
Животът на наследниците на собственика на “Мултигруп” може да се проследи в социалните мрежи, където най-активна е съпругата Дарина. В България бащата Павел Найденов дава тъжни интервюта
Бизнес за милиарди, холивудски блясък, митове за първия милион, разстрел с един куршум в сърцето, двойно убийство на майка и син от ревнива съпруга, приказна сватба, на която гостува Джордж Клуни. Историята на Илия Павлов и фамилията му е пълна с възходи и падения и достойна за сюжет на филм.
Собственикът на “Мултигруп” беше убит преди 15 г., но животът на наследниците му е постоянно в светските новини.
Макар съпругата му Дарина и трите му деца - Венцислава, Паула и Илия-Калоян, да не живеят в родината, животът им може да се проследи в социалните мрежи. Там бившата актриса е особено активна.
“MG корпорация” обединяваше заводи, хотели, предприятия за добив на подземни богатства, енергетика и много други сфери в бизнеса. Днес тя се е съсродоточила само в туристическия бизнес.
През 2002 г. полският седмичник “Впрост”, който всяка година публикува класация на милиардерите от Източна Европа, поставя боса на “Мулти” на 8-о място със
състояние
1,5 млрд. долара
Начело е Михаил Ходорковски с 3,7 млрд. долара.
По официални данни към онзи момент Павлов участва в 39 фирми, в управата е на 24 акционерни дружества, в повечето като член на колективния орган на управление, в други е само акционер.
“Човек се ражда и умира не по своя воля. В останалото време животът си е мой и никой не може да ме слага или маха”, казва Павлов пред в. “168 часа” през юни 2001 г.
20 месеца по-късно, на 7 март 2003 г., снайперист прекъсва устрема му. Разстрелва го с един куршум в сърцето на мястото, където би трябвало да е най-сигурен - на входа на империята му на бул. “Г. М. Димитров” в София.
Убиецът и поръчителят не са открити. Криминалисти обясняват, че хора от неговия ранг, с големи интереси в разностранни сфери на бизнеса, имат и много врагове и затова е почти невъзможно да се разбере кой е “пратил” куршума”. Делото за убийството на най-богатия българин в годините на прехода е спряно още през 2007 г.
Според една от легендите началото е поставено с пари на бащата на Илия Павлов - Павел Найденов, както и с един “Вартбург”, който синът продал, за да стартира бизнес.
“Не сме започнали
с малко пари
Аз съм бил предпочитан, уважаван човек в работата си”, казва Павел Найденов.
Всъщност той е известен ресторантьор и управител на заведения за обществено хранене в София преди 10 ноември 1989 г. И до днес по-възрастни софиянци помнят бай Павел като съдържател на кебапчийницата срещу Съдебната палата.
Той е родом от Долни Богров и завършва Техникума по обществено хранене в София. Години по-късно синът му вдига параклис край селото на рода си. След училище кандидатства за работа при военните и започва в стола на Министерството на народната отбраната, организира и бюфет на стадион “Народна армия”.
След като отбива казармата в спортна рота, защото и той е борец какъвто по-късно ще стане синът му, макар и без големи успехи, започва работа в ресторант “Москва”, където отговаря за студената кухня. По-късно работи в ресторант “Червено знаме” на бул. “Витоша”, а след това в годините на соца и в закусвалня “Попското”. Бил е и снабдител в “Балкантурист”.
В началото на 1989 г. идва прочутият Указ 56, който поощрява частния бизнес, и Павел Найденов взема под аренда заведение срещу Съдебната палата. Докато върти закусвалните, заедно със съпругата си, починала от инсулт през 1987 г., успяват да отгледат и две деца.
Илия се ражда на 5 август 1960 г., а след 8 години и по-малката му сестра Славка. Съдбата обаче е жестока към него - отнема му ги и двамата. Илия Павлов е разстрелян на 7 март 2003 г., 7 години след него в САЩ с 56 удара с нож са убити и сестра му Славка и 8-годишното ѝ момченце Пол.
“Аз съм възпитаван и съм се възпитавал доста строго.
Обичам да
бъда пръв,
да печеля
състезания”,
признава босът на “Мулти”. Началото на кариерата на Илия Павлов е като завеждащ външнотърговската дейност на “Българско видео”. Преди да стигне дотам обаче, учи в столичното 6-о училище на ул. “6 септември” и в спортното “Олимпийски надежди”, което до 1989 г. дава на България световни и европейски медалисти, а след това силовите бригади на борците, каратистите, джудистите.
В училището се сприятелява с Димитър Джамов, който по-късно започва при него като шофьор, и Младен Михалев-Маджо. “Уважаваха го. Не се правеше на мамино детенце. Живееше наравно с другите момчета, винаги е бил един от тях, не се е възгордявал или нещо подобно. Никакви глезотии”, казва Павел Найденов.
Когато е на 20 г., Павлов е в проектоолимпийския отбор за подготовка за олимпиадата.
Логично пътят му продължава във ВИФ, където учи задочно, после завършва факултативно журналистика, а през 1997 г. взема диплома за бизнеслидери в Джорджтаунския университет.
Според собствените му изявления преди 1989 г. Павлов работи във в. “Нова светлина”, след това в обединение “Орфей”, занимаващо се и с търговия с предмети на изкуството. В края на 80-те помага на цигуларя Димо Димов за музикалните празници “Аполония” в Созопол.
И тогава започва перестройката, а с нея и подемът му в бизнеса.
Първата му фирма
е “Мултиарт”,
регистрирана по Указ 56, която организира изложби, концерти, продуцира спектакли. Следва 8-месечен престой в Малта, където Павлов не емигрира, а напълно легално отива да прави частен бизнес.
В Малта е създадена фирмата IPN-Trading, която се занимава с рязане на подводници и до 1993 г. държи казината на групировката в България. Пред “24 часа” Павлов казва; “С турските ми колеги прекупувахме подводници от Совморфлот, нарязвахме кожусите и ги пращахме за турските металургични заводи”.
Размахът му нараства. Първата регистрация на “Мултиинтернешънъл холдинг” е от 25 юни 1990 г . във Вадуц, Лихтенщайн, с капитал 50 000 швейцарски франка.
“Мултигруп” е една реализирана мечта на едни обикновени малки хора с много голямо желание”, казва босът патетично на купон по случай 10-годишнината от основаването на компанията. Всъщност на ръководни позиции съвсем не са “обикновени малки хора”, а мъже със солидни биографии, трупали опит в Държавна сигурност, външнотърговските дружества по времето на социализма, научноизследователските институти.
През 2000 г. компанията прераства в “MG корпорация”. В началото на 90-те съдбата го среща с Дарина Георгиева, красавица от Казанлък, която учи за актриса.
Ето как той описва срещата им: “Тя се разхождаше по ул. “Хан Крум”, пресечка на “Раковски”. Ние с мой приятел също се разхождахме там. Тогава решихме да се пошегуваме, като я попитаме къде се намира ул. “Хан Крум”. Дарина не разбра закачката и отвърна: Това е улица “Хан Крум”. Така се заприказвахме. Оказа се, че тя живее в моята махала. Дълго време бяхме приятели.”
По онова време звездата на Дарина вече е изгряла във филма на Рангел Вълчанов, “А сега накъде?” В продукцията от 1988 г. тя си партнира с Чочо Попйорданов, Георги Стайков, Михаил Билалов.
Дарина поделя живота си между САЩ и България. В Америка им се раждат две деца - Паула, която наследява артистичния талант на майка си, и Илия-Калоян, който продължава пътя на баща си в спорта, а донякъде и в бизнеса.
До 18 г. момчето
учи в частен колеж
в Кънектикът и
тренира карате,
борба и
американски футбол След завършване на гимназията по препоръка на майка си се записва в американския лицей в швейцарския град Лугано. През 2015 г. завършва “Бизнес и финанси”. Макар и да не живее у нас, той попадна сред номинираните в конкурса “Ерген на годината”.
Докато децата са малки, Дарина прекарва повечето време в имението им недалеч от Вашингтон. През 2001 г. тя се връща у нас и създава агенцията “Мегаталант”, организира конкурса “Мис България”.
90-те години на миналия век са годините на възхода на Павлов. Моделът на групировкта наподобява този на държавата - с близо 20-те си холдинга и десетки дъщерни фирми тя на практика покрива всички направления на икономиката.
На бляскавите рождени дни на Павлов
край басейна
на грандхотел
“Варна” се виждат
политици,
бизнесмени,
шоузвезди. Краят идва в 19,58 ч, петък, 7 март 2003 г. Килър успява да го улучи от 60 м. Въпреки стотиците разпити, десетките експертизи и многото версии, по които работят разследващите, накрая стигат до задънена улица.
По нищо не е личало, че се е чувствал застрашен - нито е увеличавал охраната, нито е взел взел допълнителни предпазни мерки.
По ирония на съдбата последната публична поява на Павлов е ден преди да го разстрелят - като свидетел по делото за убийството на Андрей Луканов. На 6 март се явява в Софийския градски съд. Съдът чете показанията му, дадени на 22 юли 1997 г., с прословутата реплика, добила популярност през 90-те години:
“Андрей Карлович,
знайте, че все пак аз
карам влака”
Последният ден в живота му започва както обикновено. Охранителите го вземат от резиденция “Бистрица”, където живее, и кортежът пристига в офиса на корпорацията. Остава там до ранния следобед. После отива на служебна среща в офис на бул. “Тотлебен”, уговорена дни по-рано. Разговорът продължава около 30 мин и Павлов се връща в централата на MG на бул. “Г. М. Димитров”. Остава там до 19,10 ч, когато напуска кабинета си. Бави се малко в сградата.
В 19,58 ч Павлов прекосява стъкления портал на входа. Застанал е на най-горното от трите стъпала. Вади мобилния си телефон. Държи го с лявата си ръка. Набира номера на съпругата си Дарина, която е в дома им в САЩ. Проехтява изстрел. От гърлото на Павлов излизат хрипове.
Дрехите му са пропити с кръв, когато охранителите пристигат с него в “Пирогов”. Оказва се, че е издъхнал в 20,05 ч, почти веднага след като са го качили в беемвето.
Всъщност и досега
не се знае какво е
оръжието, с което е
стреляно
Куршумът е полуоблачен тип Soft Point. По него обаче не може да се определят марката и моделът на оръжието.
Криминалисти се натъкват на неочаквана следа и очевидец. Служител на печатната база до сградата на “Мултигруп” разказва, че 15-ина минути преди разстрела от прозореца на стаята на монтажистите забелязал странен мъж до единственото широколистно дърво в района. Криминалистите откриват на дървото метална скоба, изработена от извита метална пръчка, дълга около 11 см. Тя е ръждясала, което ги навежда на мисълта, че е монтирана доста преди убийството. Разследващите предполагат, че покушението е готвено най-малко месец преди това.
Бащата Павел Найденов остава сам с мъката си, но съдбата му готви нови удари.
На 3 февруари 2010 г. от САЩ идва шокираща вест - 41-годишната сестра на Илия Павлов - Славка, и 8-годишният ѝ син Пол Уилсън са
открити убити
в дома им
в Дейл Сити,
Вирджиния
На телата им се натъква съпругът на Славка Филип Николов, когато се връща от работа около 23 часа местно време. Майка и син са убити с повече от 50 удара с нож.
За Славка се знае малко. Също като брат си и тя учи в столичното 6-о основно училище до 8 клас. После се записва в Техникума по обществено хранене.
Учи за ландшафтен
инженер. Заминава
за САЩ и там се
увлича по Кришна
През 1997 г. по тази линия се събира с Лестър Уилсън, афроамериканец от от остров Аруба. Младата жена крила година от роднините си за брака си с Лестър. След време обаче двамата се разделят. Славка дори е готова да се върне в България, след като Пол завърши втори клас.
Славка се омъжва за Филип две години преди смъртта си.
Часове след двойното убийство е задържана Наталия Лешченко. Тя е 47-годишна рускиня, съпруга на първия мъж на Славка - Лестър. Наталия е родена в Ставропол и до заминаването си за САЩ живее в Новоросийск.Тя също е кришнарка. С нея зад океана е дъщеря ѝ, родена през 1985 г. Наталия почти не говори английски и когато ФБР я разпитва, се налага преводач.
Лестър поръчал рускинята по интернет. Той имал сайт и там публикувал обява, че търси симпатична бяла жена, с която да живее. Освен това познавал трафиканти, които вкарвали булки по поръчка.ц
Причината за
касапницата е
ревност
Наталия Уилсън ревнувала мъжа си, който всяка седмица ходел в дома на бившата си жена, за да види детето си. Две години по-късно Наталия е осъдена на две доживотни присъди. Славка и Пол са погребани в с. Мировяне, в гроба, в който са положени майка ѝ и баба ѝ.
Баща ѝ твърди, че зетят Филип имал претенции към имотите на съпругата си.
Децата на Илия Павлов от десетки години също са в Америка. Още по времето, когато е във ВИФ, се запознава с първата си съпруга Антоанета, дъщеря на някогашния шеф на военното контраразузнаване (Трето управление на ДС) ген. Петър Чергиланов. Бракът им обаче продължава само две години. Когато се разделят, дъщеря им Венцислава е едва на 9 месеца.
До 7-ми клас
момичето живее
при майка си,
после Павлов
го изпраща в САЩ
при втората си съпруга Дарина. По-късно Антоанета също заминава за Америка със зелена карта.
Венцислава се омъжи преди 3 години на бляскава сватба, на която присъства дори холивудската звезда Джорж Клуни със съпругата си Амал.
Наследниците на фамилията Павлови периодично се появяват в медиите, като най-активна е Дарина.
През годините Дарина показа, че е истинска светска личност. Рожденият ѝ ден, който е на 30 май, се превръща в събитие, посетено от десетки хай персони в Италия. Вдовицата на Павлов живее там от години. Дори клюките я забъркаха с бившия италиански премиер Силвио Берлускони, с когото са близки приятели.
Големият възход е при царя,
Слави разграничи в книга
Илия Павлов от борците
“Нали знаеш, че аз съм шефът на борците”, казва полу на шега Илия Павлов в “Шоуто на Слави” през 2002 г. По това време Павлов е на върха. За разлика от останалите борци по това време той се появява публично с министри, депутати, посланици. Приятелите му са премиерът Симеон Сакскобургготски и лидерът на ДПС Ахмед Доган.
Илия Павлов неслучайно гостува на Слави Трифонов. Точно босът на “Мулти” спасява предаването “Хъшове”, след като то пада от националния ефир по времето на Иван Костов. В книгата си “За мен е чест” Слави описва как босът на “Мулти” му предлага помещение, където да записва предаванията си. В същата книга го разграничава от негативния образ на борците в ония времена.
При Костов между него и Илия Павлов има сериозен конфликт. Неслучайно собственикът на "Мултигруп" има решаваща роля при уговарянето на Симеон Сакскобургготски за завръщането му в България. Големият възход на “Мултигруп” започва когато НДСВ печели изборите и прави правителство в коалиция с ДПС. Годината е 2001-а. От ВИП ложата в парламента Павлов лично наблюдава клетвата на Сакскобургготски като премиер. В следващите 2 г. до убийството му Илия Павлов се превръща в най-мощния бизнесмен - не само в България, но и на Балканския полуостров.
Според мнозина бързата експанзия на икономическата група, която ръководи, е причината за убийството му. По това време “Мулти” и държавата са свързани с мащабни международни проекти. България отеснява за амбициите му. Започва да купува мини в Македония, интересува се от кариери в Сърбия, Косово и Албания.
Павлов гледа и към Централна Европа като бизнес възможности за империята си. Минерални ресурси, инфраструктурно строителство, енергетика, туризъм, недвижими имоти, транспорт.
След убийството на Илия Павлов на 7 март 2003 г. бизнес империята се разделя.
Вдовицата Дарина Павлова запазва единствено хотелите в корпорацията. И до днес тя е основен акционер в компанията, която е собственик на обектите на бившата “Мулти”. Тя беше една от първите, които публично разкриха участието си в офшорни компании. Нейни съдружници са децата ѝ. През 2016 г. тя продаде емблематичния хотел “България” на жълтите павета. За бащата Павел Найденов останаха заведение и имоти.
Павел Найденов и Дарина Павлова бяха разкрити от Комисията по досиетата като агенти на Държавна сигурност. Според документите и двамата са били съдържатели на явочни квартири. Найденов - от 1980 г., а Дарина - в самия край на тоталитарния режим - през 1989 г.
Връзките на Павлов и “Мултигруп” с Държавна сигурност не са тайна. Вицепрезиденти там са били проф- Стоян Денчев, който също беше разкрит като агент, и Димитър Иванов, бивш шеф на шести отдел в службата. Никой обаче не се е отричал от Илия Павлов след смъртта му, включително и приятелят му Вежди Рашидов.