"А, ето го и Ашраф. Здравей, приятелю!"
Тези думи произнася мъж, с когото слизаме на гарата в малкото холандско градче Вурден между Ротердам и Утрехт.
Там палестинецът с българско гражданство се пресели преди близо 7 месеца от България. Почти всички местни го познават и се чувстват задължени да го заприказват.
Alles goed (всичко е наред), отвръща Ашраф ал Хаджудж на всички. Този израз е станал нещо като девиз на семейството му. Родителите му и четирите му сестри бяха измъкнати от холандските власти още през 2005 г., докато докторът още беше в либийския затвор. Всички се чувстват изключително щастливи в Страната на лалетата.
"И аз съм много доволен от Холандия. Но ще си остана българин. Няма да взема холандско гражданство, защото имам морално задължение към България. Все пак тази страна ми спаси живота и я смятам за моя родина", казва Ашраф. Ако го питат какъв е по народност, той отговаря, че е българин от палестински произход.
Заедно с родителите си Ахмед и Афифа и най-малката си сестра Иман той обитава стандартна двуетажна къща във Вурден. В съседни къщи живеят със семействата си двете му сестри Дарин и Насрин и редовно идват на гости.
Смаян съм от състоянието, в което намирам семейството на Ашраф. Само преди четири години близките му живееха в страх и в нелегалност в Триполи, но сега всички са усмихнати. И повтарят: Alles goed.
Палестинецът още е под впечатлението на триминутната си реч, която произнесе на 17 април в ООН в Женева, когато обвини Либия в държавен тероризъм. Явяването му там било пазено до последния момент в пълна тайна. Целта била да не разбере делегацията на Либия, която от години насам оглавява Комисията за човешките права към ООН в Женева.
Той се явил там като представител на международната неправителствена организация "Ю Ен уоч". Тя е създадена от американски евреи, но днес в нея има хора от най-различни религии. А телевизия "Ал Джазира" се опита да налее масло в огъня, като съобщи, че палестинецът Ашраф представлявал еврейска организация на форума."Спечелих изключително важна морална победа срещу Кадафи и се гордея с нея ", казва докторът.
Той с нетърпение очаква и развитието на случая с иска срещу Либия за парични компенсации, който заведе заедно с петте български медсестри. Миналата седмица холандската адвокатка Лисбет Зехфелд разпрати писма до европейски и други лидери, където обяснява своите мотиви.
Холандия му дава изключителен шанс, от който той смята да се възползва. От университета в Бенгази, където е завършил семестриално медицина, не му пращат документите. Затова ръководството на университета в Амстердам решило да направи изключение и да позволи на Ашраф да придобие лекарски права, след като изкара двегодишно обучение.
Но освен това палестинецът ще трябва да положи всички необходими за това изпити по холандски език до четвърто ниво. Това означава, че той трябва да го владее като роден. Затова сега Ашраф здраво заляга над езика.
"Не е трудно. Чета местни вестници, гледам телевизия. Запознах се с много жители на Вурден. Така че постоянно практикувам холандския", казва Ашраф. И добавя шеговито: "Ако пък много го закъсам, ще ида в някой пристанищен бар в Ротердам, ще намеря някой мъртвопиян германец и ще го накарам да говори английски."
Наистина, самите холандци се шегуват, че техният език е резулат от опита на пияни немски моряци да говорят на английски.
Засега той е положил изпит само за първо ниво и очаква резултатите. Големият му проблем обаче е, че е безработен. Като дошъл във Вурден, той известно време поработил в местната мандра, където правел кашкавал. Да, но в началото на годината холандското правителство реши да върне забраната за работа на българи и румънци в страната. Единственото изключение се допуска за лекари, инженери и компютърни специалисти. Но Ашраф още не е станал лекар. "Надвам се до края на годината да положа изпитите на всички нива по холандски и да стана студент. Тогава ще имам право да работя по 10 часа седмично."
Засега той е принуден да разчита на помощта на неправителствената организация "Ат Тахрир", чието име на арабски означава "Освобождение". Тя обаче е създадена от холандци още докато се водеше делото срещу медиците. Сега тя подпомага Ашраф финансово и с парите той си плаща курсовете.
Освен това Ашраф има намерение да напише книга за преживелиците си в Либия. Тя ще бъде дневник. "Нещо като дневника на Ане Франк, който всеки холандец знае. Помня ден по ден какво ми се случи и смятам така да изложа спомените си. Но засега няма да казвам подробности", допълва докторът.
Либийка му отне думата в Женева
Ашраф говори на английски от трибуната на ООН в Женева, докато форумът бе председателстван от либийската представителка Наджат ал Хаджаджи.
Ашраф: Уважаема г-жо председател. Не знам дали ме познахте. Аз съм палестинският лекар, който бе превърнат в изкупителна жертва от вашата страна, Либия, заради случая със заразената с ХИВ кръв в болницата в Бенгази заедно с пет български медсестри. В първи раздел от проектодекларацията за тази конференция се говори за жертвите на расизма, дискриминацията...
Наджат ал Хаджаджи (тропа по масата): Моля, бъдете любезни да се придържате към темата на конференцията. Това, което говорите, не е част от нея.
Ашраф: Основавайки се на моите собствени страдания, искам да направя някои предложения. През 1999 г., както знаете, аз и петте медсестри бяхме незаконно арестувани, брутално измъчвани, обвинени и осъдени на смърт.
Наджат ал Хаджаджи (отново тропа): Моля ви, придържайте се към темите и целите на конференцията - дискриминацията, нетърпимостта, ксенофобията. Ще ви дам думата само ако се придържате към целите на конференцията. Ако засегнете каквато и да е тема извън това, ще бъдете прекъснат и повече няма да бъдете допуснат на трибуната.
Ашраф:Благодаря ви, г-жо председател. Основавайки се на собствения ми опит, искам да направя следните предложения по отношение на обезщетенията и техните измерения:
1. ООН трябва да осъди страните, които превръщат в изкупителни жертви, незаконно арестуват и измъчват беззащитни малцинства.
2. Страни, извършили такива престъпления, трябва да признаят своето минало и да се извинят официално, публично и безапелационно на жертвите.
3. В съответствие с чл. 2, ал. 3 на Международната конвенция за гражданските и политическите права тези страни трябва да осигурят на жертвите на дискриминацията необходимата реабилитация, вкл. адекватни компенсации за материални и нематериални щети.
Г-жо председател, Либия заяви на тази конференция, че не практикува неравенство или дискриминация. Но как оценявате това, което бе сторено на мен, на колегите ми и на моето семейство,
Наджат ал Хаджаджи (тропа по-силно отпреди): Прекъсвам ви. Следващият участник има думата.
