И 600 години след Ренесанса едни и същи фамилии са богати и управляват в Европа
Фамилията им е дала кралици, папи, херцози. Между XV и XVIII век Медичите управляват Флоренция. И днес наследниците им продължават да са сред най-богатите хора в Италия, само името им е друго, но и то е на поне 600 години. Ридолфи.
Николо Ридолфи е 30-ина годишен, милиардер, живее в един от дворците на Медичите. Това не е нещо необичайно във Флоренция. Повечето аристократични фамилии в столицата на Тоскана обитават палатите на предците си вече столетия наред.
Самият Ридолфи е пряк наследник на Лоренцо де Медичи. Неговата дъщеря се омъжва за Ридолфи, а синът ѝ едва не става папа през 1550 година. За съжаление, както често се случвало в епохата на Медичите, той бил отровен. Наследниците от съюза между Ридолфи и Медичи
днес управляват
имоти и банкови
влогове за
десетки милиони
Точно както го правят и наследниците на други богати още в Средновековието фамилии във Флоренция.
В града богатите са богати, а бедните – бедни, вече 600 години, като почти нищо не се е променило от Ренесанса до днес. Въпреки всички обещания на модерното време, че човек може да се издигне и забогатее и с цената на ума и усилията си. Другаде вероятно, но не и във Флоренция – това са установили двама икономисти, които сравняват данъчните статистики от 1427 година до 2011-а. Гулиелмо Бароне и Сауро Мочети откриват, че най-богатите флорентинци от XV век са най-богатите и днес. Старите патрициански фамилии управляват банки и общински институции и до днес, но за разлика от германските или френските и британските аристократи
не се гнусят да
участват в търговия
или земеделие
Неслучайно три от най-старите фамилии на винопроизводители в света също са флорентинци. Родът Антинори, основан още през 1385 година, фамилията Рикасоли, за която се съобщава за първи път през 1141 г., и Фрескобалди, която е във винопроизводството “само” от 700 години.
Но не само Флоренция е град, в който богатите не спират да са богати векове наред. Подобен феномен се наблюдава в цял свят, въпреки икономическата теория, че голямото богатство се губи до три поколения. “С нашето проучване оборваме тази теза”, убедени са учените.
До същия извод стигат и британски учени. През 2013 г. Грегъри Кларк и Нийл Къмнис сравняват списъците на студенти, завършили “Оксфорд” и “Кеймбридж” между 1170 и 2012 година. И стигат до извода, че в продължение на осем столетия едни и същи семейства пращат децата си да учат в тези две реномирани висши училища. Всъщност до 1832 г. Англия е разполагала само с тези два университета. Дори и въвеждането на безплатното обществено образование в страната и стипендиите за студенти не променят особено това положение. Всъщност според учените най-рано след 600 години възможността днес всички да следват ще се отрази на регистрите с имена на завършващи двата елитни университета и те вече няма да са съставени предимно от фамилии на елита.
Германските богати фамилии от Средновековието са такива и сега въпреки превратностите на историята. Ротшилд, Фугер, Круп са си богати и днес.
Историята на фамилията Ротшилд е смятана за един от най-значимите случаи на социално развитие от Средновековието до XIX век. За първи път за нея се говори още през XVвек. Всъщност
основателят на
династията Ротшилд
е беден евреин,
който няма право дори да напуска гетото във Франкфурт.
Гутле ражда 20 деца, като 10 от тях оцеляват – пет момчета и пет момичета. Майер забогатява, семейството се премества в Къщата със зелената табелка – най-голямата в гетото във Франкфурт, и тя се превръща в основен дом на династията Ротшилд. Синовете на Майер стават банкери и се превръщат в едни от най-богатите европейци за времето си. Къщата “Ротшилд” пък е една от най-богатите банки до XIX век.
Един от основните принципи, които още Майер завещава на синовете си и се спазва до ХХ век, е, че
в семейния бизнес
основните позиции
се заемат само
от роднини,
а браковете са между първи и втори братовчеди. Така огромните зестри и наследствените права си остават във фамилията. Днес се смята, че Ротшилд имат над 280 милиарда евро.
Най-богатият човек
в човешката история
обаче не е Ротшилд. Нито някое от другите често повтаряни имена. Това е банкерът на Средновековието Якоб Фугер от Аугсбург. Той поема банката на баща си през 1487 г. и заема непрекъснато пари на живеещия в разкош ерцхерцог Зигмунд. Аристократът му се отплаща в сребро и злато. Богатството на Фугер бързо нараства. През 1511 г. той притежава 200 000 гулдена, през 1527 г. – 1,8 милиона. Това прави забогатяване с 55% годишно!
Племенникът на Якоб Антон започва да дава заеми на Ватикана и увеличава богатството до 5 милиона - невиждано за Европа до този момент.
30-годишната война през XVI век обаче фалира някои от най-богатите клиенти на банката “Фугер”. Въпреки това тя оцелява до днес. Още е собственост на същата фамилия, но парите ѝ се управляват от фондация.
Фондация управлява
богатството и на Круп
Холандците Круп се преселват в германския град Есен през XVI век. Търговци и прекупвачи, те се възползват от чумна епидемия, за да изкупят на безценица имотите на загинали от болестта и после да ги продават скъпо. Започват да се занимават с рудата в региона и наследниците им през ХХ век изнасят стомана в цял свят. Те са основни спонсори на двете световни войни и с края на Втората световна залязва и славата им. Когато последният патриарх на фамилията Алфред Круп умира през 1967 г., синът му се отказва от наследството и го поверява на фондация.
