Професията принуди главния прокурор да избере неконформисткия стил на обличане, не че толкова иска да бъде забелязван и оценяван по външен вид
След като главният прокурор Иван Гешев започна да трупа популярност заради решителните си действия на няколко етажа, срещу него започна нов организиран хейт по темата защо ходи с каскет, че това било работническо-селски аутфит, млад ленинец и пр.
Всъщност
нещата са както
винаги по-прости
Иван Гешев като гологлав очевидно има нужда да слага шапка, когато е на открито - лятото, за да не го пече слънцето, зимата - за да не го духа вятърът. Изборът на шапка, разбира се, е личен. Но тъй като скиорските шапки са много изтъркани (заради Бойко Борисов), бейзболните също са клише, а меката шапка тип федора е много претенциозна и не показва буржоазна изисканост, а по-скоро уонаби комплекс, главният прокурор залага на черни и сиви каскети.
Всъщност това, с което ходи, не е точно каскет (думата предполага онзи вид шапка, която е от 8 съчленени триъгълни парчета). Именно това се свързва със стихотворението на Христо Смирненски “Каменарче” -
Тъмносив каскет,
изпобеляла риза,
Алена кръв по
издрасканата буза,
дързост в погледа гори.
Заради това стихотворение каскетът става нещо като униформа на работническо-селската власт у нас.
Това, което слага Гешев, е по-скоро т. нар. newsboy cap, или кепето на вестникарчето. Подобна шапка винаги е носил певецът на АС/DС Брайън Джонсън. А през новия век, след като такава сложиха принц Уилям, Дейвид Бекъм и Пъф Деди, тя се превърна в част от хипстърската контракултура.
Просто е мода,
която не преминава
бързо,
защото каскетът
всъщност е много
удобна шапка
Макар да се смята, че бейзболната шапка е най-удобна и непретенциозна, всъщност това изобщо не е така. Бейзболната шапка изисква повече място и грижи, за да я съхраняваш в приличен вид.
Повечето бейзболни шапки имат рекламни лога и ако занятието ти изключва възможността да си ходеща реклама, намирането на подходяща шапка става много голям проблем.
Ако си спомняте Бойко Борисов, когато беше главен секретар, си позволяваше само сувенирни шапки на нюйоркската полиция или пожарна и това бе някакъв вид знак.
Защото, когато човек е извън рапа, не може просто да носи на главата си Айфелова кула или надпис SWAG.
Така че намирането на бейзболна шапка, която да е достатъчно семпла и да не предизвиква ирония като торбичка на БИЛА е много трудна задача, да не кажем, невъзможна. Затова каскетът е някак си естествен ход, в който не е нужно да се търси някакъв скрит смисъл като в брошките на Мадлин Олбрайт.
По-скоро е принудителна хипстърия. Ставаш малко насила алтернативен, защото масовите дрехи, окичени с реклами или лога на университети или музикални групи наистина са невъзможни, ако работата ти изисква посещения на местопрестъпления или съдебни зали.
Имаше един прокурор, който си беше направил фотосесия с шапка федора и до днес още му се подиграват за това. Така че, дори да не искате, облеклото се преценява винаги, когато заемате важна функция. Затова стремежът към подчертана непретенциозност е естествен, което е главният отличителен белег на хипстърите. Така че главният прокурор е обречен да бъде хипстър, защото няма как да си позволи каквато и да е претенциозност.
Допълнителна популярност на каскета придаде сериалът на Би Би Си Peaky Blinders, който разказва за улични банди от началото на ХХ век, които пришиват в козирките ножчета за бръснене, с което превръщат шапката в оръжие.
Използването на туид придава вече истинска изисканост
Туидът придава онази изисканост на външния вид, каквато трудно може да се демонстрира с мека шапка. Туид се нарича плат от двойно пресукана вълна от овцете от Хебридските острови, която се отличава с изключителна здравина и водоустойчивост и е спомен от времената на истинските неща. Когато едно сако бе толкова здраво, че можеше да се наследява.
Туидът като материя е едновременно достъпен и различен. И изразява класа без излишна карнавалност. Затова хипстърите и аристократите го ценят толкова много.
Фронтовете на главния прокурор
Главният прокурор Иван Гешев посмя да си отвори няколко много опасни фронта. Както той няколко пъти заяви - недосегаеми няма да има. Разбира се, най-впечатляваща бе атаката срещу Васил Божков, който имаше славата на наистина недосегаема личност, оцелял през най-бурните години на прехода у нас. Той вече е обвиняем, арестуван в Абу Даби, чака се екстрадицията му. Гешев посегна на най-милото му. Прословутата му колекция от антики е секвестирана, въпреки че за нея се грижи председателят на фондация “Тракия” Кирил Христозков - бивш шеф на отдела по иманярството в бившата ДС. Всъщност това е
посягане към ДС и нейната
паралелна власт в
посткомунистическа
България
Не толкова конкретните престъпления, за които Васил Божков е обвиняем, а описването и задържането на колекцията - символ на непреходната власт на ДС. Цялата митология около тая колекция и колко е исторически ценна служи за едно - да се покаже, че едни други хора решават как да стават нещата.
Обективно погледната, колекцията на Васил Божков се състои от красиви ценни предмети, но като всяка иманярска колекция няма особен научен принос именно заради начина на събирането ѝ - предмети, купени от търгове, без ясни обстоятелства около намирането им. А и изобщо т. нар. траки нямат голям исторически принос. Те са някакво диво племе, от които единствените артефакти са въпросни скъпи сервизи, които са си внасяли от Мала Азия, за да ядат и пият, а после са заравяли в гробовете си. Но митът около тях бе съставен от ДС през 70-те години, за да бъдат противопоставени на древните племена от елинистичната културна традиция, които бяха чужди нам - някакви капиталистически.
Другият сериозен фронт, който си отвори Иван Гешев, е с руските проксита у нас. Изгонването на руски дипломати и обвиненията в шпионаж в полза на Русия, които прокуратурата започна срещу български граждани, са знак към Кремъл, че не могат да се разпореждат в България като в трофейна територия. Никога не бива да се подценява Кремъл, а това е сериозен удар, защото е знак, че така повече не може.
В тоя контекст е и настойчивата покана към сръбските власти
най-после да екстрадират
Цветан Василев
Съчетана с писмото до ЕК, тя предизвика някакви действия в Белград. На всички е ясно, че непредаването на Цветан Василев не става без санкцията на Москва, за която Белград е аванпост на Балканите.
Последната активност относно подкупните митничари и контрабандистите на наркотици изглежда най-обичайна. Но всъщност митничарите, за които и децата знаят, че вземат по 10 евро, за да минеш без мотане, никой не ги закача 30 години. Поне до вчера, когато натръшкаха цяла смяна на Калотина.
Може би трябва да се споменат и 500-те килограма кокаин, заловени в София. Това е огромен интерес - спомняте си серията убийства заради кражбата на едни други 400 кила кокаин, които били на амстердамския бос Сретен Йосич. Смята се, че поне четирима известни гангстери - Бай Миле, Поли Пантев, Доктора и Косьо Самоковеца, загубиха живота си заради тия 400 кила. Имаше и заговор да бъде застрелян и тогавашният главен секретар Бойко Борисов.
А през 1989 година САЩ нахлуха в Панама заради едни 50 кг чист кокаин, пренасяни от местния деребей генерал Мануел Антонио Нориега Морено.
“Главният прокурор няма
лични врагове,
прокуратурата няма лични врагове. Единствената война, която води прокуратурата, е войната с престъпността, с хората, които нарушават закона, с всеки, който не го спазва, независимо на каква висша държавна длъжност се намира, независимо дали е социално слаб, или е криминален авторитет от прехода и милиардер.”
Иван Гешев често повтаря тази реплика. Каза я в Брюксел в началото на седмицата, където бе на среща с представители на европейските институции, каза я и ден след като поиска Конституционният съд да тълкува чл. 103 от основния закон за имунитета на президента.
Само месец след като зае поста, новият главен прокурор на дело приложи всичко казано от него по време на безпрецедентното му 10-часово изслушване пред ВСС. До момента проявява активност и решителност като никой от предшествениците си.
Единия ден пита Конституционния съд за имунитета на президента, на следващия се явява като командирован прокурор по делото КТБ (досега нито един главен прокурор не е влизал в съдебна зала, и то по дело, което се гледа на първа инстанция), после е на акция срещу битовата престъпност в столичния кв. “Христо Ботев”, оттам се прехвърля в Белослав и пристанище Варна-запад до контейнерите с незаконен боклук, разговаря с еврокомисари в Брюксел.
И всичко това само за последните 10 дни.
Гешев и президентът
Иван Гешев отправи първото си питане до Конституционния съд само месец след встъпването си. Избра възможно най-силния въпрос, който би могъл да отправи - за имунитета на държавния глава. Според конституцията президентът се ползва с абсолютен иминутет. Той не може да бъде проверяван, ако при разследване стане ясно, че е бил съпричастен към престъпление. Трябва ли обаче да се изчака краят на мандата, за да започне проверка. Трябва ли да се остави времето да заличи следите. Ами ако президентът е извършил пътнотранспортно престъпление, след 5 г. няма ли да е късно, за да се разбере истината.
Това попита КС Иван Гешев, след като прокурор му съобщил, че при разследване на шефа на ВВС открил опит да бъде саботирана проверката на КПКОНПИ за назначаването на президентската съпруга за пиар. Някои веднага заподозряха, че Гешев иска да си отмъсти на Радев, че не подписа указа на назначаването му от първия път. Обяснението го даде самият Гешев с въпрос: “А трябваше ли да си затворя очите”, и даде да се разбере, че в следващите 7 години ще е така - открие ли нередност, няма да я замита.
Всъщност питането не е раволюционно или отмъстително, а е чисто правно.
Покрай него главният прокурор показа и че не е любител на есемес комуникациите между държавни институции. Решимостта му стигна дотам, че от ВКП обявиха, че прекъсват всякакви комуникации с президентството освен официалните.
В отговор пък Румен Радев реши да се заяде с правителството и да снеме доверието си от кабинета.
Гешев и олигарсите
“Нямаме никакви притеснения да ангажираме наказателна отговорност, когато са налице доказателства за някого, независимо каква позиция заема”, казва Гешев.
Към днешна дата в двора на специализирания съд може да се видят повече светски персони, отколкото на събитие на хай-лайфа отпреди години. Вече никой не се изненадва, ако в коридора на институцията се засече с Евгения Банева, размине се с Рени Стайкова, съпругата на подсъдимия Миню Стайков, дошла на поредното заседание срещу мъжа си, или пък се нареди на опашката на скенера пред цялото домочадие на Маринела и Ветко Арабаджиеви. Също подсъдими.
Някои от враговете му са още от времето, когато бе начело на спецпрокуратурата и заместник на Сотир Цацаров - лидерът на “Да, България" Христо Иванов и гравитиращите около него съюз на съдиите, “Правосъдие за всеки”, БОЕЦ на близкия до Цветан Василев видинчанин Георги Георгиев. Старанието им да препънат Гешев обаче не се увенча с успех. Организираните им протести срещу избора му, на които се събираха максимум по 1000 души, завършиха безславно. Последният, който бе при първото заседание на Пленума на ВСС с участието на Гешев, бе посетен от едва десетина души.
Срещу Гешев са и медиите на издателя Иво Прокопиев, подсъдим по делото за продажбата на 33% държавен дял от ЕВН. В тези издания Гешев или е иронизиран, или представен като заплаха за демокрацията. Не дава вид да му пука особено, а и самият той е казвал, че не се вълнува от тотва какво мислят за него, а се дразни, когато атакуват колегите му.
Не даде вид да се притеснява, когато на изслушването му във ВСС членът на съдийската колегия Атанаска Дишева обяви, че се чувства заплашена от него. Не се поколеба обаче да защити съдиите от специализираните съдилища, когата шефът на ВКС Лозан Панов поиска да се открие дискусия за специализираното правосъдие и начина на назначаване на съдии.