Едно незабравимо пътешествие по река Напо в Еквадор от град Кока до границата с Перу
Един ден в началото на годината, ровейки се в интернет, попаднах на интересно предложение за нестандартно пътуване от туристическа агенция, включващо много приключенски елементи и доста разнообразни места за разглеждане.
Екскурзията беше до Еквадор - малка, но много природно надарена страна от Южна Америка. Предлагаше се разходка в Амазонската джунгла с местни водачи, разглеждане на островите Галапагос с посещение на почти всички малки острови и допир до голямото биологично разнообразие там, посещение на столицата Кито и екваториалната линия, която го пресича, и за капак трекинг в Андите до вулкана Ел Алтар (5319 м).
След като веднъж пристигнете, разнообразието от екосистеми е толкова голямо, че
един ден може да
сте сред заснежени
върхове, на
следващия да
плавате с кану
сред влажните джунгли и да наблюдавате розови делфини, а на третия да пиете коктейли на плажа и да карате сърф.
И тъй като интересът ми към приключения е още от детството и вероятно никога няма да го изгубя, се записах на тази екскурзия. Още повече че там някъде в Амазонската джунгла щях да посрещна 60-годишния си юбилей, далече от близки и приятели. Но аз съм си такъв, обичам нестандартните неща.
В началото на октомври дойде дългоочакваният първи ден на моето поредно приключение.
В малките часове на 9 октомври на летището се събрахме 13 души от различни възрасти и с различни професии. Както по-късно се шегувахме, бяхме като един футболен отбор, защото имахме и доктор, и масажист. Но важното е, че всички ни обединяваше любовта към приключенията.
Малко преди датата на тръгването ни в прегледа на международните новини се появиха тревожни съобщения за безредици и блокади на пътищата в Еквадор. Хората протестираха заради повишената цена на бензина от президента Ленин Морено.
На тръгване от агенцията ни обясниха, че ситуацията е неясна и в планираната ни туристическа програма могат да настъпят промени. Посъветваха ни да се въоръжим с търпение.
Излетяхме не особено обнадеждени, с мисълта дали ще можем и да се върнем, или да се евакуираме от там. Но билетите и повечето разходи бяха платени предварително, така че щяхме да се съобразяваме с промените на място.
След 3 полета, единият от които 9 часа, пристигнахме в град Гуаяхил, най-големия в Еквадор на брега на Тихия океан.
Междувременно се разбра, че заради безредиците в столицата Кито правителството се е преместило в Гуаяхил и е
обявило военно
положение и вечерен
час в цялата страна
Целият транспорт беше блокиран. Не се движеха никакви превозни средства освен такситата. Единствено летищата бяха отворени.
По програма трябваше да ни чака автобусче, за да ни закара до хотел близо до океана, където да наблюдаваме гърбати китове, на другия ден да поемем към началото на трекинга в Андите. Оказа се, че това е невъзможно и китове така и не видяхме.
Вече започнахме да кроим планове за отлагане на екскурзията и връщане обратно, докато е възможно. Решихме да хванем таксита до най-близкия хотел и на сутринта да решим какво да правим. Междувременно водачката ни успя да размести програмата и да започнем пътешествието от Амазонската джунгла. Трябваше да летим до град Кока, който е преддверието към джунглата. Там щеше да ни чака местният водач Ектор, който да ни закара с лодка във вътрешността.
Кока ни посрещна с празни улици, барикадирани мостове, затворени магазини. За наш късмет Ектор беше успял да намери бензин за лодката и на другия ден
поехме към първото
голямо приключение -
Амазонската джунгла
Тръгнахме с моторна лодка по река Напо, един от големите притоци на река Амазонка. Извира от източните склонове на Андите под вулкана Котопакси.
Тук започва и националният парк Ясуни, който е с размер почти 10 000 кв. км и се смята за мястото с най-голямо биоразнообразие на планетата. Разбира се, това трудно може да се определи с абсолютна точност, тъй като все още има кътчета от Земята, за които знаем много малко.
Все пак по сегашни данни Ясуни е дом на 1/3 от всички видове птици, които се намират в Амазония, въпреки че представлява едва 0,15% от територията ѝ. Освен това тук има стотици ендемични растения, влечуги, много бозайници и риби. Малка част от тях успя да види и нашата група.
По реката има около 130 острова, обрасли с гъста растителност. Първата ни спирка е на един от тези острови, където нашият водач е създал програма за спасение на маймуните и други животни. На този остров не живеят други хора, освен заетите с природозащитната дейност.
Разведоха ни да наблюдаваме маймуни, които скачаха по най-горните клони на дърветата. Видяхме и тарантула, която се криеше в процепите на едно дърво.
Привечер стигнахме до лагуната Лимонкоча, биорезерват, пълен с крокодили, много видове птици и, разбира се, много комари.
Насред джунглата по пътя за лагуната имаше шосе, блокирано от нарязани дървета, които протестиращите бяха нахвърляли. Наложи се да ги прескочим, за да продължим напред. Но пък се снимахме как подкрепяме народното недоволство срещу правителството на Еквадор.
На третия ден в джунглата продължихме с лодката навътре по притоците на река Напа. По пътя спряхме на място, където един вид папагали се събират да ядат вид глина, жизненонеобходима за оцеляването им.
Ходихме и до заслон, където в пълна тишина наблюдавахме големите пъстроцветни папагали ара, докато пият вода от извор. Изживяването беше прекрасно - да ги видиш как долитат на групи от по 4-6 екземпляра бавно, оглеждайки се за опасности. Изискваше се сериозно търпение от наша страна, но гледката си заслужаваше.
Качихме се и на платформа, издигната над короните на най-големите дървета. Пред очите ни се разкри панорамна гледка към реката и голяма част от близката джунгла. Отвисоко се виждат гнездата на красиви кълвачи, летящи папагали ара и други видове птици.
Ловихме риба близо до бунгалата, в които спяхме, но със скромен успех. Къпахме се в реката в очакване да видим гигантска анаконда, но ни обясниха, че трудно можеш да я срещнеш.
Плавахме с кану по притоците на река Напо,
наблюдавахме играта
на розовите делфини,
даже плувахме с тях и ги хранихме с риба. Разхождахме се с ботуши по тесни пътеки в екваториалната гора, чакахме в засада, за да видим тапир, но така и не го дочакахме.
Местните индианци ни показаха различни насекоми, жаби, растения, дървета. Видяхме и вид големи мравки, които, като те ухапят, започва адска болка, която не минава седмици. Заобикаляхме и отровна паяжина, която не трябва да се докосва, показаха ни отровни растения и плодове.
Но както в природата има баланс, така и в джунглата има растения и дървета, които лекуват всички видове отравяния и ухапвания, които местните знаят и използват.
Член от нашата група беше нахапан от някакво насекомо и беше получил болезнени зачервявания по кожата, които не минаваха с дни. Местните разрязаха кората на един дървесен вид и оттам потече червена като кръв течност, с която намазаха раната. На другия ден нямаше и следа от ухапването.
Джунглата е пълна
както с отровни, така
и с полезни растения
Показаха ни и как определят колко е часът в гората, забивайки мачете и гледайки накъде се отразява слънцето в него.
Ходихме на гости в едно индианско селце, където ни посрещнаха с местни танци и занаяти. Показаха ни как изработват ножове и копия от най-твърдото дърво в джунглата.
Черпиха ни с питие, което изстискаха от корените на дърво и го поднесоха в купички от отрязани черупки на плодове.
Бяха опекли банани и едни големи червеи, които хапват като деликатес. Някои от групата се престрашиха да ги опитат, бяха с мирис и вкус на опушено месо. После обаче стомахът се чудеше какво сме му поднесли.
Показаха ни албуми със снимки на уединени племена, живеещи напълно голи дълбоко в джунглата, без контакт с цивилизацията. Оказа се, че вече има организирани посещения и на тези племена. Но е по-трудно, а и за да бъдат допуснати, гостите също трябва да са голи.
Разбира се, всички си тръгнахме от джунглата с желанието някога да се върнем отново и за по-дълго. Да посетим загадъчните племена навътре в джунглата, а и да срещнем повече биологични видове, както и прословутата анаконда.
Но бяхме доволни и щастливи и от малкото, което успяхме да видим въпреки перипетиите и краткия престой.