Впечатляващо. С каквото и да се захване, д-р Нейтън Мирволд го прави ефектно и ентусиазирано. Независимо дали е компютърна програма, концепция за нов тип ядрен реактор, модел на произхода на Вселената, омлет или кулинарна книга от почти 2500 страници. За фурора около него все по-голям принос имат натрупаните милиони. Но дори и без тях идеите му носят размаха на ренесансова личност.
Нейтън е сред най-умните хора, които познавам, хвали го бившият му шеф Бил Гейтс.
Едва ли някой допуска, че оценката на прагматичния богаташ е само любезност. Не може да се припишат подобни мотиви и на авторитетното списание Foreign Policy, което нареди гуруто в информационните технологии Мирволд в топ 100 на световните мислители. Всъщност гениалният физик и математик Стивън Хокинг му предрича блестяща кариера още по времето, в което двамата млади учени работят по квантова теория на гравитацията. През 1986 г. софтуерната компания на Мирволд "Динамични системи" привлича вниманието на "Майкрософт". Прохождащият технологичен гигант купува фирмата, а шефът й бързо започва да се изкачва в йерархията. За да стигне до поста технически директор на корпорацията. В бранша го наричат бащата на Windows, но едновременно с професионалните ребуси го амбицират десетки други. Като черните дупки и невидимата материя, приликата на опашката на динозаврите със свръхзвуков самолет, археологическите мистерии, климатичните катастрофи, свръхскоростната фотография. Дори си взема отпуск, за да посещава училище за готвачи във Франция.
После денем работи за Бил Гейтс, а вечер облича бялата престилка в кухнята на ресторант в Сиатъл. Измисля си приспособления за готвене - авторското му барбекю напомня лабораторна машина. Като цяло превръща обработката на храната в жонглиране със законите на физиката. Тогава му хрумва идеята да събере в книга откритията си в кухнята. Сега, когато това е факт, световните агенции обясняват прищявката със сполучлива игра на думи: след като превзема науката чак до кухнята, ексцентрикът Нейтън използва науката за революция в кухнята. Рецептите му за перфектен омлет и пържени картофи включват почти лабораторни техники. Подобен е и моделът му за борба с маларията - не с дарения от хинин или мрежи против насекоми, а с разработен от него лазер убиец на комарите, които заразяват човека. Интересите му нямат край и въпреки че хуква след всеки от тях с любимото си прилагателно "супер", Мирволд съвсем не е отнесен учен извън времето и пространството. С незаменимия опит от 14 г. в мозъчния тръст на "Майкрософт", огромна банкова сметка и нестихващо любопитство към живота мултимилионерът всезнайко излиза от корпорацията. За да се отдаде на разнопосочните си занимания. Е, не съвсем. Основава Intellectual Ventures - иновативно предприятие за подкрепа на изобретения. За 10 г. компанията влиза в световния бизнес с патенти и интелектуална собственост. А номерът на мобилния телефон на Мирволд - в най-променливата величина. Сменя ги непрекъснато, за да осигури спокойствие за хобитата си, но има една жена извън семейството му, която винаги знае числата. И това е Джил Тартър - прототип на героинята на Джуди Фостър от филма "Контакт". Тя е посветила живота си на търсене на извънземни.
"Представете си, че дойдат и Джил ги склони да ми се обадят, но не ми знае номера. Няма да го преживея!", обяснява ученият.
Напоследък обаче той говори предимно за последното си чудато увлечение, в което е привлякъл за съучастници Крис Йънг и Максим Биле - книгата за модернистична кухня. Нещо като безумно скъп наръчник за изкуството и науката на готвенето. За сравнение - тя е по-голяма от Библията, има 1000 страници повече от "Война и мир" и тежи над 20 кг. Обявена е за най-забележителната кулинарна поредица на века на раздаването на престижните Gourmand World Cookbook Awards в Париж през март. Наградата е нещо като “Нобел” за кулинарната литература.
Мирволд я взема за иновациите в приготвянето на храната. Сред техниките има такива, за които всеки здравомислещ възкликва: Не правете това вкъщи. Макар че според вечно усмихнатия гений 80% от рецептите са по силите на всяка домакиня.
15-метров динозавър се шири в дневната на мултимилионера
Кой е въщност д-р Мирволд, който държи в дневната си модел на тиранозавър в естествени размери - 15 м дължина и 6 м височина, а кухнята му прилича на космически кораб. Този въпрос си задават и непознати, но и хора, с които общува.
Най-запомнящия се отговор дава самият доктор по физика и математика пред конференцията Technology, Entertainment, Design. На фона на огромна странна снимка разказва история, започнала с диалог в лоби бара на хотел в пустинята Атакама:
"Какво изящество! Картина на Джаксън Полък, нали?", сочи фотографията на екрана на лаптопа ми непозната жена. Преди да съобразя как ще прозвучи, я поправих: "Не, не, това е пингвинско лайно." Колкото и да се извинявах след това, усещах, че го приема като мръсни приказки. И бях принуден да затъвам и затъвам в това. Наистина нямаше нищо общо с абстрактния експресионизъм.
Връщах се от експедиция на Фолкландските острови с ярки впечатления от живота на пингвините. За всичко друго имах предварителна представа, но не и за озадачаващите бели ивици, които оставя колонията по пътя си. Чудех се откъде идват, докато не видях балистичния характер на пингвинската дефекация. Оказва се, че не съм единственият поразен. Има дори научен труд по темата. Когато ме заговори жената в лобито, гледах в интернет статия, която сравнява процеса с един модел, наречен "Поток на Поазо". Започнах да й разказвам. Но тя ме прекъсна: "Кой сте всъщност?Какво правите?".
Замръзнах, защото не намирах начин да обясня. Може би този разказ косвено дава отговора. Трудно ми е да го дефинирам логично и затова не съм сигурен дали вие можете да го усетите. Но аз се занимавам с всички непознати интригуващи неща, за които мисля до късно вечерта, много често дори до 4 сутринта.