Поля Александрова: 70% от ръководителите на отдели в нашата компания са жени

„Да разсмееш човека до себе си – най-добрата формула за здраво семейство”

Поля е ръководител на отдел „Корпоративни комуникации“ на „Филип Морис България“. Тя е още хлапе, когато за първи път си пожелава да стана журналист. С приятели от гимназията създават училищен вестник, а през първата си година в университета разбира, че събират екип за ново частно радио в родната ѝ Варна, и решава да опита силите си. „Последваха шест прекрасни години, изпълнени с ефирни приключения – разказва Поля Александрова. – Любовта ми към професията ме изстреля в София – първите пет години в списанията на БТА, които комбинирах с работата си за Transitions Online и поне две софийски радиа, а следващите 15 години прекарах в лицензните издания на „Атика Медия България“ – основно в ролята на главен редактор на Grazia, но и сменяйки различни роли в списанията ОK!, Forbes, Esquire, EVA и прилежащите им сайтове.“ След списанията Поля преминава в телевизията, оглавявайки PR отдела на Нова Броудкастинг Груп, опитва силите си и в света на финансовите институции като ПР мениджър на „Мениджмънт Файненшъл Груп“. „Обаче „веднъж в медиите – завинаги в медиите“ казват в тази професия и това остава категоричен факт, дори и в новото ми амплоа като ръководител на отдел „Корпоративни комуникации“ на „Филип Морис България“, където продължавам да създавам интересно съдържание и да работя с колегите си от медиите, реализирайки нестандартни 360-градусови проекти, свързани с мисията на компанията за изграждане на бъдеще без дим“, споделя Александрова.

Интервюто на Поля Александрова е част от новия проект на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“. Тя е сред първите участници в един кръг от жени, с които имаме честта да търсим формулата на успеха и женското щастие, но и да обсъдим на специални срещи в следващите месеци важни обществени теми като образование, здравеопазване, дигитализация и т.н. Стартираме проекта с луксозното издание "Жените, които променят", в което на 300 страници разказваме историите на едни от най-успелите и влиятелни жени в България.

- Как се промени бизнесът във време на пандемия? Какво ново разбрахте за вашата компания и колеги в тази извънредна ситуация?

– Станах част от „Филип Морис България“, когато пандемията беше в разгара си, и заварих бизнес, който вече беше добре подготвен да се справи със ситуацията. Компанията вече беше успяла да реагира бързо и да окаже необходимата подкрепа на служителите, клиентите, партньорите си и не на последно място – на общността. Беше успяла да осигури непрекъснатост на дейността си, поддържайки ефективно операциите си в дистанционен режим, което всъщност е част от дигиталната трансформация на организацията, стартирала много преди COVID-19. Впечатли ме бързината, с която се случваше реорганизацията, като стремежът беше и продължава да бъде висококачественото дистанционно обслужване с единствената цел да сме близо както до служителите си, така и до клиентите си в този изключително труден за всички нас период.

- Как се справяте с тези, които несъзнателно пречат или активно вредят на успеха на компанията и на вашия екип или просто бездействат? Лесно ли се разделяте с хора?

– За щастие, нямам такива предизвикателства, защото във „Филип Морис България“ не срещаме подобен тип манталитет. Хората, които работят при нас, са талантливи, амбициозни и мотивирани, защото вярват в мисията на компанията, свързана с усилията ни за изграждане на бъдеще без дим. Впечатляващо е как международен лидер на пазара като „Филип Морис Интернешънъл“ със 170-годишна история решава да преобърне изцяло успешния си бизнес и да инвестира милиарди долари в наука, технологии и иновации, като се трансформира в компания, която днес наподобява повече технологичен старт-ъп, отколкото конвенционална корпорация. Всичко това е стимул за служителите ни да работят за изпълнението на тази мащабна визия и в България. Допълнително в организацията на работата ни непрекъснато се стараем да прилагаме комплексен подход, за да не допускаме спад в ефективността, както и да подкрепяме всички служители, така че да не чувстват несигурност в този труден период. Това включва освен допълнителни придобивки за изграждане на офис пространството у дома например, също и прилагане на нов модел на работа, т.нар. smart way of working, или умен начин на работа. Той включва възможността за работа на място в офиса или дистанционно, така че служителите сами да могат да определят професионалния си график спрямо работните си приоритети и ангажименти.

- Разкажете две истории – тази, в която сте спечелили професионална битка благодарение на това, че сте жена, и друга, в която сте изгубили, защото сте жена.

– Не бих използвала думата „битка“, за да опиша взаимодействието си със света и хората около мен. За мен, независимо от това за какъв тип преговори става въпрос, най-важно е умението да бъдеш дипломат и да излезеш от ситуацията с необходимата грация, независимо от резултата. Никога не съм гледала на успехите и неуспехите си през призмата на това, че съм жена. Професионалните ми и личните ми победи и загуби винаги са били преди всичко човешки преживявания. Не деля света на мъжки и женски и смятам, че всички, които го правят, се подчиняват на стереотипите около нас. Не отричам силата на последните, но се опитвам да им повлияя с лични стъпки, възпитавайки децата си например да се включват в различни активности в живота без да ги разграничават като типично мъжки или типично женски. Вярвам, че това ще им помогне да възприемат равнопоставеността като нещо съвсем нормално, а не като нещо, към което трябва постоянно да се стремим. Затова съм щастлива, че съм част от компания, която споделя същите ценности и се старае да промени бизнес средата към равен шанс за развитие и равнопоставеност на половете по целия свят. Предоставянето на еднакви възможности за кариерно израстване за всички, независимо от пола им, е част и от стратегията за многообразие и приобщаване на „Филип Морис Интернешънъл“. Компанията си поставя глобалната цел до 2025 г. 40 на сто от ръководните позиции в организацията по целия свят да бъдат заети от жени. Горди сме, че в България тази цел отдавна е постигната, като дори 70% от ръководителите на отдели във „Филип Морис България“ са жени.

- Откъде и как научихте формулата за здраво семейство, ако вие я познавате?

– Ако изобщо може да говорим за някаква формула, то тя е осъзнаването на факта, че имаш спътник вживота – не просто човек, с когото делите един покрив, а партньор, с когото преминавате както през приятните, така и през трудните моменти. Съпреживяването на здравословна доза и от двете прави съюза непромокаем дори и по време на най-силните бури в живота. Балансът е труднопостижимо нещо, тъй като предполага равнопоставеност на негативи и позитиви. Може да упражняваме влияние и върху двата полюса, стига да си даваме сметка за тях, а това е найтрудното нещо – понякога не разпознаваме характера на преживяванията си и какъв е ефектът им върху нас и взимоотношенията с партньора ни. Осигуряването на пространство във връзката винаги дава възможност за по-добра оценка. А чувството за хумор е най-сигурният начин да се справите с трудностите, когато има такива, както и да разсмеете човека до себе си – работи по-добре от всяка друга формула за здраво семейство.

- Как една ангажирана жена възпитава своите деца и кое е най-важното за нея в общуването с тях?

– Истинско предизвикателство е да отделиш внимание на децата си в количествата, в които те го очакват от теб – поне докато са малки. Всички, които имат деца, знаят, че просто една прегръдка никога не е достатъчна, а в същото време е най-важното нещо на света. Прегръдка, която им казва: „Тук съм. С теб съм. Може да разчиташ на мен. Всичко ще е наред!“. Децата всъщност имат нужда точно от това – да знаят, че винаги ще получат подкрепата на родителите си. Е, ако въпреки умората успеем да прекараме поне малко време с тях – палачинки в неделя, семейно кино с пуканки, настолна игра, каране на колело в парка, пикник в планината, четене на книги или просто разговор за това какво им се е случило през деня, резултатът ще е още по-позитивен. Клише е, но е важен личният пример. Всекидневно виждам как децата повтарят думите, мимиките ни, действията ни и когато разпознавам себе си в по-симпатичните техни реакции, се чувствам доволна от свършената работа. За съжаление, се разпознавам и в нетолкова симпатичните моменти – и работя – обикновено върху себе си, защото знам, че променяйки себе си, променям и тях.

- Отразява ли се полът на съзнанието/ начина на мислене? Как?

– Отразява се дотолкова, доколкото ни тежат обществените и културните догми, свързани с това. Обикновено тези възприятия са толкова дълбоко вкоренени у нас, че дори не си даваме сметка за тях. Дори когато дефинираме на полов принцип действията си, го правим първосигнално. Ако спрем и се замислим, ще разберем, че нищо в живота не е „само за жени“ или „само за мъже“ освен чисто репродуктивната ни функция, разбира се. Обикновено обаче не се замисляме – просто вървим през ежедневието си, възприемайки стереотипите за даденост – щом го казват хората, значи е така, и не искаме да вървим срещу това, „за да не си помислят лошо другите“. Аз самата го правя, въпреки че половата ми принадлежност никога не ме е спирала да взимам важни решения за себе си, семейството ми и бъдещето ми. Мисля, че в съвременния свят много от догмите вече се променят – в някои скандинавски страни стереотипите са изведени от собствения си контекст и са поставени в нови рамки, което работи успешно за цялото общество. Много жени преосмислят живота си на определена възраст и правят остър завой, отказвайки се от нещата, които иначе трудно са постигнали.

- Какво би ви довело до подобен житейски „бърнаут”?

– Да, напоследък има все повече подобни примери – не бих ги нарекла задължително „бърнаут“, макар че последното е важна причина да спреш да правиш нещата, които по една или друга причина те „изгарят“ отвътре. Бих го нарекла по-скоро свеж старт – в това словосъчетание има толкова много надежда. Свързано е с желанието да потърсиш в себе си човека, който не си успял да бъдеш до този момент. Да поразровиш за неоткрити таланти, да се захванеш с непознати до този момент предизвикателства, да промениш гледната си точка за живота. Да се поизтупаш от праха, да откриеш нови приятели, да посетиш места, където кракът ти не е стъпвал преди. Да опиташ да бъдеш нещо повече от клишето, което си познавал през всичките тези години. Моите адмирации към всички, които го правят, независимо от това дали са мъже, жени, или хора, които все още се опитват да дефинират себе си.

- Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?

– Не съм сигурна, но знам, че няма да стоя със скръстени ръце. Бих казала, че ще си отворя магазинче за грамофонни плочи, но ще е просто романтичен пример, с нотка на носталгия към аналоговите неща, които са все по-голяма рядкост в живота. Може да стартирам подкаст или пък да започна да правя бижута. Може да отворя фургон за street food или пък просто да си купя еднопосочен самолетен билет за някоя неочаквана дестинация. Може да напиша книга или да отворя училище за млади репортери – деца, които мечтаят да станат журналисти, подобно на моята 13-годишна версия. Може да напусна големия град и да се опитам да реставрирам селска къща. Или просто да започна да пека сладкиши. Много вероятно е да се втурна презглава в някоя важна за света кауза. Или пък да се опитам да се науча да свиря на пиано. Възможностите са много, а животът може да те отведе в толкова шарени посоки. Важното е никога да не спираме на едно място.

Фотограф: Костадин Кръстев-Коко

Търсете лукзозното издание на "24 часа" и MILA.bg „Жените, които променят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.

Автор на статията


Споделете статията

Четете още