Внукът ѝ вече организира неин фенклуб в училището си, защото баба му всъщност е добра и талантлива
“Абе, Гале, защо си толкова лоша? Децата ме питат. Аз им казвам, че това е роля, пък ти иначе си ми добра баба.” Това казал малкият внук на актрисата Галя Александрова за ролята ѝ на свекървата Бонка в “Пътят на честта”. Преди няколко дни, вече успокоил съучениците си, че баба му е много добра и талантлива, ѝ се обадил с предложение.
“Гале, да знаеш, като се върнеш в Стара Загора, всички деца от класа искат автограф от теб.” Актрисата, леко учудена, му обяснила, че няма актуални снимки, на които да се подпише за спомен на приятелчетата му, но детето било още по-настоятелно: “Ще дойдеш в училище, всички деца са със смартфони, ти ще се снимаш с всички тях и това ще бъде автографът ти”, обяснил малчуганът с мениджърски подход и готовност да организира фен клуб на популярната си баба.
От месец Галя Александрова влезе в домовете на хиляди зрители с ролята си на Бонка - лошата свекърва, в сериала на Нова тв “Пътят на честта”. Толкова талантливо се вписа в ролята си, че за краткото време част от зрителите я намразиха заради образа ѝ, а други я заобичаха заради таланта ѝ. Играе така достоверно и истински, че от почти неизвестна актриса в Стара Загора днес я разпознават навсякъде.
Във вените на Галя Александрова не тече потомствена актьорска кръв, но пък винаги е знаела, че ще бъде актриса. Израства в духовна среда, както самата тя я нарича. Майка ѝ пеела, танцувала и рецитирала много добре. Баща ѝ пък свирел на акордеон и цигулка и също рецитирал. И макар да не е била пряко свързана с изкуството, майката на Александрова прекарала 27 години в операта в Стара Загора, където работела като счетоводител. “Аз съм израснала в операта, както и дъщеря ми”, разказва талантливата актриса. Благодарение на нея пък двамата ѝ внуци отраснали в театъра. И макар прекарала детството си в операта, актрисата за миг не се изкушила професионално да тръгне в тази посока.
“Когато в училище са ми давали да пея песни, винаги бях много недоволна, защото исках да изпълнявам стихотворения, а не песнички”, казва Александрова. Може би пътят ѝ бил предначертан и орисан от акушерките, които първи я поели при раждането ѝ. Била голямо бебе - около 5,200 кг , което по размери отговаря на 3-месечно дете.
“Била съм с големи синьо-зелени очи, с коса (повечето бебета се раждат гологлави) и съм била много усмихната и неспяща. И това е накарало лекари и акушерки да кажат, че с тези очи съм същинска артистка”, разказва Александрова. Още от дете устремено поема по пътя на актьорството. Участва в театрални студии, печели национални конкурси и никога не е поставяла под съмнение избора си на професия.
Актрисата
имала изискване към
себе си да не участва
в самодейни
постановки,
за да научи основата на театъра. Кандидатства “Актьорско майсторство” във ВИТИЗ и е приета от първия път, макар да се състезава за едно от 13 места сред 1300 момичета. Благодарна е на съдбата, че ѝ е спестила разочарованието от това да не бъде приета, защото има колеги, които са влизали в театралната академия от 2-3-и опит. И макар да не е искала да учи друго освен актьорство, Александрова се готвила и за изпити по математика.
“Майка ми ме подкрепяше, докато баща ми беше малко резервиран. За да му докажа, че мога и нещо по-сериозно, се подготвях и за изпити по математика. Защото тя ми беше любим предмет. Математиката е поезия”, казва актрисата и допълва, че след като била приета във ВИТИЗ, баща ѝ гордо заявявал къде учи тя. След това ѝ били опора и в отглеждането на дъщеря ѝ, която се ражда, докато Александрова е студентка, и по време на професионални ангажименти. Още докато учи в академията, се снима във филма “Роялът” и две телевизионни постановки.
“Тогава всеки понеделник имаше телевизионен театър”, уточнява актрисата и допълва, че е участвала в няколко шоупрограми по телевизията в този период. След ВИТИЗ отива във врачанския театър, а след това - в старозагорския. “После напуснах Стара Загора, за да работя с един режисьор, който знаех, че няма да дойде в Стара Загора - Слави Шкаров, Бог да го прости. Заради работата с него напуснах и отидох в Ямболския театър. От него научих много за професията”, казва Александрова.
След това прекарва 10 години на сцената на добричкия театър. В кюстендилския театър пък
играла на една сцена
с голямата Стоянка
Мутафова,
от която не само научава много за професията, но и стават близки. Заедно поставят представлението “Свекърва”, където Галя Александрова е в ролята на баба Неделя, а Мутафова - свекървата. Малко след това Александрова преживява тежък инцидент, който я отклонява от предварително начертания път. На 40 години претърпява тежка катастрофа, след която в продължение на две години била инвалид. Едно от нещата, които я мотивират да стъпи отново на краката си, е желанието да се завърне на театралната сцена.
“Още с бастуна дойдох в София да си търся късмета и да започна да работя”, спомня си Александрова. Само три-четири месеца по-късно обаче ѝ се обаждат от Старозагорския театър с покана да играе в тяхна постановка. И от 1997 г. е все там.
Дотолкова обича професията си, че никога не е отказвала роли и не е изпитвала колебание дали да го направи. “Имала съм някаква малка съпротива, докато заобичам определена роля, защото съм искала да играя едно, пък са ми дали друго, но това много бързо минава. Когато един актьор има съпротива към образа, режисьора или към самия материал, тогава тази съпротива е като бумеранг - обръща се и не ползва актьора. Затова аз съм се възпитала така - да приемам и да харесвам всичко”, казва тя. Затова харесва и ролята на Бонка в “Пътят на честта”. Явява се на кастинг именно за нея, макар да не подозира, че тя ще е един от ключовите образи в телевизионната поредица.
“Беше изненада за мен какво чудовище е Бонка. Бях много щастлива, че съм одобрена за тази роля, защото за мен е сбъдната мечта да участвам в сериал”, признава Галя Александрова. И ако трябваше сама да избере роля в “Пътят на честта”, пак щеше да поиска да влезе в кожата на Бонка.
“Тя е много колоритна. Хората виждат само това, че тя е зла, отмъстителна, проклета, но тя има своите цветове. Не е само черно-бял образ, има своите преживявания. Още повече - самата Бонка не знае, че е лоша. Тя се бори за семейството, за семейните традиции, макар и малко остарели.
Само ми пречи, че
е доста проста,
освен зла”,
казва през смях Александрова. По улиците обаче я спират хора, които имат повече конфликти с образа ѝ и ѝ се карат заради него. “Някои ми казват, че нямало такива хора като Бонка”, обяснява актрисата. Само преди няколко дни обаче на автогарата тя станала свидетел на разговор между две жени, които така говорели за снахите си, че били същински Бонки. Други пък я спирали и споделяли:
“Ау, чудесна сте!
Моята свекърва е
същата”
Приятелите на актрисата ѝ казвали, че докато гледат сериала, хем я обичат заради блестящата ѝ игра, хем я мразят заради Бонка. Продуцентите на сериала също я предупредили във всекидневието си да носи маска, грим и шапка, защото може публиката толкова да я намрази, че да искат да я набият някъде.
Много от феновете на “Пътят на честта” я сравняват по гадост с Джаро (Михаил Билалов в ролята си в “Под прикритие”). Тя не намира особена прилика, но пък има възможността да играе с него на една сцена в театър “Българска армия” на 18 октомври.
“Там софийската публика ще може да види заедно Джаро в панталон и Джаро в пола в “Енергични хора”, казва с усмивка тя. През ноември пък ще бъде в ролята на тъща на театралната сцена, където ще си партнира с Йоана Темелкова в постановката “Снаха”.
