Правилата са: не оставяй следи, пази животните и растенията, не смущавай околните
Свободното къмпингуване стана мода не само заради удоволствието да спиш под звездите на плажа или в дъхава гора, а и поради една важна причина – безплатно е. За да обуздаят нашествията на такива туристи, все повече държави налагат ограничения и солени глоби.
В голяма част
от Европа дивото
къмпингуване
е забранено
или не е изрично позволено. Това обаче не значи, че не можеш да опънеш палатка извън къмпинга – почти навсякъде за това има определени места, а властите и хората често си затварят очите за нарушителите.
В Европа правилата за подобен род почивка почти не се различават: не оставяй следи, че си се подвизавал в района; прибирай си боклука до шушка; не съсипвай флората и фауната; не смущавай околните – никаква силна музика, шумни компании, пиянски оргии. Стой далеч от къщите и нивите на местните. Не се заседявай - дивото лагеруване означава да отседнеш за няколко дни, а не за целия сезон.
Този вид отдих и релакс е официално разрешен в страни като Швеция, Финландия, Норвегия, Естония, Литва, Латвия, Шотландия. Най-малко душмани то има в Скандинавия. Там това е не само напълно законно, но се окуражава при спазване на стриктни правила и наредби. Което местните хора и правят, защото им е такъв манталитетът. Принципите са: “Не смущавай, не руши” и “Свобода чрез отговорност”.
В Швеция е позволено да се настаниш с палатка, каравана или кемпер в дивото, дори и върху частна земя със съгласие на собственика. Това е благодарение на закона Allemansratten, който
дава достъп на
всички до природата,
стига да я уважават
и пазят. Можеш например да береш цветя, гъби и горски плодове (извън частни имоти), но не и да кършиш кора и клони за огън от дърветата. Не е грях да се разположиш върху парцел, който си има собственик, но на разстояние поне 100 метра от къщата, двора, овощната градина или обработваемата му земя.
Табелите за палене на огън трябва да се четат внимателно. По принцип това е разрешено, но на места с риск за пожари го забраняват през някои летни месеци и указват това с надписи.
Правото на публичен достъп в Швеция позволява да преспите 2-3 нощи на едно място – по-дългият престой неминуемо бележи природата. Ако навлезете навътре в гората или високо в планината, може да останете и малко повече.
Законът за дивото къмпингуване се отнася за малки групи туристи с не повече от две палатки. Ако ще опъвате лагер, ви трябва разрешение.
Също толкова толерантно е отношението в Норвегия и Финландия, където специални уебсайтове подтикват хората да ходят на палатка сред природата и съобщават правилата. В Дания то не е узаконено, но за него са определили зони, сред които над 40 гори със заслони и възможност да се пали огън. По крайбрежието обаче глобяват 80 евро, ако ви спипат.
Естония уважава свободното кемпиране като скандинавците, но го забранява върху частни парцели. Хубавото е, че там те са малко и можеш да се разполагаш върху държавните на воля, стига да спазваш разпоредбите, сред които да миеш себе си и посудата с препарат само върху гола незатревена земя и далеч от водоизточници. И да ползваш наличните пътеки, а да не прокарваш свои.
Турция е много
либерална към
почивката
извън къмпингите, но също изисква дисциплина и уебсайт напомня на туристите да си носят лопатка за закопаване на акото.
Строга забрана за свободно къмпингуващи имат Нидерландия и Германия. В Хърватия също не ги долюбват и стриктно контролират дали спазват забраните. Особено сурово наказват холандците, които така пазят малкото си природа. Там не можеш да опънеш палатка и на държавна, и на частна земя, освен в специални райони, които се броят на пръсти. Ако рискувате и ви хванат, глобата е до 500 евро на човек.
В Германия дивото къмпингуване е изцяло забранено, но са заделили места за нерегламентирани палатки и каравани. Всяка провинция има свои правила, а по крайбрежието това не се разрешава. Глобата за нарушители стига до 5000 евро, но често полицията си затваря очите и просто те гони, казват хора с опит.
Макар и забранен, в Полша този вид отдих е напълно приемлив. Преследват и глобяват главно в Татрите и други природни паркове, но официален уебсайт показва на карта гори и планински райони, където няма да ви преследват. Най-много да ви подгонят сърдити фермери.
Ревниво пазят
туристическата си
индустрия от
почиващи безплатно
и в Гърция
Там това е забранено, но се наказва главно в курортите и край известни плажове, където глобите са от 300 до 3000 евро и 3 месеца затвор. На други места и по много острови хората и полицията са толерантни, стига да не се пали огън и да не се оставят боклуци. Добре е да проверите каква е политиката в района, преди да опънете палатката.
В държави като Австрия, Унгария, Чехия законодателството по въпроса е в сивата зона – уж има генерална забрана, а изобилстват с диво къмпингуващи, затова на картата са отбелязани в жълто като неизяснени. В Португалия например нерегламентираното къмпингуване е извън закона, а храстите в крайбрежния район Алгарве са засипани с използвана тоалетна хартия като нашия Крапец. В Швейцария такова лагеруване е разрешено на високо – над планинската дървесна линия.
Глоби от 10 000 евро
и повече заплашват
нарушителите
Франция нито разрешaва, нито забранява този вид почивка. Но има безброй правила, трудно разбираеми и за французите, затова четете и питайте за съответния район. В общи линии пребивавайте кратко, не палете огън, избягвайте крайпътните парцели, природните и историческите паркове и паметници.
Лагеруването край Айфеловата кула може да ви струва 1500 евро... То е забранено близо до морето, особено в частни земи, и на 200 метра от питейни водоизточници.
Правилата в Испания са повече областни, отколкото национални. Свободно къмпингуващи не се допускат на 100 м от морето, в паркове, исторически обекти, частни терени, военни зони. Те
не бива да са
повече от 10 души
в 3 палатки
Към огъня са много чувствителни заради горските пожари и глобяват до 3000 евро.
Ако в Скандинавия забрана няма, но има контрол, в много държави на Балканите е обратното - правила има, но не се спазват. Румъния не е легализирала свободното лагеруване, но можеш да го практикуваш почти навсякъде, включително по крайбрежието. Повечето местни ви уверяват, че няма проблем, а глобите са символични – 2-3 евро. Паленето на огън е незаконно, но рядко се преследва.
И в Сърбия такава почивка не е официално разрешена, но местните хора са гостоприемни и канят от сърце да отседнеш в имота им, а полицията кротува. В Босна и Херцеговина
няма забрана, но има
неексплодирали мини
от войната в бивша Югославия и трябва да се следят табелите, предупреждаващи за тях.
В Албания всеобщото игнориране на всякакви регулации се отнася и за дивото къмпингуване. Правила на хартия може и да има, но рядко се спазват, освен ако не се засeлиш пред парламента. За свободно почиващи са достъпни всички красиви кътчета, а страната е станала топдестинация за палатки и каравани на плажа. Единственият проблем е, че през лятото за диво кемпиращи трудно се намира място.