Сензационо откритие на забравена пиеса на писателя дисидент!
Не мога да повярвам на очите си! Един от бароните на Народния театър - Юлиан Вергов, и разпознаваемият като най-големия чешит в екипа на лекарския сериал “Откраднат живот” Моню Монев се появяват на скромната камерна сцена “Миракъл” на петия етаж на Театъра на армията . Изненадата продължава с текста на тяхното представление, в което участва и Иван Радоев - забравената пиеса на Георги Марков “Кафе с претенция”.
Режисьор е Иван Урумов, който се е справил с разнородния потенциал на тримата актьори, партниращи си за първи път, и представя интелигентен и забавен театър. Още изборът на пиесата е сензация. Георги Марков е написал 11 пиеси, но нито една не се промъква в репертоара на днешните театри. Това е странно, като знаем пернишката суша в българската драматургия. Може би театрите смятат, че дисидентът, враг на Тодор Живков, пише само политически текстове, които са демоде днес.
Но Георги Марков има няколко пиеси с интимна проблематика, в които се проявява като добър психолог. Не знам дали е бил Дон Жуан, непреодолим в завоеванията си, но в любовните си пиеси проследява завладяването на жената с голямо въображение и вещина. За днешния зрител и театрален ценител “Госпожата на господин търговеца на сирене” е интересна с мотивацията на жената да отговори на любовните предложения на мъжа, разчетворен в четири персонажа.
Също като в пиесата “Асансьорът”, където една жена и един мъж играят на прелъстяване във внезапно разваления и спрял асансьор, “Кафе с претенция” е изградена върху игра.
Двама приятели очакват в жилището на единия пристигането на две момичета, с които са се запознали предишния ден. Те се надъхват като спортисти, припомняйки си подробности за облеклото и държането на момичетата, и търсят белези за тяхното предразположение към флирта.
Героят на Вергов е старшият между двамата с Радоев, капацитет за проблемите на жената и нейното ловуване. Човекът на Радоев не успява да прикрие нетърпение, блян и нервна възбуда. Не може да прикрие, че е още зелен в подобни ситуации. За да наелектризира диалога, авторът вкарва още една фигура, общ приятел на двамата, отбил се да ги види (Моню Монев). Тъй като той е женен, диалогът се освежава с подигравки и признания на семейна вълна.
Смешното в пиесата започва с имената на тримата мъже - Вергов е Милчо, Радоев е Милко, Монев е Минко. Авторът иронизира теоретичните постройки на мъжете, правени без присъствието на жената и затова уязвими, нереални, лесно разпадащи се. “Правя си сметката без кръчмаря” е точното обяснение на положението. Сцената изисква атрактивност на диалога, а актьорите превръщат знаците на бита в комична визия, която е управлявана с точност на реакциите. Изведнъж се звъни и тримата ще умрат от възбуда. Декорът на Нина Пашова и музиката на Дони са минималистични, загатват, без да акцентират.