Трио освен в музиката се оказва, че може успешно да съществува и в изобразителното изкуство.
Пример за това са художниците Деян Вълков, Людмил Георгиев и Димитър Петров. Мъжете са са от различни краища на България - Георгиев от Кнежа, Вълков от Силистра, а Петров от Кюстендил.
През тази година триото прави малък тур с нови произведения в едни от най-големите европейски столици. Първо
минават през Виена,
след това през
Братислава,
а от 13 септември до 6 октомври техни картини ще са в галерията на Българския културен институт в Прага.
Триото се ражда под прозорците на министъра на културата в буквалния смисъл на думата. В галерия “Средец”, която е в сградата на Министерство на културата, всеки един се е изявявал със самостоятелна изложба. Галеристката Мариана Каракостова вижда засиления интерес на посетителите към картините и на тримата и преценява, че Петров, Георгиев и Вълев имат потенциал да направят обща изложба в Европа и да покажат най-доброто от съвременното българско изкуство.
Така на 11 май - деня на светите братя Кирил и Методий, се открива първата експозиция с непретенциозно име “Живопис и графика” в Българския културен институт “Дом Витгенщайн” във Виена. Тя е част от програмата за 40-годишния юбилей на “Дом Витгенщайн” и е по покана на директора на института – доц. д-р Румяна Конева.
Картините на нашите художници в австрийската столица събират десетки българи, културни дейци, както и много австрийци. На откриването присъства и д-р Иван Сираков, посланик на България в Австрия, а на рояла е Екатерина Владигерова, внучка на големия композитори Панчо Владигеров.
“Получи се наистина добра изложба, видяха я много хора”, е лаконичната оценка на Людмил Георгиев. Причината спопед него за добрите отзиви е хармонията, която е постигната между произведенията и на тримата.
“Пространството е от голямо значение. В “Дом Витгенщайн” разполагахме с 4 големи зали. Самото пространство беше много специфично и много красиво в стил сецесион, с хубави издължени прозорци”, разказва живописецът Димитър Петров, а Деян Вълков хвали организаторите, които са направили добър пиар на събитието.
“Там хората са отворени към изкуството, те живеят с него. Във Виена градините, улиците, тротоарите, дори лампата от ковано желязо са направени от художници”, сочи друга причина за големия интерес Деян Вълков.
Надяват се на подобен успех и в Прага, за където заминават в неделя - 10 септември. Част от произведенията вече ги чакат в чешката столица, а други непоказвани картини ще вземат сега със себе си.
“В тази изложба ще покажем картини, върху които сме работили през летните месеци и сега ще бъдат показани за пръв път”, казва графикът Людмил Георгиев. “Съвсем друг звук ще има изложбата в Прага, защото самото пространство е по-камерно и ще се получи изложба с много силно въздействие”, обяснява Димитър Петров. Всеки от тримата ще покаже десетина произведения, но сами казват, че за една изложба не е важен броят на картините, а чувството, което се създава у аудиторията.
“Аз ще покажа фигуративни пейзажи, абстрактни елементи и чиста маслена живопис, която не съм правил отдавна. На изложбата имам пейзаж, абстрактна фигура и натюрморт”, разказва Вълков.
Негови картини са излагани в Ню Йорк в World Art Expo и е отличен с наградата “Ден и нощ” на ООН. Върху работата му оказва влияние предишният му опит от монументалната живопис и фреските. “Вид абстракция, микс, амалгама, развила се от само себе си, плюс опит за включване на сюрреализъм” - така сам определя стила си Вълков.
Родом е от Силистра и казва, че това е
енергийното място, което го зарежда с нови сили. “Аз пътувам много и вдъхновение може да се почерпи отвсякъде, но Дунавът ме вдъхновява най-вече”, разказва Деян Вълков.
Живописецът рисува от малък и през 70-те заминава за София, за да учи в художествената гимназия, а по-късно влиза в Художествената академия.
Кандидатства 4 поредни години, преди да го приемат в специалност стенопис. Казват, че по тяхно време да влезеш в академията, е било изключително трудно.
Димитър Петров също се е конкурирал с над 200 души за 7 места.
Независимо какъв си, трудно се вземаха изпитите. Около мен са седели хора, които кандидатстват за 5-а, за 7-а година, но както казваше Бешков: “Парното работи тука само за един-двама”. И наистина се оказа така. Не всички, които завършиха, продължиха да се занимават с рисуване”, разказва Петров.
Людмил Георгиев е график експериментатор. Твори с нестандартни материали като автомобилно стъкло например.
“Със стъкло не знаеш какво ще се получи. То, като мине през пресата, и се получават различни пукнатини, които се оцветяват от мастилото и винаги си изненадан от резултата”, обяснява художникът. Людмил Георгиев определя стила си като не съвсем абстрактен и казва, че рисуването за него преди всичко е удоволствие. “Вдъхновението е за аматьори”, смята той и обяснява, че когато се занимаваш професионално с изобразително изкуство, то се превръща в професия, за която не можеш да чакаш миг вдъхновение.
От 1987 година Людмил участва във всички национални изложби на графиката, както и в много международни в Сърбия, Испания, Япония, Македония, Италия, Германия и Полша.
Желанието му да се занимава с изобразително изкуство идва още от дете, но за разлика от своите колеги се е занимавал професионално и с нещо, което е далеч от художествения занаят. Бил е професионален играч по тенис на маса. Сега обаче се е отдал само и единствено на страстта си да рисува. “Преди имаше много работа за художниците. Само да напишат 3 букви - БКП или МИР, и плащаха по 300 лв. на художник. Сега е много по-трудно да се издържаш от рисуване”, разказва Людмил Георгиев.
На същото мнение са Деян Вълков и Димитър Петров, които също нямат никакви странични занимания и изцяло са се отдали на изкуството. “Трудно е да се издържаш от рисуване. Понякога може да си на ръба на оцеляването, но това не са най-важните неща”, смята Вълков.
“Наистина за художниците в днешно време става все по-трудно. И материалите са доста скъпи”, казва Петров, който напоследък се замисля все повече да се заеме с преподаване. “Не заради парите, които и без това са малко, а защото смятам, че има какво да дам на тези деца, които искат да се научат да рисуват”, разказва живописецът.
Според него вдъхновението може да дойде навсякъде и по всяко време.
“Нещата са около нас, стига да можеш да ги видиш като картина”, казва Петров. Той е носител на много награди и участник в международни изложби и биеналета. Отличен е в конкурси като Cite Internationale des Arts, Париж, получава награда за живопис от Balkan Quadriennale fur Malerei в Стара Загора през 2004 г.
Стилът му се доближава до абстрактния експресионизъм, а сам казва за картините си, че те не са натоварени с определени послания. “Показвам прости неща, които привидно в природата не ги виждаш и не те вълнуват. Може да са капки дъжд, снежинки”, казва Димитър Петров за своите творби.
Членовете на художественото трио обаче търсят начини как да провокират мислите си в посока на рисуването. Доста често начинът за това е пътуване. И българското лято на тримата, събрано в изложбата в Прага, е част от тези провокации. След Чехия идва най-големият празник, почитан от Людмил Георгиев, Деян Вълков и Димитър Петров - на 18 октомври винаги отбелязват деня на свети апостол Лука, който е смятан за първия християнски иконописец.
