В капана на свръхмодерни технологии живее роботизирано общество. Всички действия на хората са подчинени на един сигнал, чрез който се управляват и контролират чувствата и поведението им. Светът е станал ужасно място и никой няма право на свободна воля. Освен един мъж, който си позволява да се влюби и да оцелее чрез тази любов - главния герой в романа “Райският град”.
Той е дебютът на сина на бившия финансов министър Муравей Радев - 28-годишния Георги Радев.
Томчето е събрало два разказа. Райският град е изцяло въображаемо място и няма нищо общо с действителността, бърза да направи уговорка Георги.
Няма претенции да обобщава в книгата житейски наблюдения върху социалните процеси. Но все пак подсказва един негативен сценарий, по който може да се плъзне човечеството, ако не цени личните отношения, интимния свят и приятелството.
Дебютантът определя книгата си като класическа антиутопия в стила на “1984” на Оруел. Дали сюжетната нишка не копира “Аз, роботът” на Айзък Азимов? Не я е чел.
Сигурно има безброй писатели, които преди мен са разгърнали тези идеи, дава си сметка Георги и няма претенции за “Пулицър”, Нобелова награда и даже за кариера на писател. Книгата се появила съвсем случайно. В началото на миналата година някакъв необясним импулс го заставил да пише.
Освен “Райският град” в книгата е публикуван и другият разказ - “Мозайката”. В него младият автор разказва за алхимик, който дири безсмъртието. Тук интересна е формата - главите са разбъркани и не се четат поред.
Написах нещо и исках да го споделя със света, казва скромно Радев-син. В момента той се дипломира в специалност “Стопанско управление” в НБУ и работи във фирма за недвижими имоти. Писането е нощно хоби по малките часове, когато компютърът и телевизорът не могат да задържат вниманието му, а клубовете също не са в състояние да го изкарат навън.
Когато усетил, че се е получило нещо, Георги първо се обърнал към Диана Радева: “Майко, написах нещо. Виж го.”
Бях приятно изненадана, защото пишещият в нашето семейство винаги е била дъщеря ни Йоана, казва тя. Щерката има 2 издадени книги, а майката води семейната листа с 4 стихосбирки.
В първия момент решила, че е пристрастна. Затова потърсила още едно мнение в издателство "Златен лъв". Оттам й казали, че има хляб в момчето и пуснали за печат разказите.
Самият Георги Радев не е сигурен, че ще продължи в тази посока. Не мисли и да посяга към други жанрове.
“Аз не обръщам внимание на социалните процеси, а на личните взаимоотношения”, обяснява той. Идеите не идват от обществото, в което живее, а са лични фантазии. Тема номер едно в неговия свят не е нито политическият живот, въпреки кариерата на родителите му, нито бъдещето на човечеството, а вътрешната хармония у човека.
Синът на известната двойка се отделил от дома и започнал самостоятелен живот още преди 10 г. Оттогава отношенията, които и преди били здрави, станали съвсем безоблачни. Във фамилията няма сблъсък на поколенията, макар че всяка генерация си има своя история.
Дядото Георги, чието име носи новоизлюпеният писател, е прекарал 11 г. в Белене. Таткото Муравей Радев пък беше финансов министър в кабинета на Иван Костов в първите години на прехода.
Това, което ни сплотява и дели, не е нищо различно от отношенията на дядо, баща и внук във всяко обикновено семейство, казва Георги Радев. Държи да си живее своя живот, без да вреди и да притеснява родителите си, а те са възприели линия да не се месят в неговия.
А личният избор на Георги е доста далече от шумотевицата на обществения живот. Пали го всичко, което е свързано с изкуство. С ръст на баскетболист 190 см и морскосини очи, той е склонен да застане пред много хора само когато става дума за музика.
Свири на клавишните в бандата “Шембълс”, която вече е издала 3 албума. Всичките парчета в тях са на измислен език - на елфите.
Георги обаче проявява скромност и относно този щрих от артистичното си амплоа, за да не гребе от чужда слава - текстовете не са негови, а на тартора на бандата.
Меломан и в кръвта, Георги Радев е готов да слуша всичко от електронна музика през джаз до рок и метъл.
“Всичко добро ми харесва. На лошото не обръщам внимание”, казва той. Чете Джон Милтън, Уилям Блейк, Клифърд Саймък. Забавен му е Чапек.
На този етап ролята на пиар е поела майка му ДианаРадева, която организира премиера на дебютната книга в Етнографския музей в Пловдив. Георги се кани да си спретне своя само с приятели в София. Тогава сам ще съм си пиар, зарича се той.
Много ще се изненадам от самия себе си, ако някой ден се озова в политиката, признава младежът. Изобщо не обича дългосрочните планове, затова не преследва и мечти. Искам само във всеки следващ момент да бъда в хармония със себе си и да съм щастлив, подчертава пак Радев-младши. Вярва на импулса, не на систематизираната работа.
“Изкуството също е импулс - убеден е Георги. - Когато правиш нещо, трябва да ти идва отвътре. Ако го правиш, защото това се очаква, не е изкуство, а продукт. Аз не търся и не чакам. Просто става.”
БАЩАТА: Първо попитах: “От кого го открадна?”
Нямах представа, че Георги пише, и останах като треснат, разказва Муравей Радев. Посегнал към разказите с леко бащинско снизхождение.
"С всяка страница обаче то се изпаряваше все повече - разказва гордо таткото. - Накрая вече ми се струваше, че това не може да го е написал моят син. Даже го попитах: "От кого го открадна?"
За Муравей Радев е изненада, че повествованието върви интересно и е поднесено доста сполучливо за голям кръг млади хора, които темата на книгата може да развълнува.
След такова отприщване на литературни дарби у дома засега само Муравей си трае и не пише нищо. А имам доста неща за казване, особено за преживяното след 90-те в годините на прехода, не крие той. И се шегува, че си пази спомените за мемоари.
