Милена Милева от онлайн изданията на Вестникарската група България получи специален подарък за есе на екологична тема. Конкурсът бе организиран от сайта chernomorie-bg.
Авторката призна, че пише поезия и е изкушена от литературата. Нейният текст бе сред фаворитите на Венда Райкова заради паралелите, които Милена прави в него.
Ето и награденото есе:
Морето! Най-голямото събитие!
Черно море е далеч, на някакви си близо 400 километра. В мислите е до мен, разположено е в дъното на сърцето ми. Не прелива, обаче, не предизвиква наводнения и катаклизми, както напоследък в редица части на света.
Нищо не ни дели. Морето е делник и празник, независимо къде се намирам. Замествам го с басейни, обградени със зеленикав мокет, плочки, асфалт... Никога това не могат да бъдат моето море - без начало и без край, и моят пейзаж. Болести дебнат отвсякъде в басейните. Някой ги беше изчислил. Не искам да си спомням тези 50 сигурни зарази, за да не потъна като гемия в бурно море.
Морето разчиства грозните факти, шокиращите глобални статистики, опреснява спомените, с които съм живяла 20 години. Напук на индустриалния пейзаж късам с радост връзката с градския басейн и търся морето в Бургас и околностите.
Няма отпуска без морски бриз, миди по пясъка, влага, детски смехове и игри на брега. Дори салатата от водорасли се опитва да ме задържи по-дълго сред природата.
Морето не ми е сърдито, че го напусках в името на работата. То не е моята работа. Морето е в цялото ми същество и в целия ми живот.
Плувам в него, пренася ме в друг свят...
Никакви курортисти няма да ми го отнемат, удавят в алкохол, никакви шумни моторни лодки няма да го разсърдят, че да предизвикат фатални бури. Рибите няма да изчезнат, както и дивната растителност в морската градина няма да се превърне в дразнещ луксозен мокет.
Асфалтът се е напукал. Слънцето не го обича. Строителството главоломно превзе крайбрежието и няма повече накъде... Всичко се пука по шевовете... Затова пък кризата удари безрасъдните строежи и пакости на всякакви търговски амбиции. Идват фалити, борчове разни. Голяма бъркотия!
Някакви си разстояния... и лоши хора...искат палат на първа линия. Те няма да прекъснат връзката ми с морето, дори да не ми дават отпуск през август. Морето е хубаво и през май, и през юни... и всеки ден, и всеки час, всяка година и по всяко време.
Дори построяването на някакав си петролопровод с международна важност няма да прекъсне мислите ми за морето. Няма да ги окове в "позволено" и "забранено". Морето не е зона за заплащане, а е даденост.
...И мисля, че съдбата си знае работата и променя събитията.
Няма да забравя какво ме свързва с морето. С една дума ВСИЧКО.
Детството
В пети клас хванах първата дребна рибка. Сафрид, който не ставаше за насищане. Радостта ми бе космическа. Като че ли всички летовници в Отманли узнаха, че съм хванала съкровище. На това му викам наслада!
После дългата ми русолява коса се оплете в чепаре. Брат ми се разсърди, че няма да хване рибки. А и по-добре да не прекъсваме тази невинна форма на живот. Зарадвах се, въпреки че загубих кичур коса.
Смехът съпътва детството ми, защото е смях на море, смях с приятели на море.
Юношество
Първата ми незабравима любов пази само морето. И до днес тя изплува на хребета на вълните.
Студентски години
Те прекъсната физическия ми контакт с морето. Но той се опресняваше ежемесечно с много сълзи в очите и радост в душата.
Чужбина
Алпийските езера малко заместиха липсата на истинското ми море, признавам си - заради чистотата, културното им поддържане, цивилизованото отношение на хората към природата, заради красотата и вечното спокойствие. Но пак се връщах към родното Черно море, пазещо всички щастливи дни от преди.
Родината
Морето е там, където съм се родила и може би ще умра. Което ще ме пренесе там, където не съм била и може би ще е хубаво.
Обаче:
Нито чуждестранните езера, реки и изкуствени водоеми ще заринат морето и моето съществуване.
Важно е да имаме свободен избор. А моят ли? - Нашето необятно съкровище да е също толкова приказно чисто, богато на флора и фауна, на човешко присъствие както например всяко езеро в Германия. Тогава няма да има нужда да търсим друг водоизточник или чужбина и да хулим човешката, по-скоро българската, небрежност и непохватност.
Морето е събитие за всяка цивилизованост и култура! Морето се случва. Защото ни учи на разумно използване на ресурсите. Така няма да се затрие Земята.
