През 2004 г. актрисата от театър "София" Лилия Лазарова изчезва безследно. Последният спектакъл, който изиграва в театъра, е "Хотел между тоя и оня свят" с режисьор Здравко Митков. През същия сезон излиза "Крайности", където вече играе Лилия Маравиля. Театралните клюкари имат щедър повод за горещи коментари - коя е тази актриса и откъде идва?
Загадката е проста - Лилия Лазарова приема фамилията на италианския си съпруг Лука Маравиля.
През 2001 г. животът омагьосва актрисата от Варна. Тя намира своя принц, който, за разлика от стандартните, повече или по-малко доброволни самоограничения на брака, й носи свобода. С този брак Лили едновременно има предимствата да живее в културата на "чуждестранно пространство", но и с емоциите от близостта с родителите си.
Тя се запознава с бъдещия си съпруг в столичния музикален клуб "Суингинг хол", където вечер се отбива с компания, за да слуша джаз. Заради общите пристрастия и теми там запознанствата протичат бързо. Приятно й става, когато италианецът й казва, че е проследил интервю с нея по телевизията. Откриват, че имат еднакво отношение към поддържането на тялото и духа със спорт и тя не си криви душата, когато му казва, че едно от любимите й ястия е пастата. След няколко месеца любов той я запознава с родителите си, после тя му връща жеста и на 28 юни 2001 г. Лилия и Лука Маравиля сключват брак в София.
После се ражда Паола. Лилия е безумно щастлива.
Магията на промяната не се уморява да работи и на сцената. Лилия престава да е винтче в екипа, макар и много необходимо, и навлиза в серия от главни роли, които я правят основна фигура на театъра. Това късно признание понякога я натъжава. "Оказа се толкова трудно да го получа! Блъскам се толкова години, работя неуморно над себе си, калявам характера си, проявявам учудващо търпение, постигам успехи с ролите си, а не мога да чуя едно искрено "Браво!Гордея се с теб!". Ето,това най-много ме натъжава!"
В театъра се срещат какви ли не парадокси и един от тях е трудното признание, че Лилия е силна актриса. Тя и до днес чува думи на възхищение заради ролята й на Ирина от легендарната постановка на Стоян Камбарев "Три сестри" в театър "София" (1998 г.), но никой не й ги казва още тогава. След кратък сценичен живот това гениално представление изчезва от афиша на "София" и до днес никой не знае защо.
Лилия взривява хипнотизирания от политическите събития български театър през 1991 г., като притичва чисто гола през сцената на Армията в представлението на Крикор Азарян "Лулу". Но нищо не произтича от интересната интерпретация на проститутката Лулу, която маркира почти всички следващи роли на Лилия. Дори не става скандал заради голата студентка от НАТФИЗ, съгласила се да стане първата съблечена актриса на сцената.
Лулу е красотата, която не усеща покварата, и затова смесва в поведението си искреност и спонтанност с умората от знанието на тъмните бездни на човешката душа. Тя е слънчева и човеколюбива, но едновременно алиенирана и сурова. Това съжителство на контрасти белязва ролите на Лилия Маравиля по закона за присъствието на частици от характера и чувствата на всеки актьор в сценичната му игра. "И в буквалния, и в преносния смисъл, за да печелиш, трябва да се раздвояваш - смята актрисата. - В работата ми всичко, което ми се случва, е след много труд и мъки.Аз вече знам и причината. В тази професия не е най-важното да си талантлив,трябва да си приятел на точните хора, трябва да можеш да ухажваш режисьорите, директорите на театри, да можеш да намираш пари, да си правиш реклама и още много други неща, които аз не умея. Но важно е никога да не губиш почвата под краката си. Ако вършиш всичко почтено и с достойнство, можеш да бъдеш и спокоен, и щастлив.Поне при мен е така... Хората,които ме познават, знаят,че аз съм усмихнат и слънчев човек. Полагам много усилия да изглеждам спокойна и щастлива.Знам,че това не е много печелившо на нашата географска ширина, но предпочитам така.По-добре да предизвиквам завист,отколкото съжаление. Но пък радостта и вълнението в очите на любимите ми Лука и Паола ме радват истински!Може би най- важното е те да се гордеят с мен!"
Лили Маравиля открива корените на своята самодисциплина в детството си.
"Като малка бях много притеснителна, но и много отговорна. От много мъничка са ме давали на седмична детска градина и това сигурно е калило в мен някакъв стоицизъм. Спомням си, че майка и татко ми имаха страхотно доверие."
Раздвояването между красивата и чувствена външност и хладното, аналитично отношение към околните е успехът на актрисата в днешните й роли - Стела от "Неделя вечер" на Захари Карабашлиев, "Електра" от едноименната постановка на Здравко Митков, ролята на съпруга, изправена пред разпадане на семейството от филма Love.net.
Жадна да се усъвършенства, Лили Маравиля завършва във Варна майсторския клас на известния руски режисьор Фокин, докато той репетира там. Тя е поканена за член на жури за късометражни филми във френския курорт Биариц. ("За първи път бях само с чужденци.Ние нямаме самочувствие зад граница, защото тук трудът ни се омаловажава.Но там хора от цял свят ме гледаха със страхопочитание, защото в театъра имам възможност да играя всяка вечер различна драматургия, защото снимам в киното, в телевизията, водя предаване.А, аз като всички актьори тук, си мислех, че това не е голяма работа.")
"Щастието и нещастието са еднакво неизбежни - е житейската философия на актрисата. - Нещо, с което някак си трябва да се справиш. И какво друго ни остава? "Да се справим с неизбежното..."- това са думи на героинята ми от "Неделя вечер" на Захари Карабашлиев, която много обичам."
