Библията не споменава 25 декември, папата го посочва за Рождество
Днес хората не си представят друг ден за Коледа освен 25 декември, но невинаги е било така. През първите три столетия на християнството рождението на Божия син въобще не се е празнувало. Най-важните религиозни празници са били 6 януари – посещението на влъхвите при бебето Исус, и Великден – възкресението на Христос. За първи път 25 декември е споменат като рождена дата на месията в римския календар през 336 г. сл. Хр.
Но роден ли е наистина Исус на 25 декември? Вероятно не, казват изследователите на светото писание. Библията не споменава точна дата, а преданията за Рождество са доста противоречиви. Например появата на овчарите, дошли да се поклонят със стадата си на Спасителя, говори за сезона пролет. Когато през IV век църквата обявява за Рождество 25 декември, вероятно е целяла празникът
да съвпадне с
езическите
чествания
на боговете
Сатурн и Митра,
да ги засенчи и да наложи християнството като официална религия.
През следващите няколко века честването на Коледа се разпространява в западния свят, но много християни не я почитат и смятат Богоявление и Великден за по-важни.
Пуританите, емигрирали в САЩ, забранили този празник, защото смятали раздаването на подаръци и пируването за езически обичай. Аргументирали се, че в евангелията няма дата за Рождество и глобявали с 5 шилинга позволилите си да го отбележат.
Средата на зимата от хилядолетия е била време за празнуване по цял свят. Векове преди появата на Исус в мрачните зимни дни ранните европейци са чествали светлината и прераждането. Посрещали са с ликуване зимното слънцестоене, когато част от свирепите студове вече са отминали, денят е започвал да се увеличава и нарастващото слънце - да побеждава намаляващото слънце.
В Скандинавия
празнували бога
на плодородието
Юл от 21 декември чак до края на януари. Бащи и синове носели у дома грамадни дънери, палели огън и се веселели, докато пъновете изгорят, което продължавало около две седмици. Вярвали са, че всяка искра от пламъка символизира прасе или теле, което ще се роди през новата година.
В Европа сезонът е бил подходящ за фиести – повечето добитък е заклан и не трябва да бъде хранен. За много европейци това е единственото време в годината, когато ядат прясно месо. Виното и бирата са ферментирали и са готови за пиене.
В Германия по това студено време почитали езическия бог Один. Хората се бояли от него, вярвали, че обикаля небето нощем, оглежда земята и решава кой ще преуспее и кой ще загине. Затова повечето предпочитали да си стоят у дома.
В Рим, където зимите не били така сурови, празнували Сатурналия – хедонистки
разгул с много
храна и пиене
За един месец робите ставали господари, селяните щурмували градовете, дюкяните и училищата затваряли и всички участвали във веселбите. Също през зимата римляните чествали Ювеналия, посветена на децата и младежите. На 25 декември горните класи отбелязвали рождението Митра - син на Великата богиня Земя и бог на Непобедимото слънце, роден от камък в свещена пещера.
Избора на 25 декември за рождена дата на Исус прави през IV век папа Юлий I и го нарича Празник на Рождество. Обичаят се разпространява сред египетските християни през 432 г., а до края на VI век става популярен в Англия. Век по-късно денят вече се чества в Скандинавия. В Руската и Гръцката православна църква той се празнува 13 дни по-късно – на 7 януари.
Папата определил празника, но не успял да наложи начина, по който да бъде празнуван, затова честванията запазили езическа окраска. През средните векове хората
ходели на черква,
но после
го удряли на
шумни гуляи
Избирали студент или просяк за Господар на пиршествата и лудували до зори. Бедните обикаляли къщите, искали храна и напитки. Ако им откажели, наказвали стопаните с пакости. Богатите изплащали “дълга” си към сиромасите с благотворителност.
В началото на XVII век религиозните реформи променили начина, по който в Европа се празнувала Коледа. Когато през 1644 г. пуританите надделели в Англия и повели борба срещу декадентството,
Оливър Кромуел
забранил
Коледа
После крал Чарлз II възвърнал честването на Рождество.
Протестантите, заселили се в САЩ, обаче продължили да не го признават - зад океана Коледа е официален празник едва от 1870 г. Но вече не като вакханалия, а като ден на мир и носталгия в семейна среда.
В Америка XIX век е време на класови конфликти. Безработицата е висока и избухват бунтове, особено по коледните празници. През 1828 г.
Ню Йорк създава
първата полиция
в отговор на
коледни бунтове
Горните класи започват да променят начина, по който се чества празникът, да налагат смирението и добродетелта като негови основни ценности. През 1820 г. писателят Уошингтън Ървинг издава “Бележки на Джефри Крейън” – сборник идилични истории за посрещането на Коледа в едно английско имение, чийто господар кани селяните у дома и лесно намира с тях общ език. В представите на Ървинг Рождество трябва да бъде
тих, спокоен, свят,
семеен празник,
обединяващ хората
с различни материални възможности и социален статус. Обявените от него за “старинни” обичаи всъщност са плод на фантазията му, но хората започват масово да ги копират, защото книгата е популярна.
В Лондон Чарлз Дикенс пише класическата празнична “Коледна приказка”. Посланието му – милосърдие и благотворителност – повлиява коледните ценности във викторианското общество на Англия, а също и в САЩ. Отношението към емоционалните нужди на децата се променя и на подаръците вече не се гледа като на вредна практика, която ги разглезва.
Емблемата –
украсената елха, не е
част от традицията
до средата на XIX век. По Коледа старите германци кичели със свещички борови клонки, за да осветят домовете си за празника. Когато принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота се жени за кралица Виктория, пренася в Англия този обичай. Младоженците са изрисувани пред коледно дърво, което после става популярно в други европейски страни.
А Дядо Коледа - добрият старец, който носи подаръци, се появява в модерния му вид едва през 1804 г. Тогава Джон Пинтард, американски търговец и филантроп, носи в Нюйоркското историческо дружество дървена фигурка на свети Никола, смятан за чудотвореца, който прави подаръци. Фигурката е с одежди в синьо, бяло и зелено. По това време Сейнт Никълъс
става Санта
Клаус,
като преди това
минава през
холандския
коледен герой
Синтаклаас
По-късно Уошингтън Ървинг му добавя и шейна. Символът остава такъв до 30-те години на XX век, когато реклама на “Кока-Кола” го изобразява в червено, с голям корем и розови бузи.
Днешните електрически лампички и светеща украса, често стигаща до абсурд, също са американско изобретение заедно с неистовото пазаруване и комерсиализацията на празника. Избледняват моралните му повели и религиозната му символика – раждането на Спасителя.
