37-годишната Слявяна Кьоне, в чиито жили тече българска кръв, но живее от 8-месечна в Германия, успя да открие след повече от 30 г. жената, която я осиновила от дом "Майка и дете" в Силистра през 1975 г.
Трагични обстоятелства разделят двете 4 г. след осиновяването, но порасналото момиче не я забравя. "Не съм вярвала, че отново ще видя мама Роси. Това за мен е чудо. Нямаше да успея без помощта на чичо ми д-р Крумов и жена му Радка. Да намеря и видя отново втората си майка, означава много за мен", разказва Славяна. Тя и съпругът й Удо отидоха да видят мама Роси чак в с. Раздол, на 3 км от границата с Македония. Там 71-годишната жена е настанена в дом за възрастни хора със заболявания близо 10 г.
"Намирането надмина и най-смелите ми очаквания", казва Славяна. През 2009 г. тя започна да търси чрез "24 часа" родната си майка, а неочаквано откри брат във Варна и сестра в Русе.
Гостуването на германката и съпруга й в дома в Раздол било събитие и за домуващите, и за персонала. "Рядко роднини посещават хората, оставени на грижите на държавата", казва Радка Крумова, която помогна за намирането.
Мама Роси чакала Славяна на двора и първа прегърнала порасналата си вече дъщеря. Изглеждала добре, била спокойна и с желание разказала за живота си след 1968 г.
Истинско й име е Русанка, родена на 1 октомври 1939 г. в с. Йорданово. Имала по-голям брат Кольо и сестра Пенка. Когато била на 12 г., семейството й се преместило в Дулово.
През лятото на 1968 г., докато била на почивка във Варна, се запознава с германеца Хайнц Бинц. В следващите 3 г. поддържат връзка с писма и всяко лято се виждат в България.
На 4 септември 1971 г. двамата се женят в София изаминават за родния град на Хайнц - Нойвит, близо до Бон. Скоро след това се местят в Берлин. Русанка почва работа като козметичка, а той - в магазин за автомобилни бои.
През 1974 г. след 3 несполучливи операции Русанка разбира, че не може да има дете, и решава да осиновят. Така през февруари 1975 г. се озовават в дом "Майка и дете" в Силистра. Харесват Славяна и през април я отвеждат в Германия.
Българката и германецът обграждат детето с грижи и любов. През свободното време таткото играе със Слави, която мама Роси нарича Каролин, разхожда я, гледа я как кара колело. Детето получава немско гражданство. Когато става на 4 г., мама Роси се разболява.
Скоро след 6-ия рожден ден, след пореден скандал, по сигнал на съседи идват полицаи и социалните служби. Славяна и досега помни този момент - събират в куфар част от багажа й, няколко любими играчки и я отвеждат от жилището, където не се връща никога повече. Настаняват я в детски дом в Западен Берлин. Там няколко пъти я посещава мама Роси, но после загубват връзка с нея, а малката Славяна разбира, че няма никога да види втората си майка.
През 1981 г., вече на 7 г., момиченцето е осиновено за втори път от германците Анне и Хелмут, с които живее в Рекен, Северозападна Германия, на 20 км от Холандия. Мама Анне я попитала как предпочита да й казват - Славяна или Каролин. Тя избрала българското име. Днес всички в Рекен й казват Слави.
Там жената среща голямата си любов - Удо. Той е запознат с трудното й детство и почва да й помага в издирването на биологичните й родители.
Мама Роси напуска Германия на 27.10.1991 г. До 2000 г. живее при роднини в Силистра, а на 13.09. отидва в дома в с. Раздол.
Ежедневието й е еднообразно. След закуска има трудова терапия. Най-активна е в готварството. Не обича градинарство и животновъдство. Отскоро живее сама в стая, има телевизор и сама поддържа помещенията, които ползва.
При разговора с Удо и Славяна показала, че още помни и разбира немски - дори рецитирала стихотворение. Казала, че се чувства добре - условията в дома са променени след направения преди години ремонт.
Дни след визитата в Раздол Славяна и Удо се върнали в селото на родната й майка. Освен на гроба й, пак отишли в къщата на родителите й, правили снимки на двора и стаите. Слави успяла да се види отново с брат си Георги от Варна и да опитат от домашно приготвената лютеница и баницата на леля й Бойка.
Следващата цел на германката с българска кръв е да открие оригиналния си акт за раждане. Отново й помага леля Радка от Русе и сем. Йосифови - братовчеди на баща й от Иширково.
Славяна Кьоне: Ще сложа снимката й до родителите ми в Рекен
"Щастлива съм, че намерих втората си майка в България. Тя и баща ми Хайнц много ме обичаха и се грижеха за мен. Тя не е виновна за заболяването си и за това, че са ме пратили в детски дом. Докато бях там, често плачех за двамата", разказва германката.
Тя оценява ходенето в Раздол като важна крачка в осъзнаването на миналото. "Бях радостна, че мама Роси също искаше да ме види, но и тъжна, че няма да срещна с истинските си родители Куртена и Иван, починали преди 17 г. Благодарна съм им, че са ми дали живот, и винаги ще бъдат в сърцето ми. В дома ни в Рекен всеки ден гледам снимките им. Усещам някаква вътрешна връзка с майка си Куртена, а сега ще сложа снимка и на мама Роси", казва Славяна.
Първите й братовчеди Борислав и Цветомир Крумови са ми направили подробно родословно дърво със снимки и дати на родителите, братята и сестрите на мама Куртена и на техните деца и внуци. "Така видях моето клонче", щастлива е Славяна.
Тя е благодарна и на директорката на дома Елена Цолева за усилията и времето, което отделила, за да подготви мама Роси за срещата, на съпруга си, който я подкрепял безрезервно при търсенето. "В началото не вярвахме, че ще намерим някого в България. Сега сме много щастливи за това, което се случи през последната година", завършва Славяна.
Русенски доктор пазил тайната 35 години
Намирането на мама Роси нямаше да е възможно без всеотдайното и настойчиво търсене на лелята на Славяна - Радка. Съпругът й д-р Крумов присъствал на раждането на бебето през 1974 г., но 35 г. пазел семейната тайна.
"След като прочетох, че Славяна се е свързала с "24 часа", за да открие родната си майка, много се развълнувах. Месеци след като намерихте брат й и сестра й, през март 2010 г. тя пристигна и се срещнахме за първи път", разказва Радка Крумова. Славяна искала да знае всичко за миналото си, за хората, които са й дарили живот, къде е втората й майка.
"От близки знаех, че жената се казва Руска и преди години е настанена в дом за болни възрастни хора. Роднините й обаче не искаха да дадат информация. Тогава реших да изпратя писма до всички областни управители. За съжаление получих само един отговор", връща лентата назад Радка.
От Българския хелзинкски комитет й дали списък с домове за възрастни хора, в който били посочени само селище и област, без телефони и адреси, без информация дали са за мъже, или за жени.
"Имах желание да открия къде е настанена мама Роси до края на октомври 2010 г., да разбера дали е жива и здрава и дали е възможно да бъде посетена, защото разбрах, че подаръкът на Славяна за рожде ния й ден от Удо е 3-дневна екскурзия до България", казва Радка.
В средата на октомври успяла да разбере, че Русанка Бинц е настанена в дом в с. Раздол. "Ден преди да тръгнат за България, им съобщих, че съм открила мама Роси. Когато Славяна и Удо дойдоха в Русе, успяхме да се свържем с мама Роси по телефона и двете се чуха за първи път. Безкрайно съм благодарна на директорката на дома г-жа Елена Цолева, която ми даде своя имейл, за да осъществяваме по-лесна връзка", казва Радка.
Тя изпратила снимки на Славяна и статията в "24 часа" от 29.12.2009 г. за намирането на брата и сестрата. Г-жа Цолева първа разказала на Роси, че Славяна се интересува от своето минало, често идва в България и помни своята мама Роси.
Скоро след това Радка получила отговор от жената и няколко снимки. "Започнах да се обаждам в дома и да разговарям с Роси. Благодарна съм на екипа - телефонът е в тяхната стая и те винаги бързо успяваха да я открият", казва Радка.
През февруари и март 2011 г. говорили всяка седмица. Опитвали да отговорят на въпросите, интересуващи Славяна. "Разговорите ни минаваха спокойно и накрая тя винаги изпращаше поздрави на Славяна и Удо. По този начин целях постепенно да я подготвя за срещата", казва Радка.
Откри брат и сестра във Варна и Русе
Уникалната история, достойна за Холивуд, започва на 17 август 1974 г. В Силистра се ражда малката Славяна, кръстена на дядо си Слави. Майка й Куртена и баща й Иван от близкото с. Иширково гонят 40-те, имат дъщеря и син тийнейджъри и заради хорските одумки решават да оставят за осиновяване третото си - непланирано - дете.
През 2008 г. Славяна решава да търси истината за себе си. Със съпруга си Удо - германски банкер, 20 пъти ходят до Берлин, за да търсят документи. През май 2009 г. пристигат в Силистра с надежда да намерят родната й майка Куртена.
Визитата им приключва без успех, но мотивира Славяна да почне да учи български. Покрай уроците се запознава с няколко българи, разкрива им причината за интереса си, а те я свързват с "24 часа". Търсенето почна от родното село на осиновителката с надеждата, че там още помнят случая.
Със задачата се зае силистренският кореспондент Йордан Георгиев. В селото наистина помнеха, че осиновеното дете е било на хора от близкото с. Иширково. Оттам предположиха, че става дума за бебето на Куртена и Иван. За жалост двамата бяха починала преди 17 г., но бяха оставили дъщеря Димитрина и син Георги.
Когато открихме Димитрина в Русе и Георги във Варна, те бяха на седмото небе от радост. Двамата научили, че имат сестра, преди 10 г. след смъртта на майка си в разговор с вуйна си. Имали мерак да я открият, но не знаели как и къде. "Нямам думи - трябва ми време, за да дойда на себе си и да осъзная, че вече имам семейство в България. Благодаря на Бога за тази новина и за това, че намерихме "24 часа" да ни помогне", бяха първите думи на германката през декември 2009 г.
Тя тъгуваше, че рождените й родители са починали, но бе безкрайно щастлива, че е намерила брат и сестра в България. Няколко месеца след това стегна за първи път куфарите за родината. Оттогава е идвала 5 пъти. През юни й предстои шесто пътуване.
