Седмица след смъртта на Буги Барабата хората, които дори само за миг са се докоснали до него, все още не могат да повярват, че вече го няма. Отиде си внезапно – в нощта на събота срещу неделя издъхна в столична болница, където бе опериран няколко дни по-рано. Тъжната новина шокира и близките му, и колегите му, и всички почитатели – Буги никога не се оплака, че нещо му тежи. Той бе от онези редки хора, които гледат да помогнат с каквото могат, да усмихнат само с една дума дори и най-мрачния човек.
Легендарен блусар, емблематичен радиоводещ, но преди всичко добър човек – такъв бе Марио Събев, когото всички познаваха и обичаха с артистичния му псевдоним Буги Барабата.
До последно той работеше с цялото си сърце и по музиката си, и в предаването си по Z-Rock “Буги тайм”. С колегите му от “Бараби блус бенд” записваше песни за новия им албум “Край на залаганията” и щом някоя от тях беше готова, той сам съобщаваше за това в личния си профил във фейсбук. Между другото страничката му в социалната мрежа бе винаги пълна с брилятните му смешни хрумки.
В началото на миналия месец във фейсбук профила на “Барабите” дори обясни, че
ще правят и
още един албум,
за което “виновен” бил техният спонсор. “Здравейте, приятели, нека ви разкажа една кратка история от петъка. Попитах нашия спонсор (Бог да благослови него и семейството му) дали да смятаме албума за завършен с девет песни, или да добавим още, нали той плаща. Ето и неговия отговор: “Албумът е готов с 9 песни, няма какво повече да правите по него, но ти пиши песни, защото следващият ви албум е предплатен в студиото!” Не мога да повярвам, че още има такива хора! След “Край на залаганията” ще има още един албум, сърдете се на спонсора!”, написа групата във фейсбук.
В студиото на Z-Rock е до миналия вторник. Малко след това се обажда, за да каже, че няма да може да отиде на работа в сряда. Това съвсем не е в стила на Буги - изключително дисциплиниран, без нито едно закъснение за ефир въпреки ранния час, в който трябва да е на линия, той не си позволява да остави слушателите заради обикновена приумица. Но отсъствието му сега е заради нещо наистина важно – трябва да влезе в болница, за да претърпи сериозна операция. Макар тя да минава без проблеми и той да идва в съзнание след нея, в събота срещу неделя Буги заспива и повече никога не отваря очи. Туморът на дебелото черво и диабетът най-после успяват да сломят тялото му, макар духът му да не се дава до последно.
Буги е роден на Бъдни вечер - 24 декември 1960 г., но така и не обичаше да празнува рождения си ден. И то от дете – като малък си казва, че няма да го чества – вместо шумни празненства предпочита да чете книги, да слуша музика, да седне с няколко приятели просто да си поговори.
Буги е самоук
музикант
Никога не е учил солфеж, ноти, не е ходил на музикални уроци. Когато е 13-годишен, той случайно намира разстроената китара на баща си и започва да дрънка на нея. “Един ден баща ми се прибра и за мой ужас ме завари да свиря вече някакви смислени неща - зарадва се, после сме дрънкали заедно”, разказа преди време Барабата пред “24 часа”. Когато е на 15, си купува сам и първата китара, но до смъртта си не свиреше на правилно настроена китара.
Той работи от 12-годишен всяка лятна ваканция, и то какво ли не - като автомонтьор, по строежи, ковал е дървени касетки в магазините за плод и зеленчук. Сам разказа как в тази възраст вижда на витрината на един магазин страхотен грамофон – “Мистър Хит”. Но били останали само два, от които единият с дефект. Буги все още не бил взел заплата, затова помолил баща си да му даде пари назаем. Обещава да ги върне на 16-и, когато трябва да получи възнаграждението си.
Купува си грамофона,
после взема заплата
и прави празничен
обяд вкъщи
И докато с родителите си слуша музика на новата си придобивка, връща парите на баща си. “Защото си точен и работиш, грамофонът ти е от нас. Това е последният път, в който ти давам пари назаем и искам да не ми ги връщаш”, казва баща му тогава.
Най-дълго Буги е работил като шофьор. В авиокомпания “Балкан” е от 1972 до 2000 г. с малко прекъсване - кара един от онези камиони, които се долепват до самолетите и от тях се качват багажите. Работи за кратко като шофьор и в издателство “Педагог 6”, но през цялото време не спира да мисли за музика.
В началото на 90-те той отива при Васко Кръпката, с когото правят един от най-големите рокхитове - “Няма бира”. Буги дава на Кръпката свои песни, които фронтменът на “Подуене блус бенд” да изпее. “Много са готини, най-добре сам си ги направи”, отговаря му Кръпката. И не след дълго това наистина се случва – на 24 май 1993 г. на бял свят се появява нова група – “Бараби блус бенд”, в която влизат Буги, Милен Кръстев (Вуйчото) и Людмил Стоилов (Льоди). През годините членовете се сменят, но Барабата остава ядрото на бандата, като пише музиката и текста на всички песни, свири на китара и на хармоника.
Започва да води седмично предаване по радио “Тангра”, но не за дълго. Докато един ден бившият програмен директор на радиото Спас Шурулинков му се обажда и го кани да води предаване в ново радио - Z-Rock. “Отговорих му: “Дай ми един час, поне да се изкъпя!” Спас се съгласи, но не знаеше, че съм в Пловдив. Изкъпах се и за един час пристигнах в София с мотора. Карам 1000-кубикова “Ямаха”, която вдига много трудно 300 км в час, но 280 може да поддържа. За стар човек е добре”, беше разказал с типичното си чувство за хумор Барабата.
Защото не само музиката му радваше хората, а и той самият. Смешките му в ефир събираха в специална страница в интернет. Буги често пращаше свои авторски вицове на “24 часа”.
Някои от тях не успяхме да публикуваме приживе, както и интервюто, което ни бе обещал.
Авторските вицове,
които прати на “24 часа”
- Имаш ли телефон?
- Имам.
- Работи ли?
- Е, не, бе, още учи.
***
- Защо куцаш?
- Сънувах, че настъпих пирон!
- Така е, като спиш бос!
***
По действителен случай:
- Буги, имаш ли гъдел?
- Не, за кво ми е!
***
- Не се ли страхуваш, че може да съм сериен убиец? - ме попита седналият в колата стопаджия.
- Не - отговорих аз. - Шансът в една кола да има двама серийни убийци е пренебрежимо малък.
***
- Аз съм кон!
- Не си.
- Ама ако бях, щях да съм!
***
Беше много сладка, поканих я до мен на бара и я зяпнах.
- Няма ли да почерпиш?
- Черпя - отвръщам, - черпя през цялото време!
- Какво черпиш, сам си пиеш!
- Черпя... вдъхновение!
***
Получих есемес от непознат номер: “Съжалявам, вината не е твоя. Срещнах друг. Не ми се обаждай.”
Егати... вече и чуждите гаджета ме зарязват.
***
Катаджия спира кола.
- Вашите документи, сър!
- Защо изведнъж станах сър?!
- Защото карате отляво!
***
- Скарахме се с жена ми и после тя ми призна, че съм прав. Какво да правя? Никога не съм попадал в такава ситуация.
- Извини ѝ се, кажи ѝ, че не си искал да бъдеш прав!
***
Чука се на вратата. Отварям и гледам смъртта с отвертка в ръката.
- Абе ти защо си без косата?
- Ми... за компютъра идвам.
***
Говорят си две колежки:
- Ама е погрозняла тая Цецка!
- Да ти е кеф да я гледаш!
