Хремата е проблем, познат на всеки. И въпреки че хората имат собствените си трикове да се справят с него, понякога, прилагайки ги, могат сериозно да застрашат здравето си. Класически пример е използване на капките за нос през повече дни от написаното в листовката.
Много по-често можем да чуем досадното подсмърчане на съседа в автобуса през пролетта и есента. Причината са различните вируси, подобни на грип, които използват слабостта на имунната ни система, казва проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло и шеф на Транспортната болница.
Обикновено наричаме леките хреми настинки, а задържат ли се по-дълго, вече си слагаме диагнозата синузит. Всъщност се оказва, че обикновено бъркаме и с двете. По-леките проблеми идват обичайно от рино-, аденовируси, коксаки и други микроорганизми, подобни на причиняващите грипа. И охлаждането на организма не е причина за тази хрема, а отслабването на имунитета ни, което то предизвиква. Тогава вирусната инфекция безпрепятствено се загнездва в клетките на носа и причинява възпаление. Много често пък българите обвиняват за хремата синузита си.
Носът е един много сложно устроен орган, казва проф. Едрев. В него има възглавнички и цяла система от каналчета. Наоколо пък са разположени кухини. Част от тях, наречени латноидален лабиринт - клетки, подредени под формата на пчелна пита, са в непосредствена близост до самия нос и се засягат много често при по-силна хрема.
Всъщност секретите текват, когато вирусът предизвика инфекция и "парализира" движението в носната лигавица. Тя е покривка от клетки със специални реснички. Ако човек е здрав, те се "премятат" и така прехвърлят секрета към носоглътката. На практика, без да усещаме, ние постоянно го гълтаме и това ни е заложено по природа. Учените предполагат, че става дума за остатък от предците ни, които имали навика да прекарват доста време с главата надолу. Тогава секретът можел да се изтича свободно навън.
Не само алергията може да ни докара упорити хреми. При непоносимост към някои лекарства или след прекаляване с капки носните възглавнички се "напомпват", слузните жлези се увеличават многократно и човек започва да усеща сополите.
През деня секретите несъзнателно се гълтат, но нощем се натрупват и затова често се събуждаме със запушен нос.
Хремите всъщност са много видове, като сред масовите е алергичната. Много хора и не подозират, че честото подсмърчане идва точно от непоносимостта към даден алерген. И с учудване го откриват чак когато лекарят ги изпрати на тест за алергия, казва проф. Едрев.
Докато организмът на здравия човек при среща с дразнителя реагира няколко минути, при алергичните има т.нар. атопия - реакцията е генетично заложена в човека и може да се спре само с лекарства. "Провокаторът" започва да дразни носната лигавица и това продължава с часове. Започва и сълзене на очите, кихавица, кашлица и т.н. Затова е важно да се знае дали човекът страда от алергия.
Лошата новина е, че никога не е късно тя да се появи.
Причинителите на алергичната хрема могат да са химически, като цветния прашец, домашния прах, пух, но могат да са и физични фактори, затова изследванията трябва да покриват и тях.
Вече е безспорно, че има алергични към студ и влага
Нарича се вазомоторна хрема и се различава сериозно от останалите. При злоупотребата с носни капки се получава заболяване на лигавицата, наречено хипертрофична хрема. По симптомите си то много прилича на алергичната и се получава от капки от рода на монозолините или метазолините, каквито са и повечето на пазара. В редки случаи по-дългото им прилагане може да ни докара учестяване на пулса, прескачане на сърцето, екстрасистоли. Затова в упътването им пише да не се слагат повече от 3 до 5 дни и този срок задължително трябва да се спазва. На пазара обаче вече има и спрейове и капки, съдържащи сода бикарбонат, натриев хлорид или други безвредни вещества, които могат да се прилагат много по-дълго без здравни рискове.
Ако носната лигавица е сериозно удебелена след употребата на капки, често се налага лека операция. Лигавицата се "обгаря" със специален апарат, работещ с електрически, радиочестотен ток, лазер или течен азот. След манипулацията обаче човек трябва да забрави за традиционните капки.
Много хора вярват, че секретът от хремата, който тръгва от носа, засяга и белите дробове. Всъщност това не е възможно, защото толкова течност веднага би предизвикала удавяне. Обикновено и носът, и дробовете, които са изградени от подобни клетки, се засягат едновременно. Но първи се предават по-малките "държави", казва проф. Едрев. Обемът на белите дробове е много по-голям, също както и съпротивителните им сили и затова кашлицата и храчките често се появяват 4-5 дни след хремата.
Познато отдавна средство срещу запушения нос е ментолът. Бонбоните и другите продукти с него обаче не бива да се дават на деца под 5 г., защото се смята, че дразнейки блуждаещия нерв, той може да доведе до спазъм на гръкляна.
Инхалациите са полезни, но само ако се правят както трябва - с пара или специален инхалатор, който излиза около 100 лв. Помагат вдишването на пари от разтвори с лайка, сода бикарбонат.
Според проф. Едрев най-масовата заблуда е, че може да помогне гаргарата - при нея се прави само промивка на устната кухина, но не може да се излекуват нито хремата, нито болките в гърлото.
Колкото и да ни тормози хремата, не бива да прекаляваме с капките за нос, категорични са докторите.
Запуснат кариес? Рискувате и синузит
В епохата на антибиотиците синузитът е много по-рядък проблем, отколкото хората си представят, казва проф. Едрев. Често ако нямат нужните изследвания, дори докторите могат да го сбъркат с алергична хрема.
Появяват ли се полипи, значи става дума за непоносимост, каквато няма при възпалението на синусите.
Някои го наричат синузит, други синуит, но всъщност става дума за едно и също нещо, минало през различни езици. Появява се тогава, когато в големите кухини - горночелюстните или челните, над очите, се събере гной. Обикновено се съпътства от много силно главоболие.
Едни от най-тежките форми тръгват от възпаление на зъбите. При нелекуван кариес се получава инфекция, която често уврежда костта. Събира се секрет с неприятен мирис, а зъбът трябва да се извади. Ако лечението не започне навреме, проблемът става хроничен, затова най-важно е да се реагира през първите 2-3 седмици.
Все по-рядко се налагат операции заради синузит. Хирургичната намеса идва най-често при проблемите, предизвикани от зъб. В останалите случаи лечението е с лекарства или почти безболезнена пункция.
Синусните кухини съвсем не са толкова близо до носа и за да предизвика синузит, хремата или трябва да е много тежка, или човек да има предпоставки - лоша имунна защита, изкривявания на преградите, полипи.
Самите синуси обаче не участват в дишането и затова е погрешно веднага да ги обвиняваме и при лека хрема.
