Търся някогашната си приятелка Ася Байрактарова от Пловдив, чиито дири изгубих преди повече от 15 години.
Тя е човекът, който ми е помагал в едни от най-трудните моменти. Имахме уникално близко сърдечно приятелство - бяхме като сестри.
Много пъти, след като емигрирах в Колумбия, съм си мислела за нея, но не знаех къде да я търся и как да я намеря. Надявам се, че вие ще можете да ми помогнете.
Дорис Ернандес Дукова, Богота
"Не можете да си представите колко съм изненадана и как се радвам да чуя, че Дорис не ме е забравила. Десетки пъти съм опитвала да я намеря, но без успех."
Това са първите думи на 35-годишната пловдивчанка Ася Байрактарова - вече Вълчева, когато й съобщаваме, че чак от далечна Колумбия я издирва приятелката й Дорис Ернандес Дукова. Двете не са се чували близо 15 г. "Заминах извън България, 5 г. живях в Англия, но в сърцето ми винаги е имало място за Дорис. Тя беше като член от нашето семейство. Майка ми я приемаше като втора дъщеря. Тя често оставаше у нас - имахме дълбоко приятелство, бяхме като сестри. След като замина за Колумбия, майка ми много пъти ме караше да я търся. Опитвах къде ли не - във фейсбук, в интернет, в различни форуми, но напразно", казва Ася.
Сега се радва, че и приятелката й не я е забравила. "Как се е сетила за мен?", възкликва Ася.
Всъщност всичко става случайно. Преди време към Дорис, която е председател на българо-колумбийската фондация "Алианца" в Богота, се обръща 85-годишен български емигрант в Колумбия. Той търси в България дъщеря си, която оставил преди близо 50 г. Приятели на Дорис й казали за популярната рубрика на "24 часа" и няколко седмици по-късно дъщерята и сестрата на емигранта бяха намерени.
"След като успяхте толкова бързо и ефективно да разплетете този казус, защо да не опитам и аз?", писа Дорис и изпрати молба за търсене на приятелката си Ася.
Оказва се, че през годините много неща и при двете са се променили. Ася се е омъжила, има детенце, Дорис - също. Пловдивчанката е опитала да завърти собствен бизнес в града под тепетата. Така и стигнахме до нея - чрез Елена Бояджиева от пловдивската търговско-промишлена камара, в чийто семинар Ася участвала преди време. Дорис - дъщеря на колумбиец и българка, е една от най-дейните в българската общност там. Освен че преподава в местния университет "Либертадорес", преди 3 г. основала българо-колумбийската фондация "Алианца", която събира българи, живеещи в Колумбия, колумбийци, завършили в България, и студенти, които се интересуват от обучение у нас. От април 2010 г. дружеството е активен член на Организацията на обединените българи, а Дорис е моторът на много от българските инициативи. Честването на националните празници отдавна е традиция, но щандовете на България в местния форум за чуждестранно образование са нещо, което Дорис измислила. През септември миналата година фондацията организирала първата академична мисия до България.
От няколко месеца подкрепя обмен с колумбийски институти на студенти и преподаватели от Техническия университет в София, Нов български университет, Медицинския университет във Варна, Лесотехническия университет, УНСС. Тяхно продължение станала конференцията "Икономическата актуалност в България", чийто инициатор пак станала българката.
Възстановяването на старото приятелство сега предизвиква и Дорис, и Ася. И двете носят предприемчив дух за бизнес и ентусиазъм за пръскане на българщинапо света. Ася стяга куфарите за Норвегия, където от година работи съпругът й, и вече се интересува от организации на български емигранти там. Дорис се готви да се върне за малко в България през юни и се надява да успеят да се видят, за да споделят какво им се е случило през последните 15 г. "Надявам се връзката ни да не прекъсне никога повече", казва тя.
