
“Кенгуру, змиорка, гълъб, приготвен в изискан френски ресторант. Опитвал съм какво ли не. Чревоугодник съм. Обичам много да се храня.”
Готвачът, който контролира процесите в риалити предаването “Черешката на тортата”, е собственик на два ресторанта в столицата с много сериозен бизнес зад гърба си. По телевизията се явява само така, като странично занимание.
Учителите на Иван Манчев в софийското 51-о училище едва ли са си представяли, че подрастващият разбойник ще стане един от елитните готвачи на България. “Бях доста буйно дете. Какъвто съм си и до ден днешен. В училище не ме приемаха с охота, защото бях свободомислещ.”
Никой в рода не е професионален готвач. Христо, бащата на Иван, е автомонтьор, а майка му Илона е била в националния отбор по волейбол, а сега работи като личен състав - human resources. Иван е учил през комунизма
На въпроса дали това време си е имало положителните черти, той е категоричен - не. И разказва един комичен случай.
Бил още дете - във 2-3-и клас. Вкъщи коментирали, че Станко Тодоров - тогава председател на Народното събрание, преди да се издигне до високия пост, е бил шивач. В клас учителката попитала: “Деца, знаете ли кой е Станко Тодоров?”. “Да - провикнал се малкият Иванчо. Той е шивач!” Скандал! Викали родителите му в училище да обясняват защо са говорили такива недопустими неща на детето.
За по-младите звучи като виц, но тези, които са били ученици по това време, знаят, че нещата стояха точно така. Родителите на майка му са били "врагове на народа".
Дядо му е бил царски офицер.
Лежал е по лагери. На 16 г. майка му остава сирак. Дамгата остава цял живот върху нея. Дори непосредствено преди промените през 1989 г., когато трябва да замине за западен Берлин, не я пускат. Понеже е неблагонадеждна. “Тя, разбира се, замина. Уреди се с връзки”, обяснява синът й.
“Обичам всичко. Италианската паста, телешкия джолан от френската кухня, пикантните мексикански ястия, американските стейкове (бях в Америка на кулинарен туризъм - да видя как ги приготвят). Обичам пълнени чушки, боб и шкембе.
Но най-много обичам лозовите сармички на майка ми. Първо задушава зеленчуците - моркови, лук. После слага джоджен. Копъра го добавя накрая.
Винаги всичко е минавало през носа ми. Затова баща ми ме ориентира към Техникума за обществено хранене. Той не искаше да стана като него - автомеханик.”
Има хора, които цял живот не могат да открият професията на живота си. Други я намират след дълго лутане. При малцина това става така леко и отрано, както се е случило с Иван. Още щом се озовал в професионалното училище за готвачи, усетил, че е попаднал на точното си място.
Днес Иван е със солиден опит. “Бил съм главен готвач на “Кемпински-Зографски”. Работил съм в Германия и Швейцария. В Швейцария съм бил в ресторант с една “Мишлен” звезда.
Основател съм на Асоциацията на готвачите в България.”
В интервю преди няколко години заявява: “Не съжалявам, че не съм станал кинозвезда или рок певец.”
Въпреки това сега е телевизионна знаменитост, или почти. “Не ме разпознават на улицата - казва Иван. - По телевизията съм с готварска шапка, престилка.”
Противно на всеобщото убеждение, че мъжете са по-добрите готвачи, до този момент в предаването “Черешката на тортата” Иван Манчев е бил впечатлен от уменията на три жени. Всяка седмица компания от 4-ма знаменитости се събират на маса. Поред готви всеки един от тях. Иван коментира и ги оценява.
За него Катето Евро е най-добрата от всички участници в кулинарното предаване. “Тя направи прясна паста, погача, люти чушлета.
И много хубав десерт - аз не го бях виждал - палачинки с маскарпоне, залети със сладко, в момента направено.”
Жени Калканджиева блеснала както с уменията си да приготвя храна, така и да посреща гостите. “Тя направи тайландска кухня с богат избор от зеленчуци.” Камелия Воче също е впечатлила Иван. Повечето от участниците се справили отлично с подреждането на масата - с много вкус, красиви прибори, салфетки, подаръчета и т.н.
Предаването е полезно, човек може да научи много неща как се посрещат гостите, какво трябва и не трябва да се прави. Как се влиза в едвно меню, как се конструира то. Дали ще направиш уелкъм дринк - например да ги изненадаш с шампанско или бяло вино. Ние сме свикнали от вратата веднага на масата.
“Аз не ги оценявам като професионалисти. Просто гледам да им давам идеи. Много от хората искат да се представят добре и използват продукти, които не са популярни в България. Примерно у вас не ядете всеки ден авокадо и сьомга.
Ако правиш българско ястие, може да го сготвиш по малко по-различен начин. Например кьопоолу ако правиш, може да го накълцаш, а не да го намачкаш. Да използваш пресни зеленчуци, пресни подправки. В момента има всичко на пазара.
Според него, когато става въпрос за професионални готвачи, мъжете са определено по-добри. Причината е, че те се посвещават повече на работата си. Докато жените трябва да раждат деца, да ги отгледат. “Те имат друга мисия.”
Докато Иван готви служебно, у дома зад печката стои жена му Марина. “Запознахме се, докато работехме в “Кемпински-Зографски”. Аз бях главен готвач, а тя - рекламист.”
Синът им Христо вече е на 10 г. и май се е метнал на баща си. Той учи във 2-о у-ще и е също толкова палав, колкото е бил Иван в детските си години. Дейно енергично дете - обича футбол, много е сръчен в ръцете. Сглобява изумителни фигури от лего.
Виктория, 6-годишна, е същинско момиченце. Тя обича да се върти пред огледалото.
“Аз съм Водолей и живея с три лъва. Питате ли ме какво ми е - шегъва се Иван, и добавя - не придавам много важност на тези неща.”
Едно от малкото му неприятни преживявания с храната е било в Непал.
“Никак не ми допадна ястие от някакви корени, дълги такива, с едни подправки...” Иван бърчи нос при спомена.