Блюстителят на българщината в Цариград вече я брани от небето
Вселенският патриарх Вартоломей Първи ще опее лично 93-годишния Димитър Атанасов на погребението му в неделя.
Цариградският българин, който е най-дългогодишният член на настоятелството на Българската екзархия в Турция, почина на 3 май в Истанбул от COVID.
До последно той се бореше за запазването на българските имоти там. През последния четвърт век работеше в тясно съдействие с в. “24 часа”.
Погребението му ще бъде на българското гробище в Истанбул в кв. “Ферекьой”, където са погребани родителите му Благородна и Михаил Атанасови, в най-тесен кръг заради локдауна.
Бай Димитър, както уважително го наричаха приятелите му, достойно представяше лицето на България в Цариград. Високообразован, той бе част от дипломатическия и икономическия елит на Турция. Шапка му сваляха всички - от Вселенския патриарх Вартоломей Първи до турския президент Ердоган. А той не се церемонеше с никого и искаше - не за себе си, а за Българската екзархия.
Роден и израснал в Истанбул в семейство на българи от Егейска Македония, образовал се на Запад, Димитър Атанасов бе човек на света. С еднаква лекота
говореше
9 езика
и правеше успешен бизнес. Беше заможен и можеше да живее където си поиска. Избра да се отдаде на Българската екзархия в Истанбул. Имаше няколко европейски паспорта, но навсякъде изтъкваше българската си принадлежност. Димитър Атанасов и председателят на настоятелството Васил Лязе имат голямата заслуга за връщането на българските имоти в Турция. Това е една от причините през 2012 г. двамата да бъдат наградени с орден “Св. св. Кирил и Методий първа степен”, от президента Росен Плевнелиев.
Животът на Димитър Атанасов бе като българска приказка в Истанбул. Предлагаме ви части от нея, описани в книгата “Патриарх Вартоломей Първи и България”, издадена през 2015 г. в съавторство на Божидар Димитров, ктитора Йордан Динев и журналиста Марин Делчев.
Димитър Атанасов
представяше
българското
лице в Истанбул
“Неговото семейство е сред елита на Истанбул. Димитър Атанасов беше добре приет във Вселенската патриаршия, в президентството, в средите на бизнеса. Винаги елегантният в костюм, смокинг или фрак Димитър Атанасов беше неизменен и желан гост на по-първите хора и в дипломатическите мисии на Истанбул. Говореше множество езици и можеше да намери разрешение на всеки проблем.
Роден през 1928 година в Истанбул, той преживял всички перипетии на цариградските българи, за да заслужи в крайна сметка висока почит и уважение благодарение и единствено на качествата си. Баща му, Михаил Атанасов, е изселник от село Прекопана, Костурско, изгорено заради участие на населението му в Илинденското въстание. Когато попитах това в Егейска Македония ли е, бай Димитър ме сконфузи:
- Тогава Македония беше една - Българска! Баща ми дойде 13-годишен в Истанбул като чирак в 1903 година с паспорт, на който пише: “Българин”. Всички в Македония тогава бяха българи. Разделението дойде след това, когато осакатиха България, допълни бай Димитър. И най-големият писател не може да опише човешките трагедии, които са преживели българите от Македония, смяташе той.
Така неговият баща - българинът Михаил, живеел в Истанбул с български паспорт, а братята му останали в Костур като гръцки поданици. Когато започнала Първата световна, България и Турция станали съюзници срещу Гърция. Тогава българското генерално консулство в Истанбул мобилизирало мъжете, български граждани. Откарали ги в София, където преминали курс на военно обучение, разпределили ги на кой фронт да отидат. За късмет, тогава войната приключила. Така Михаил Атанасов не успял да отиде на бойното поле. И слава богу! Защото родният му брат, останал в Костур, по същото това време бил мобилизиран в гръцката армия като гръцки гражданин, за да се бие срещу “вражеска” България.
- Само Господ предпази двама кръвни братя да се изправят един срещу друг на бойното поле, горчиво заключи бай Димитър. - Кой да разкаже тези балкански истории и да покаже докъде ни докараха тогавашните политици? - риторично питаше той.
В началото на ХХ век баща му Михаил Атанасов започнал в Истанбул като чирак в млекарница. За няколко години създал печеливш бизнес. Семейството постигнало добър стандарт и моят приятел, тогава шестгодишният Димитър, бил записан в едно от елитните училища в Цариград. След трети клас баща му го изпратил в австрийското училище, а после го приели в Техническия университет на Истанбул.
Тогава пламнала Втората световна, започнало и преследване срещу християните. Правителството на Исмет Иньоню национализирало бизнеса на българи, гърци, арменци. Семейство Атанасови застигнало съдбата на повечето истанбулски българи по онова време - фалит и гонения, запалили магазина на фамилията. Техническият университет остава на заден план - 18-годишният младеж върши всякаква работа, за да оцелява.
Бай Димитър разказа любопитен детайл от онези трудни времена за българите в Турция. В началото на 40-те години извикали баща му в българската легация на Истанбул. Тогавашният генерален консул му предложил
да вложи част от
средствата си в БНБ,
за да не бъдат конфискувани от турските власти.
- Семейството ми даде на консула 5 хиляди златни жълтици, които за онова време бяха повече от 50 000 лева, спомни си Димитър Атанасов. След година-две обаче на власт в България дошли комунистите. Те национализирали всичко, в това число и парите на цариградското семейство Атанасови. След 1990 година наследникът на фамилията, Димитър Атанасов, отишъл в София и представил сключения договор преди 50 години в БНБ. Там му обяснили, че заради многобройните смени на курса на лева към момента от 5-те хиляди златни лева са останали... 500 лева! - Подарих ги на България, усмихна се бай Димитър.
В началото на 50-те години той успял да събере средства, за да си плати висшето образование в австрийския град Грац. В университета там срещнал и бъдещата си съпруга - виенчанката Доротея. Още след завръщането си в Истанбул станал представител в Турция на големите европейски автомобилни заводи. Заедно с бизнеса си той станал несменяем член на българското църковно настоятелство - и така до последния си ден.
Димитър Атанасов бе един от най-близките хора до Вселенската патриаршия, която го удостои с почетната титла “архонт”. Патриарх Вартоломей Първи имаше слабост към него и организираше в дома му част от неофициалните си срещи с чуждестранни гости. Нерядко на тези срещи присъствахме тримата - Божидар Димитров като директор на Националния исторически музей, българският ктитор Йордан Динев и моя милост - тогава кореспондент на “Свободна Европа” в Истанбул.
Близостта на бай Димитър до Вселенската патриаршия бе от полза и за България, защото Димитър Атанасов беше и официален представител на Българската православна църква пред “Фенер”. Без да шуми, той защитаваше интересите на българщината в Турция, помагаше на българския Свети синод и на всички, които търсят български следи в Истанбул. През последния четвърт век той работеше в тази насока най-вече с фондация “Българска памет - братя Диневи", с вече покойния Божидар Димитров, с президента Петър Стоянов и с НВ Симеон Втори.
Малцина знаят, че благодарение на Димитър Атанасов български учени могат да работят в библиотеката на Вселенската патриаршия - една инициатива на президента Петър Стоянов и ктитора Йордан Динев, която завърши сполучливо благодарение на Димитър Атанасов. Тогава - след като получихме разрешението от Вартоломей Първи през 2018-а, след като излязохме от сградата на Вселенската патриаршия, четиримата отидохме в близката българска църква “Свети Стефан”. 91-годишният бай Димитър ни представи десетгодишен план за бъдещата ни съвместна работа, а когато ние се спогледахме, вдигна рамене:
- Е, аз тогава ще ви помагам от небето!
Сигурни сме, че ще изпълни обещанието си.
