Колко струва произвеждането на един български филм? Толкова ли е скъпо, че режисьорите не спират от десетилетия да се оплакват, че не им достигат парите?
За да разберем за какво се плаща при снимането на филм, се срещнахме с продуцента Матей Константинов от „Мирамар филм", смятана за една от малкото успешни продуцентски къщи в бранша след пускането на „Дзифт" и документалния „Куба е музика".
„Бюджетът на един филм не е просто таблица с числа, а процес, който нерядко продължава с месеци- твърди Матей Константинов.
- Има около 1000 отделни пера, над които работи цял екип
Обаче бюджетът, с който продуцентът кандидатства за субсидия в Националния филмов център, често пъти е съставен от по-ниски ставки за техника и хонорари, защото тарифите са остарели. "На сценарист, на режисьор и на оператор даваме по около 20 000 лв. Но реалният пазар е по-скъп и за да ангажираш по-качествени хора, трябва да им заплатиш повече", разяснява Константинов. Например за да вземат италиански композитор в новата продукция на "Мирамар филм" - "Love.net", трябвало да говорят за хонорар, три пъти по- висок от българските стандарти.
Слабото място във финансирането на БГ киното е, че повечето режисьори и продуценти чакат предимно на държавната ясла. Така е било още при Ленин, който казва, че от всички изкуства за съветската държава е най-важно киното. И колкото и пари да иска, му се дават. Досущ като нашата ситуация. Субсидията се дава на калпак, независимо дали се продава филмът ти, или никой не го гледа, дали го оценяват по световните фестивали, колко пари събира в киносалоните и т.н.
Всички филми са захранени от филмовия център със средно 1 200 000 лв., които се смятат за около 70 на сто от бюджета на продукцията. Но за да вземе тази сума, продуцентът трябва да гарантира остатъка - около половин милион. Много рядко продуцентите могат веднага да си дофинансират бюджета. Ако не успееш да намериш допълнителните пари, снимаш с това, което ти дава държавата. "Често пъти се налага да хитруваме, да просим, да искаме помощ от частни собственици на терени, да ползваме лични материални средства, колите си например, домовете си и т.н., за да спестяваме разходи", уточнява Константинов.
"Но инвестицията не свършва със стартовото финансиране - подчертава продуцентът. - Често се оказва, че постпродукцията е много по-скъпа от предвидената или че рекламната кампания не е добре прогнозирана в бюджета. Сега рекламната кампания е силно подценена при сглобяването на бюджет за български филм. При излизането на "Дзифт" по екраните направихме рекламна кампния със собствени средства. Тя включи нови форми на пиар и реклама, произвеждане на допълнителни копия, които са скъпи, лобиране и пиар за всички фестивали и пазари, на които филмът може да бъде продаден. Има и много допълнителни разходи- пощенски, обща логистика, лобизъм, представителни и т.н.
Някои фестивали имат такса за участие.
Както сега виждам от новия ни игрален проект Love.net, цялата рекламна кампания може да струва повече от 200 хил. лв. Но за да го продадеш в чужди разпространителски мрежи, трябва да го представиш на престижни фестивали. Имахме късмет с "Дзифт", защото продуктът на Явор Гърдев беше добър."
Постпродукцията включва преглеждане на суровия материал и прехвърлянето му на компютър. Понякога има отделен режисьор по монтажа. "При "Дзифт" голяма част от крайния резултат се решаваше на монтажа, на който активно присъстваше Явор Гърдев", уточнява Константинов.
При постпродукцията се изчиства картината, изрязват се или се анимират различни детайли от картината. Например мавзолеят в "Дзифт" е нарисуван в 3 D формат. "Съвременното кино не може без тази анимация - е категоричен Матей Константинов.
В постпродукцията влиза и саунддизайнът - записване на дишане, на пиене от чаша, ако тези звуци не са записани по време на снимките. Записва се на площадката, но невинаги излиза добре. "Досега българското кино имаше проблем с лошата чуваемост. Нямаше добра техника и не се спазваше дсциплина - по време на снимките не трябва да се чуват токчета, да скърцат врати и пр. Всичко това се изчиства на постпродукцията. В чужбина има по-качествени студия за дизайн на звука. Затова когато търсим копродуцент и не успяваме да го намерим, стане ли готовият филм, има по-голяма вероятност да се закачи чужд копродуцент. Той ще иска да направи саунддизайна или субтитрите, или нужните копия на филма."
"Ако се прави затвор в казарма, само декорът ще струва 50 хиляди лева. Но той е много по-удобен от реалния декор, при който плащаш само наема. В "Дзифт" всичко беше декор. Удобствата са много и при логистиката, и за усвояване на локацията - избираш позиция за камерите, високи гледни точки, не ги местиш всеки ден. На снимачната площадка обикновено присъстват около 80 човека. Ако се снима в натура - апартамент или друго затворено пространство, хората се блъскат по стълбите, хранят се в мазето, стоят между крановете и снимачната техника и пр."
Затова подготовката на филма включва освен работа по сценария,кастинга, и уточняване на локациите (за тази работа вече и у нас се наемат скаути, които търсят подходящите места).
"Гледаме да сме в рамките на бюджета и затова не можем да си позволим всичко, което искаме - казва Матей Константинов. - Най-добре изглеждат българските филми, направени за поне 1 млн. евро. Подготовката на всеки филм включва намирането на добра техника. Търсим в Австрия, Румъния, Унгария. А като набавиш техниката, започваш да мислиш за осветлението. У нас техниката е най-скъпа, а на Запад хората са най-скъпи. Режисьорите, актьорите, операторите им вземат милиони. Но за тях камерите и обективите са евтини. Нашите хонорари са по-ниски, но българският режисьор не може да си купи и стара кола с хонорара. Вероятно затова режисьорите гледат да бъдат и продуценти на филма."
След снимките продължават да се дават пари. Прави се резервен вариант на материала, който се качва на компютър в продължение на 6-8 месеца.
"Създаването на филм е като създаването на фабрика - казва Матей Константинов, - наемат се офиси, десетки хора работят по развитието на проекта, други - по осъществяването, трети по реализацията и маркетинга. Всичко това струва десетки хиляди евро. Само лентата за "Дзифт" струва над 100 хил. лв. Но не бива да се спестява от този разход и трябва да се търси премиум качество.
Няма как да влезем в конкретика за останалите 950 пера от бюджета - грим, декори, прически, гардероб, материали, транспорт, кетъринг, логистика. Всеки ден се грижим за 100 човека, които работят по 12-13 часа дневно. Снимачният процес е 7-8 седмици с един почивен ден. Трябва да се предвиждат разходи и за грим и дрехи. Понякога продуцентът има гардероб или декори, останали в склад, който се наема.
Както е известно, за разлика от техническите екипи, нашите актьори са слабо заплатени.
Вярно е, че има актьори, които заслужават хонорар от 100 хил. лв., но повечето снимат за по 500-600 лв. на ден. Плащането на статисти за масовите сцени зависи от условията на работата, например дали се снима през нощта. Участието на човек струва 30-50 лв. Вече има фирми, които осигуряват непрофесионалистите. В "Дзифт" имаше сцени с 60 голи жени, а такава специална масовка струва повече", допълва Константинов.
"Като пресметнеш - казва той - разбираш, че бюджетът на средно добре изглеждащ филм с добра чуваемост става минимум 1 200 000 лв. Оттук нататък разходите скачат за по-добър звукар, по-добри артисти, по-хубава лента, повече и по-скъпи обективи, по-добро осветление.
И докато се усетиш, бюджетът набъбва до 1 800 000 лв.
А следва да го рекламираш и заведеш на световни пазари. Иначе е безмислено това упражнение - то е все едно да произвеждаш обувки, които да прибираш след това в мазето, вместо да ги продадеш...
Така че, за да вземеш 1 200 000 от държавата, трябва да имаш поне 1 милион, за да си дофинансираш филма." Непредвидените радзходи в един филм нерядко стигат 15 на сто. Това означава, че БГ режисьорите и продуцентите работят при изключително висок финансов риск.
