Групата организира първия кънтри клуб в София
“Ако не беше тази машинка, ние може би нямаше да просъществуваме”, заявява Петър Писарски, китарист на българската група “Атлас”. Въпросната джаджа, на която следва да благодарим за наличието на бандата през годините, се оказва една най-обикновена дръм машина - електронно приспособление, чрез което се програмират барабанни звуци.
Към края на 80-те години той успява да се снабди с въпросния инструмент благодарение на негов близък приятел - Емил Герасимов, който е бил познат на българските меломани като барабанист на друга култова група - “Тангра”.
В зората на
съществуването си
група “Атлас” е
пионер
в някои отношения. Притежанието на рядко срещаната дръм машина тогава превръща Писарски и компания в желани партньори в дейността на много известни композитори. Това се оказва и ключът за бандата към големите звукозаписни студиа по онова време, тъй като нуждата от пособието за българските продуценти дава възможност на групата да записва свои парчета в замяна на даването му под наем.
Създадена през 1985 г., групата започва своя музикален път, изпълнявайки кънтри музика. В тези ранни години формацията все още не се е сдобила с наименованието си и включва Петър Писарски, Бойко Трифонов и Силвия Рaйновска. Триото прави впечатление с употребата на нехарактерни музикални инструменти като банджо и виола.
Малко по-късно проектът се разраства, като се присъединяват Енил Енчев на хармоника и Румен Александров на бас китара. Това е и моментът, в който на бял свят се появява името “Атлас”. Историята зад наименованието не е свързана по никакъв начин със старогръцката митология. Петър Писарски разказва в тази връзка, че е избрал групата да се нарича по този начин, защото му е харесвало как звучи. Изборът на самото име е станал съвсем случайно - докато е търсил нещо подходящо в речник.
Независимо от нетипичния жанров избор групата успява да предизвика интерес. Дори си спечелват славата на създатели на първия кънтри клуб в страната. Всяка седмица бандата наред с други формации изнася концерти в един младежки дом зад кино “Петър Берон”. За да се рекламира, групата прибягва до лепене на картонени “афиши” пред 9-а френска гимназия “Алфонс дьо Ламартин” и на площад “Патриарх Евтимий”. Не след дълго започват да се тълпят хора и дори да се продават билети.
Въпреки че не са се криели от властите, музикантите от “Атлас” остават в сферата на “неформалните” изпълнители, които предизвикват съмнения. Така през един злополучен ден радио “Свободна Европа” прави материал за българската ъндърграунд сцена, при което споменава за кънтри клуба. Това се оказва причина впоследствие да бъде затворен.
Към края на 80-те г. към музикантите се присъединяват и братята Асен и Тодор Лазарови. Двамата са стари познайници на Петър Писарски. Живели са заедно през студентските години. Те имали гараж, който е бил ползван като репетиционна от желаещи да се упражняват музиканти. Там освен “Атлас” са свирили и изпълнители като Милена Славова и Станислав Сланев - Стенли.
Братята се оказват главните виновници за повратния момент, в който “Атлас”
се трансформира в
нюуейв банда
Вдъхновението за това получават от познайниците им от “Тангра”, които вече впечатляват с модерното си звучене. Изглежда, че двете групи са неразривно свързани в развитието си.
С изключение на Енил Енчев и Румен Александров останалите от “Атлас” посрещат радушно идеята да направят промяна в стила. Така братя Лазарови заемат освободилите се позиции на басист и барабанист, а Енчев и Александров поемат по друг път.
С промяната в музиката идва и появата на първите значими авторски песни на “Атлас” като “Джунгла”, “Млада кръв”, “Есен” и “Лунапарк”. Изискване по онова време било музикантите и композиторите да ползват издадени стихове на утвърдени поети за текстовете на песните си. Това било важно условие, за да бъдат одобрени за излъчване от тогавашните комисии в радиостанциите. За написването на някои свои текстове групата заимства стихове от известни поети като Георги Константинов. Пример за това е песента “Подлостта”, чието социално послание отеква с актуалност и до ден днешен.
През 1989 г. братя Лазарови напускат групата. Отправят се отвъд границите на страната в търсене на по-добро бъдеще. Зад барабаните сяда енергичният Теодоро Бояджиев - Тео, който трагично си отиде през май след инфаркт. Със своя заразителен оптимизъм и чувство за хумор новият барабанист бързо си спечелва любовта на останалите членове на “Атлас”. Заедно с него идва и Петър Попов, който започва да свири като клавирист. Той е стар познайник от групите “Вход Б” и “Нова генерация”, където свири заедно с Димитър Воев. Последният, който се присъединява, е Добрин Векилов - Дони. Преди да заеме позицията на басист в бандата, той се подвизава във формацията “Швепс”. Там свири заедно с Момчил Колев, който поема към “Клас”, които, подобно на “Тангра” са близки приятели на “Атлас”.
Началните години на 90-те се превръщат в особено силни за “Атлас”. Това са времена на народна обич, безспирни концерти и фенклубове в почти всеки град. Вълна от нова музика, дело на групи като “Атлас”, “Тангра”, “Нова Генерация”, “Контрол”, “Ахат”, “Клас” и “Спринт”, звучи през цялото време.
Веднъж, докато се подготвя да направи представление в Благоевград, бандата ненадейно осъмва без своя вокалист. Бойко Трифонов заявява, че заминава за Шотландия. Настава суматоха. Тъкмо ангажиментите да бъдат отменени, и напред излиза Дони, който казва, че ще поеме пеенето. Вече доказал се като беквокал в някои парчета, той успява да убеди останалите от групата да му гласуват доверие.
Така в рамките на един следобед
Добрин
Векилов без никакви
репетиции става вокал
Концертът е спасен от провал и минава безупречно.
През 1991 г. започва да се върти може би най-разпознаваемата песен на бандата - “Кукла”, която е част от едноимения албум. Горчиво-сладкото звучене на отварящата мелодия и текстът, заимстван от Димитър Воев, поет и вокалист в “Нова генерация”, бетонират песента цели 64 седмици в “топ 20” на Българското национално радио. Малко известен факт е, че песента е предложена да стане част от репертоара на групата, докато тя е на концерт в руския град Харков. Там музикантите са поканени от Георги Пеев - импресарио и мениджър на познайниците им от “Спринт”. Петър Попов е човекът, който изсвирва за първи път парчето на останалите, докато били в хотел в града. Самият той е отговорен за написването на музиката още докато е свирил заедно с Воев в старата им група “Вход Б”.
Несъмнено една от причините “Кукла” да се радва на широка популярност е наличието на видеоклип към песента. Виновник за това е една интересна фигура. Жулиета Комфорти, колежка на Петър Писарски от Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), проявява интерес към “Атлас” и предлага услугите си като мениджър. Тя е отговорна за режисирането на клипа на култовата песен, като заслугите ѝ не опират само до това. Без да щади средства, Комфорти успява да организира един от най-паметните концерти на групата. Благодарение на нея “Атлас” изнасят самостоятелно представление в зала 1 на Националния дворец на културата. Излишно е да се споменава, че залата е запълнена до краен предел.
През 1992 г. излиза албумът “Полет над себе си”, който продължава успеха на “Кукла”. Той включва хитовете “Играта свърши”, “Сляпо момиче”, “Стая с лилави стени”, “Празна нощ” и едноименната песен.
Групата отбелязва активност из цялата страна. Благодарение на множеството фен клубове в големите градове се осъществява постоянна връзка с почитателите. Много от феновете са на ученическа възраст и желаят да знаят повече за идолите си. Това става възможно чрез специализирания музикален печат по онова време в лицето на “Рок шоу” и “Ритъм”. Фен клубът в Ямбол пък се отличава с издаването на редовен бюлетин на тема “Атлас”.
Любопитен отрязък от онова време е
постоянното търсене
на групата от страна на
млади фенове,
които желаели да бъдат част от турнетата на любимците си. В немалко случаи музикантите от “Атлас” са изпадали в положението да споделят тур буса си с тези нахъсани почитатели, докато разтревожените им родители са пърпорели подире им с трабантчета и москвичи. Верни на феновете си, момчетата от групата се стараели да осигуряват допълнителни стаи и храна по хотелите. Като особено грижовен се проявява Дони, който води най-малките на сладкарница.
Освен умилителни моменти не липсват и напрегнати през онези златни години. Някои концерти така и не биват завършени поради напрежение сред публиката. Оказва се, че музиката на “Атлас” по някакъв начин нажежава отношенията между поддръжниците на метъл течението и нюуейвърите, което води до групови сбивания. И до ден днешен не може да се намери обяснение за този феномен.
През следващата година излиза нов албум - “Карай, бакшиш”, където се подвизават множество гостизпълнители. Дони, отдаден на множество странични занимания, решава да преустанови участието си в групата. Той напуска състава под претекста, че има неотложни ангажименти с трупата на Театър “Българска армия”, където играе в постановката “Секс, наркотици и рокендрол”. Оттук насетне Добрин Векилов се събира отново с Момчил Колев и създават небезизвестния дует Дони и Момчил, който жъне успехи на българската сцена до 2000 г. Въпреки тази раздяла всички участници запазват добри спомени и са приятели и до днес.
Не след дълго вокалист на бандата става Георги Сидеров, който е бил барабанист в БТР. С него групата записва тавите “Не се предавай” (1993) и “Атлас 4” (1995), които донасят едно по-твърдо рок звучене. Нещо, от което всички са чувствали, че имат нужда. Все пак “Атлас” е група, която не обича еднообразието и не страни от експерименти.
В това време поп музиката започва да се изтегля от стадионите и големите зали в клубовете и мазетата. Появата пък на нови частни медии, които предпочитат да пускат единствено западна музика, отмества интереса на част от публиката от известните групи от началото на 90-те. Независимо от това бандата продължава да прави качествени песни, сред които “Спи своя сън”, “Не се предавай” и “След нирвана”.
Свиренето на зле организирани участия в тесни клубове, които се пукат по шевовете от хора, постепенно налага на музикантите да преосмислят бъдещето си. След като Георги запрашва зад граница, останалите решават да вземат пример от него. През 1998 г. “Атлас” се явява на прослушване към една агенция в Слънчев бряг на датски импресарио. Там сключват шестмесечен договор, чрез който заминават в чужбина да свирят по кораби за екскурзия, които свързват Британия с континента.
Дълги години
членовете на “Атлас”
свирят в чужбина,
като се завръщат на родна почва от време на време, за да записват продукция. Вследствие на това съставът постоянно се мени. Тео - барабанистът на бандата, напуска, а Георги се отдава на друга кариера - тази на диджей.
Останалите от музикантите имат възможността да свирят пред чужда публика и да опознаят вкуса ѝ. Откриват, че хората на Запад имат страхотно отношение към музиканти, които са способни да свирят разнообразно. Това се оказва благотворно за изпълнителите, които винаги са залагали на разнообразието през досегашната си история.
Разбира се, появяват се и известни неудобства. Музиката не се третира толкова като творчество, а като работа. Това неизбежно води до много рутина и стриктни графици, които започват да задушават свободата на артистично изразяване на сцената и възможността за правене на нова музика. “Рутината вреди много, защото, не знам кой го беше казал, но творящият човек не трябва да бъде много охолен и самодоволен, защото това му пречи именно в създаването на една творба. Той трябва да е измъчен, тъжен, гладен. Тогава се раждат по-хубави неща”, казва Петър Писарски.
При едно завръщане за кратко през 2002 г. “Атлас” издава албума “Есенни цветя”. В него дебютира като певец Благовест Зерлиев, който е разпознаваем и като художник. Със своята деликатна бленда той донася едно по-меко звучене в бандата.
Петър Писарски и другите потеглят отново, за да работят в чужбина, докато Зерлиев остава в страната. Новият албум заживява собствен живот.
Прекалената рутина и известната консервативност на хората на Запад принуждават Писарски и компания да се завърнат окончателно в България към 2008 г. Петър започва дует със Зерлиев, като по-късно към тях се присъединява и Иван Несторов, който ту идва, ту напуска групата през годините.
Постепенно
се оформя нов състав
от петима души
Към началната тройка се присъединяват Драгомир Ганчев на барабаните и Асен Драгнев на клавишите. Последният е стар приятел на Петър и е свирил в “Спринт”.
Следват два албума - “Между вчера и утре” (2011) и “Родени в XX век” (2016). В промеждутъка Благовест Зерлиев напуска групата. На негово място пристига професионалният актьор Жоро Арсов, който е само на 22 години. Той идва в бандата по препоръка на приятелка на Петър Писарски, която го е забелязала на едно от музикалните риалити формати по телевизията. Освен че пее и се занимава с актьорство, в момента Арсов следва в Националната музикална академия. Самият Писарски изразява огромно задоволство от него поради умението му да изиграе това, което пее на сцената.
Последният албум на бандата - “Родени в XX век”, служи като атестация за това, че “Атлас” е все още тук. Името на този албум и едноименната песен от него не са случайни. Те са замислени като химн на поколението, родено през изминалия век. Поколение, което въпреки ограниченията и лишенията на отминалата епоха е успяло да устои на теста на времето, постигайки това без помощта на съвременните технологични улеснения.
