И професията ми, и хобито ми изискват прецизност, казва д-р Светозар Марангозов от ВМА
“И професията ми, и хобито ми освен любов и умения изискват прецизност. Дали държиш резачка, или скалпел, няма значение - еднакво лесно е, ако го правиш с любов и желание.” Това казва съдовият хирург от ВМА д-р Светозар Марангозов. Той от години вае скулптури от дърво направо с моторна резачка.
32-годишният специалист получи награда на Българското национално дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология за “най-добър клиничен случай на млад лекар”. Освен това той е носител и на престижното отличие “Лекарите, на които вярваме” от дългогодишната кампания на в. “24 часа”, в която пациенти номинират медиците.
“Тази техника е доста специфична, в България не е много популярна, иначе в скандинавските държави, САЩ и Канада се работи много и е страшно атрактивна. Всъщност аз се запалих, като гледах клипове как правят огромни скулптури в дворовете на хората - мечки, елени, и реших да опитам”, обяснява лекарят.
Постепенно от опитите му излизат все по-добри дървени скулптури.
Първата му работа
е мечка в двора на
приятели,
където бил поканен на гости. Тържеството закъснявало и д-р Марангозов, който бил още студент тогава, решил да приложи видяното от интернет. Направил мечката за 7-8 часа. “Сега за толкова кратко време няма да успея, явно адреналинът е бил в повече тогава”, шегува се докторът. Първата му творба все още е в двора на приятелите му.
Той е правил различни фигури от дърво - мечки, диви прасета, крава и бик, катеричка, птици, огромна фасулева капица и др. Двуметровата капица е изложена в Музея на фасула в родното му село Смилян. Огромната фигура на бобената шушулка е била съпроводена с три зрънца. Направил я като дар за празника на селото преди 8 години. Три крави, сътворени от него, вече са емблема на популярни мандри в страната, а мечки и птици красят дворове на къщи в София и други градове.
Негови творби има из почти цялата страна, но най-много са в родното му село. По-голямата част от тях подарява. Докторът смята, че най-подходящо е творбите му да са в открити пространства като паркове и алеи.
Една от първите му работи е на катерица. В пространството пред кметството в Смилян едно дърво засъхвало и от остарелия пън докторът
изваял фигура пред
очите на цялото село
Години след това фигурата е любима за игра на местните деца.
“Освен че е добър лекар с прекрасни ръце и ум, той е привързан много към селото си. Зарко е автор на емблемата на прочутия местен фасул. Само за няколко дни направи пано от слепени бобчета за бившия американски посланик Джеймс Уорлик при посещението при нас. Не е взел нито една стотинка за труда си”, казва бившият кмет на селото Сафидин Чикуртев. Специално пано подарил и на покойния вече щангист Величко Чолаков.
Д-р Марангозов няма специални изисквания към дървото, защото
от всяко дърво
може да направи
скулптура,
стига да е достатъчно дебело и високо. Най-много е работил с бор. Иначе е правил скулптури от ясен, явор, дъб. Предпочита по-леки резачки, тъй като с часове стои над творбата. Предварителни очертания и рисунки не използва, просто пали мотора и започва. Често приятели и съседи се събират и гледат с часове всеки един детайл, всяка една фигурка, която майстори докторът.
“Професията ми и хобито се допълват, защото едното ме отморява от другото, работата с резачката не я приемам за работа, а като нещо, което ми доставя удоволствие.
Когато работя с нея, нямам нужда от почивка, просто желанието ме тласка да работя и още, и още”, разказва младият лекар. Той
вече има майсторско
свидетелство за
пазител на занаятите
от Родопската занаятчийска камара.
Д-р Марангозов придобил усета към дървото от малък, тъй като е потомствен дърводелец. Прадядо му, дядо му и баща му се занимавали с дърводелство и имали свидетелства за това. Дори фамилията му в превод от турски означава майстор на художествена обработка на дърво, резбар.
“Като дете съм бил все в работилницата на баща ми. Той не е резбар, но попаднаха отнякъде комплект длета и започнах да опитвам да дялкам. В един момент стигнах дори до професионални изработки, но динамичната професия, която имам, ме спря, остава все по-малко време”, признава докторът. Той е автор на инкрустации и гравюри върху огнестрелно и хладно лично оръжие. Негови фини резби и инкрустации на сребро и седеф и други елементи има на оръжията на приятели и колеги лекари.
“Инкрустациите върху оръжие изискват да имаш сертификат, а аз не успях от липса на време да си изкарам и затова вземам само прикладите при мен. Има огромна разлика в поведението и качествата на двата материала. При дървото има мекост, докато излъчването на метала е по-хладно”, обяснява лекарят.
Той е учил тънкостите от най-големите майстори в България - сопотските, с които поддържа и до ден днешен контакти. “Гравюрите и инкрустациите изискват много време, затова към момента все по-рядко го правя. Иначе имам поръчки дори от чужбина”, споделя хирургът, който заедно със съпругата си Биляна отскоро се радва на две момченца близнаци.
