Нощувките в региона скочиха двойно, откакто се провежда фестивалът “Опера на върховете”
Може да звучи куриозно, но един летен оперен фестивал в градче от българския Северозапад може да издигне на съвсем други нива туризма в региона. И да помогне много повече за засилване на интереса отколкото ентусиазма, вложен във включването в световни класации на природните чудеса.
Това лято за трети път Софийската опера и балет проведе
“Опера на
върховете”
на крепостта Калето при Белоградчишките скали.
През 2016 г. операта изнесе там три представления от редовния си репертоар на временна сцена, издигната на самия вход на крепостта, и организира Вагнерови пърформанси в пещерата Магурата.
През 2017 г. представленията бяха повече, а това лято фестивалът вече траеше две седмици, като към всичко това бе добавен и новият хит - “Мама миа”, както и едно изпълнение на Вердиевия “Реквием”.
През това време нощувките в района се увеличават почти двойно. Според зам.-кмета на града Росен Младенов през 2016 г. регистрираните нощувки в общината са били 12 536,
през 2017 г.
скачат на 20 327,
а само през първите 6 месеца на 2018 г., които все пак не включват фестивала, който е през юли, те са 10 859.
Същата е тенденцията и за закупуване на билети за посещението на пещерата, на крепостта и на намиращия се наблизо Природонаучен музей, както и на Историческия музей в Белоградчик.
“През тази и миналата година няколко пъти ми се случи да ми се обаждат хора, които са си купили билети за представленията на операта, и да ме молят за настаняване”, каза пред “24 часа” Росен Младенов.
Туристическата инфраструктура в региона обаче не е разтегателна -
в общината
има 500 легла,
като само малка част от тях са в 4-звезден хотел. Повечето са в малки хотели и къщи за гости. Затова закъснелите с резервацията се пренасочват в близката община Димово и дори във Видин.
Историята на фестивала започва през 2016 г., когато директорът на операта акад. Пламен Карталов харесва мястото и се обръща за съдействие към общината. “Тогава успяхме
за около месец
да организираме
всичко
и въпреки това бяхме доволни от резултата”, спомня си Младенов.
Сцената и трибуните са купени с помощта на спонсори и когато не се използват, се съхраняват в общината. Местната власт организира извозване с автобуси на зрителите от града до крепостта и дори от Видин. Трибуните не са с голям капацитет и по принцип билетите бързо свършват. Местата в пещерата са само 80, като от това лято са увеличени на 130 и пак е имало хора, които не са успели да се вредят.
Хората, които идват на фестивала, далеч не са само българи. “Чувам румънска реч, сръбска – това е нормално. Но има хора и от Италия, Франция и Унгария, а мнозинството, разбира се, са англоговорещи. Тази година фестивалът съвпадна и с лятната практика на студенти от специалността “География на туризма” на московския университет “Ломоносов”. Те идват винаги за 2-3 седмици и тази година
си купиха билети
за всички
представления,
както и за пърформанса с Вагнерова музика в пещерата”, каза Младенов.
Тази година чужденците отбелязват голям ръст сред посетителите на Белоградчик и по друга причина – в програмите на много круизни турове по Дунав е включена и еднодневна екскурзия с автобус до Белоградчишките скали.
