Ваня Щерева е автор на книга по нашумелия сериал "Стъклен дом", излъчван от bTV, която вчера се появи на книжния пазар (ИК "Сиела") и веднага се превърна в хит. Оригиналната идея е на Димитър Гочев, а Щерева адаптира текстовете на 6-имата сценаристи. Писателката е обобщила сюжетните линии.
Доста е била улеснена от факта, че може да си представи героите, въплътени на екрана от известни актьори. Но е променила някои от ситуациите. Най-трудно й било да описва любовните сцени, признава тя. В сериала играят Калин Врачански (Камен), Елена Петрова (Боряна), Явор Бахаров (Хари), Стефка Янорова (Ваня Ставрева), Радина Кърджилова (Сиана), Луиза Григорова, Юлиан Вергов, Стефан Данаилов и др.
Утре, в деня на премиерата на втория сезон на "Стъклен дом" - "Време за истина", любими актьори от сериала ще раздават автографи от 13 до 14 ч в четири столични книжарници:
"Хеликон" на бул. "Патриарх Евтимий" 68 - Явор Бахаров и Луиза Григорова
“Пингвините” в подлеза на Софийския университет - Яна Маринова и Радина Кърджилова.
Книжарници "Сиела" в City Center Sofia на бул. "Арсеналски” 2 - Елена Петрова и Бойко Кръстанов, и в Маll of Sofia на бул."Ал. Стамболийски" 101 – Ваня Щерева, Краси Ранков и Стефка Янорова.
Предлагаме ви няколко откъса от книгата с малки съкращения.
Боряна Касабова не беше мечтала за Димитър. Тя изобщо не беше мечтала. Когато растеш в гарсониера в бургаския "Меден рудник", споделяш единично легло с метални рамки в кухнята с по-малката си сестра, а до леглото ти чиниите с недоизяден фасул напояват сънищата ти с дъх на чубрица, няма как да имаш мечти.
Когато баща ти всяка нощ крещи на майка ти, чуваш всичко през панелната стена, долавяш алкохолните му пaри и треперейки, прегръщаш малката си хлипаща сестричка, няма как да имаш мечти...
Освен една: да се измъкнеш колкото може по-скоро от тия лайна. И Боряна се беше измъкнала. В София не беше по-лесно. Но София предлагаше повече шансове. И шансът не след дълго се появи. В лицето на един мъж с добре оформени мускули. Мъжете с добре оформени мускули надничат от билбордове, от списания, от реклами за бельо. Но понякога надничат и от тинята. И издърпват към нея всички, които тъкмо са се засилили да я прескочат.
За тинята Боряна не искаше да си спомня. Знаеше само, че един добър човек я изкара оттам и тя ще му е предана до гроб. Добрият човек беше доста напред с бизнеса. И въпреки че беше стъпил на дъното в личния си живот, навън, пред хората стоеше нависоко. Нямаше жена, нямаше и син... Вече. Имаше само бизнеса и приятелствата. А бизнесът на човека с мускулите беше зависим от влиянието на добрия човек. Ето защо реши да постъпи умно. Пусна Боряна на сухото.
Боряна беше един омърлушен домашен любимец. В голямата къща с табелка на вратата "Димитър Касабов". Постепенно спокойствието и милото отношение я превърнаха в жена. Благодарността й се превърна в любов. Грижите му се превърнаха в любов. Така "започна да гори едно семейно огнище", както каза служителката в райсъвета.
***
Сутрините в семейство Атанасови не се отличаваха особено една от друга. Всяка вдлъбнатина по дърворезбата на тежката старинна мебелировка помнеше: оправяне на вратовръзка, кафе в порцеланова чаша, грим, потракване на токчета от никое време, все едно е спано с тях, плазма и сутрешен блок без звук, сандвич - сьомга върху тънка филийка, папки, цигари, говор, хлад. Думи пестеливи. И важни.
- Презентацията за пиара?
- Има ли смисъл?
- Ще ги убедиш.
- Не мога да ги убедя.
- Не можеш? Ти?!
- Как се сдушиха само двамата...
- Този Камен. Всичко обърка.
- Има някаква схема.
- Сигурно.
- Защо се върна тоя човек?
- Заради парите, защо.
- Какво е правил в тая Америка?
- Сигурно е убиец.
***
А на Ставрев му беше трудно да говори. Току-що беше изслушал историята на Камен. Онази, от Америка.
- Мойто момче... Не бях чувал такава история.
- Не съм я разказвал... досега - каза Камен.
- Аз не знам такова нещо как се разказва. Кога стана?
- Преди година и половина.
- Трябваше да й кажеш на Боряна...
- Не можех... Все едно да се примиря, че се е случило.
- Щом на мен ми каза, ще можеш и на нея.
- Ако изобщо иска да говори с мен...
***
Тя го бутна и се изправи до дивана. Той бързо стана. Следваше тялото й. Хвана лакътя и стисна нежно, поемайки аромата на кокичета от голото й рамо.
- Това е просто увлечение, Камене. В него няма нищо истинско.
Зъбците на метално колело, завъртяно с хиляди оборота в минута, се спуснаха по тялото му, разделяйки го на две по дължина. Усети ги да минават през черепа му, по гръкляна, по хранопровода, през трахеята, гръдния кош, корема, слабините и там спряха. Зъбците го разкъсваха. Усети се разглобен до атоми, които хаотично се блъскаха там, където доскоро беше тялото му. Нямаше болка - чуваше само бученето на зъбчатото колело, което го делеше на части и го смаляваше. Искаше да изчезне.
Седна на дивана. Откъм прага струята въздух от блъснатата врата удари глезените му. Чу парфюмът й да се изнизва като стъклени топчета в тъмното на коридора. Облегна се назад и стисна в ръце косата си, свивайки юмруци. Повдигна клепачи - тежаха като капаци на метални шахти. Стаята беше празна. В прозореца се беше разкрачил някакъв ден, който Камен неистово искаше да удуши. Скочи и излезе от стаята, решен да го убие с голи ръце. Още сега.
***
Една светлосиня вина надникна от очите на Камен - надолу, към прага на Боряна. Вината вече се набираше по клепачите парапети и тръгваше да скача от високото.
Вината спешно искаше да се самоубие.
- Обещах ти да го върна, ще го намеря, каквото и да струва. Ще изпълня всичко, което искат. Чуваш ли?
Камен облегна чело на вратата.
- Ще намеря шибаните пари някак ... Боряна!... Кажи нещо!...
Мълчанието й стържеше в стомаха на Камен като ръждясала цигулка.
Той не можа да издържи на този звук и стовари тежък юмрук в стената. И вината се разсипа пред прага на заключената стая. Малки сини топчета като от скъсана броеница изпопадаха едно след друго и забарабаниха по пода:
Първо топче - Виновен съм, че избягах.
Второ топче - Виновен, че се върнах.
Трето, четвърто, пето, шесто, седмо, осмо - Че застреляха баща ми, че се намесих в бизнеса, че се противопоставих, че купих земята, че убиха Мърфи, че отвлякоха Дани...
Девето, десето - Че я докоснах, че се влюбих...
Камен щеше да брои сините топчета чак до сутринта.
***
Николай придърпа Елена към себе си:
- Значи добре дошла отново! За малко си помислих, че ще дезертираш.
Елена го целуна.
- Заради някакъв мъж? - измърка в ухото му и започна да го съблича. Николай ловко свали ципа на полата й. Елена се усмихваше със затворени очи.
На екрана на телевизора, пуснат без звук, течеше прогнозата за времето на bTV. Навсякъде облаци, видя през чашата Николай, опипвайки масата за дистанционното. Усмихна се самонадеяно - за неговия диван прогнозата не важеше. Тук облаци не се очакваха.
