвах интуицията си с този албум. За мен беше важно да съм искрена с публиката ми относно моето послание към нея. Дори го нарекох “Ритмично движение”, защото е пълен с живот и позитивна енергия, страст. Усеща се младежката енергия в албума и това е отражение на самата мен като млад артист. Исках да предам на публиката моето вдъхновение не само чрез това, което свиря, но и като личност.
Албумът беше и добре обмислен. Например трак номер 1 и 10 са мои авторски композиции, в номер 12 пея темата на “Дилмано, Дилберо”, преди да изсвиря вариациите. Така запознавам по-добре хората с песента. Трак 14 е пиано и барабани. Барабаните подчертават повече темата на албума “Ритмично движение”.
- Как подбрахте композициите с вашия продуцент?
- Рон смяташе, че е правилно аз да избера композициите, за да изразя правилно моето послание и идеите си. Той дойде на мой концерт в Ню Йорк през 2010 г. в една много нестандартна зала, където предимно се свири джаз и рокендрол. Но те имаха роял там и аз свирех класически произведения по една модерна програма - The Modern Piano Project. По онова време не беше модерно да се свири класическа музика извън залите за това, даже си беше малко скандално, но в Ню Йорк всичко е възможно. Ето че продуценти като Рон посещават такива интересни места. Негова беше поканата да работим заедно, след като ме чу на живо.
- Включихте “Ръченица” на Панчо Владигеров. Как записахте така трудните за американците неравноделни тактове и размери?
- Не бих казала, че е трудно за музикантите чужденци. Те дори са доста запознати, като например Бела Барток (унгарски композитор, който е живял в САЩ - б.а.), е написал 6 Български танца, вдъхновен от нашите народни песни. И съвременните композитори от различни националности използват неравноделни размери. Все повече се експериментира с тях в световен мащаб. Има интерес и към българската класическа музика и тя определено е нещо, с което можем да се гордеем.
За съжаление,
албумът ми се
купува предимно
от чужденци
Само няколко българи са проявили интерес да си го закупят. Изглежда, няма българска подкрепа и интерес от страна на сънародниците ни. Същото беше и при създаването на албума ми, когато набирах средства за неговата реализация в Kickstarter: 95% от средствата дойдоха от чужденци и 5% от българи.
- Пиано и барабани не е често срещана комбинация. Как ви хрумна?
- Да, ползвам ги в трак №14. През 2011 г. на наградите “Грами” се запознах с Дейв Ломбардо от група “Слейър”. Нямах представа кой е, даже гледах в “Гугъл” какво означава “Слейър”. Разговорихме се с Дейв и той ми каза, че много обича класика и пиано и ако не бил барабанист, е щял да стане пианист. Направихме 2-3 репетиции и се изненадах колко добре си паснаха пиано с барабани. И така през 2012 г. започнах тази идея с Дейв Ломбардо, но когато тръгнах да записвам Ruvido ed Ostinato и го поканих за барабаните, Дейв беше на турне със “Слейър”. Тогава Рон покани друг световен барабанист - Уил Калхун, да довършим проекта. Чувствам се благословена, че мога да свиря с такива величия в музиката.
- Как забелязаха таланта ви от консерваторията в Бостън?
- Изглежда, са го забелязали, след като ми дадоха най-голямата, пълната стипендия. Попаднах там, след като завърших музикалното училище, още бях тийнейджърка. Имах късмета да получа много
елитно и първокласно
образование в
България
Невероятната ми преподавателка Росица Иванчева ми даде основата и ме изгради като музикант.
- Идвало ли ви е да зарежете свиренето по някаква причина?
- Не! Никога! Аз свиря на пиано от 4-годишна всеки ден. Свиренето е като религия за мен! Както ям, ходя, дишам, вземам душ всеки ден, така е и със свиренето: мисия и отговорност. Благодарна съм на родителите ми, които винаги са ме подкрепяли. Разбира се, че съм имала трудности, но точно те са ме калили. Бих се чувствала празна и безсмислена, ако не свиря и не се занимавам с пиано.
- Свирехте ли насила като малка? Много родители го правят за доброто на децата.
- Насила не са ме карали. Даже точно обратното - едва са ме свалили от пианото на наше приятелско семейство, когато съм била на 2-3 годинки, и по-късно са ми купили.
- Как един виртуозен пианист поддържа формата си?
- Зависи, но около 2-4 часа дневно е нормално. Понякога свиря доста повече, ако се налага да уча нещо ново в последния момент. Като ученичка свирех по 6-8 часа дневно преди конкурси, но напоследък чувствам, че успехът и артистизмът не се измерват с броя на часовете пред рояла. Важно е да има яснота защо се свири, какво искам да кажа на публиката с програмата, самото ми изпълнение и интерпретацията. Без всичко това пианистът се превръща в машина, създавайки звуци без много логика. 2-3 часа концентрирано свирене са много по-ефикасни от 6-8 часа механично свирене. Много пианисти имат сценичен страх и свирят непрекъснато до дадена изява. Не е нужно. Така само мускулатурата на ръцете се износва по-бързо. Един много уважаван физиотерапевт в Ню Йорк ми каза, че ако искам да имам дългогодишна кариера, повече от 4 часа не бива да свиря.
ЛЮБИМИТЕ КОМПОЗИТОРИ НА ТАНЯ СТАВРЕВА
Драматични:
Бах - връща ме в пълна хармония.
Бетовен - пример за борба за живот и никога да не се отказваме!
Брамс - страст. В Kонцерт за пиано и оркестър №1 животът побеждава смъртта с ре минор! Това са от драматичните, но позитивни и философски идеи!
Романтични:
Скрябин - той ми беше много любим в колежа.
Рахманинов! Кой пианист не обича Рaхманинов?
Енергични и модерни (rock'n roll):
Прокофиев - той е пионер в това да изрази пианото с перкусивен стил.
След него открих Гинастера как използва ритми по подобен начин.
От живите композитори:
Много обичам музиката на Масон Батес, Добринка Табакова, българка, която живее в Лондон, Пенка Кунева, българка в Холивуд, и Джонатан Лешноф.
