34-годишната кубинка Даня Майрелис Очоа Ернандес откри 63-годишният си български баща Стоян Георгиев, когото не е виждала никога. Това стана след 6 г. издирване на "24 часа".
"Не можете да си представите какво изпитвам. Всички вкъщи плачем. 34 г. чаках този миг, живях без баща и майка. Господ съществува! Това че ви открих, е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Благодарение на вас сякаш чета красив роман, но героинята съм аз, а всичко, което се случва, е истина", казва кубинката, в чиито жили тече българска кръв.
"Знаех, че рано или късно това ще стане. Стисках зъби да съм жив и да дочакам този миг. Но Бог ме наказа. Животът ми се обърка - нямам работа, семейство, деца", разплаква се бащата Стоян, когото откриваме в плевенското с. Телиш.
Това не е първият път, в който "24 часа" издирва Стоян. През юни 2004 г. в редакцията пристигна писмо от канадската приятелка на Даня - Лейла Александър, която търсеше помощ. В него Даня разказваше, че е родена на 13 декември 1975 г. от любовта на майка си Ана Делия Ернандес де ла Роза и българина Стоян.
Двамата се срещнали, когато Ана била на 19 г. и работела като библиотекарка в провинция Олгуйн.
28-годишният Стоян пристигнал през януари 1975 г. с други българи на 4-месечен стаж. В групата били още спортистите Апостол Стоянов, Георги Пенев, Дора Дякова, Мария Минева и преводачката Тони Старирадева. Тя се сприятелила с майката на Даня и била една от първите, които научила за увлечението между българина и кубинката.
За съжаление Даня не знаеше трето име и датата на раждане на баща си, нито дали е бил информиран за съществуването й. Майка й починала, когато момичето било само на 6 г. След смъртта семейството не посмяло да търси Стоян. "Страхували се да не би да поиска да ме отведе от Куба. Баба казва, че мнозина знаели за връзката на майка ми и баща ми. Явно не съм плод на случайност, а на любов. Мама толкова много обичала татко, че решила да има мен, въпреки че той трябвало да се върне в България", казва Даня. Тя научила истината, когато пораснала. "Тогава необходимостта да го намеря, се засили", казва жената. Дълго време носела негова снимка в портмонето си, но я загубила в такси. После намерила копие при леля си, която живее в САЩ.
По едно време й хрумнало да търси баща си чрез "Червен кръст", но болка свивала сърцето й, когато си помислела, че той може да не иска да чуе за нея. Окуражил я съпругът й Айдиъл. "Вярвах, че Бог ще ми помогне", казва жената.
Даня предполагаше, че баща й има семейство и свой живот в България, но се надяваше, че ще се радва да я види. "Готова съм да се подложа на тест, ако се съмнява, че съм му дъщеря. Ще му кажа, че вече е станал дядо. Неговата кръв тече в жилите на моите 2 деца - Емануел, и Ана Ачела", каза Даня.
През 2004 г. търсенето продължи 1 г. Заради оскъдната информация удари на камък. Публикувахме историятя с надеждата, че някой ще разпознае Стоян в нея.
Така и стана. Ден след публикацията се обади един от хората, с които той е пътувал в Куба. Състудентът разказа, че Стоян е от Плевенско, но работел в Техникума по керамика в Елин Пелин. Там обаче не си спомниха такъв човек. Така проучването завърши без успех.
През юли 2010 г. Даня решила да се свърже с испанската редакция на БНР. Редакторката Даниела Радичкова го препрати в популярната рубрика на "24 часа".
Решихме да повторим търсенето. Този път попадаме на отзивчива счетоводителка в Техникума в Елин Пелин. Анелия си спомни, че Стоян бил от плевенското с. Телиш и преди време идвал в училището да вади документи за пенсия.
"Да имаме такъв човек", потвърждава кметицата на Телиш Нели Дакова. Понеже не знае как Стоян ще реагира на новината, го кани на среща в кметството. За всеобща изненада той пристига с куп снимки от Куба.
"Предчувствал е, че го търсят", казва кметицата. В следващите дни тази всеотдайна жена жена се превръща в своеобразен посредник между баща и дъщеря - тя предоставя имейл адреса си за по-бърза връзка и става изповедник на всички вълнения на Стоян.
Дъщерята Даня не е на себе си от радост. Ден по-късно тя му праща първите няколко реда на имейла на кметицата (карето долу). Моли да предадем на мъжа, че не му се сърди. "Нямам представа какво ще стане оттук нататък. Искам да го видя, но как? Може ли той да дойде в Куба? Искам да поговорим, да разбера повече за него и за живота му", казва жената.
Господ ме наказа, че ги оставих
Стоян е повече от шокиран, а очите му се насълзяват. Моли да се чуем след няколко дни, за да осъзнае случилото се.
"Чувствам се много гузен, че оставих Ана, при това бременна. Проявих слабост и не се върнах в Куба", разказва мъжът.
Когато научава, че майката на Даня е починала през 1981 г., се разплаква горчиво. "Да знаете, че Господ вижда и наказва. Наказа ме за това, което съм причинил. На 63 г. съм половин човек - нямам работа и деца, нищо не ме крепи и радва, а бях баровец с планове и претенции", казва Стоян.
Той и до днес няма обяснение защо се е случило така. "Знаех, че Ана е бременна. Обичах я, тя искаше да се оженим, но трябваше да се върна в България, за да се дипломирам. После ме завъртя животът. Пратиха ме по разпределение в Гулянци. Беше ми тежко - преди обикалях света, а трябваше да живея с патките. Търсех начин да се измъкна оттам. Ожених се фиктивно, но това продължи година. Нямам деца, нямам надежди", реди Стоян.
Дълго време бил учител. Огорчен е, че през 1994 г. го принудили да напусне техникума в Елин Пелин. "Мисля, че ми завиждаха, защото бях най-добрият учител", казва Стоян.
Със завист си обяснява факта, че скрили от него за търсенето на дъщеря му преди години. "Подхвърлиха ми, че някой ме е търсил, че имам дъщеря, но не ми казаха подробности. Бях много ядосан. А можеше да се срещнем още преди 5 години", тъгува Стоян.
Признава, че не е правил опити да издирва дъщеря си, но тайно се е надявал един ден да се намерят. "Животът ми се обърка, не ми бе до това, а и се чувствах гузен", казва Стоян.
Скоро след завръщането му от Куба го търсили от ДС. "Искаха издръжка за детето, но успях да се отърва. Сега се чувствам виновен, но няма връщане", кае се Стоян.
Казва, че тази случка му обърнала живота. "Съсипах се. Ана ми писа 3-4 писма, но не отговорих. Тъгувах за детето, но нямах воля да променя нищо. После гледах много филми с подобен сюжет и си казвах, че приличат на моята история", казва Стоян. Признава, че изпитва смесени чувства - радост, тъга, безсилие, надежда. "Да можех да върна времето назад! Но не мога", ридае мъжът. (24часа)
ПЪРВОТО ПИСМО НА ДЪЩЕРЯТА
"Здравей, Стоян. Най-накрая те намерих след толкова много години. Наистина съм щастлива. Бог винаги ни мисли доброто. Надявам се, че и ти си щастлив, че сме се открили след толкова дни на търсене, мечти и надежди. Аз съм изключително развълнувана и благодарна на "24 часа" за тяхното търпение и всеотдайност. Има толкова неща, които искам да знам за теб, за родителите и живота ти. В сърцето ми няма място за други чувства освен за обич. Сигурна съм, че ако майка ми в младежките си години се е решила да има бебе с теб, трябва да си много добър човек. Никога не съм се съмнявала в любовта й към теб.
Всеки в този живот има право да сбърка. Само Бог е съвършен. Тук всички се радват на голямата новина за намирането ти - баба ми, лелите и чичовците ми. Мисля, че можем да се видим скоро. Какво мислиш за евентуалното пътуване до Куба? Тук имаш двама скъпоценни внуци, Емануел на 11 г. - силен, умен, обича спорта, а от 2 г. се занимава с бейзбол. Сестричката му Ана Aчела е сладка и предпочита изкуството, сега започва да учи в балетното училище. Двамата са много щастливи, че са намерили дядо си, и са нетърпеливи да се запознаем. Аз съм омъжена от 15 г. за един прекрасен човек - трудолюбив и предприемчив като мен. Живеем в Матанзас, но и той е от Олгуин. Въпреки че детството ми бе различно от това на другите деца, съм отгледана в дом, пълен с любов и разбиране, и съм получила най-доброто. Скоро ще ти пратя снимки от различни етапи на живота си и ще видите как съм израснала. За съжаление сме загубили толкова много време заедно, че ми липсва тази близост. Но се надявам сега всичко да се промени към по-добро и Бог да помогне да намерим средства, за да можеш да дойдеш в Куба. Очаквам с нетърпение да установим контакт - имаме да си кажем толкова много неща. Ще чакам писмото ти."
