Георги ИВАНОВ
- Г-н Цонев, голямо приятелство ви свързва с Джон Лоутън, който се разбра, че е починал. Как започна всичко? Как го докарахте на тези чукари Камен бряг?
- Историята е с давност от 2004 г., когато реших да правим музикални вечери през август до морето. Музикантите от БТР имат един приятел - Пепи, който живееше в Лондон, беше промоутър на концерти, иначе е от Бургас. Та идеята бе да се свържат те с Джон, евентуално да направят концерт с него като гост-музикант. Пепи говорил с Лоутън, Джон се съгласил да участва в клипа на песента "Кръговрат". И така настъпи денят на пристигането на Джон. Отидохме на летището да го посрещаме. Микробуси, мотори, всичко. Той дойде с жена си Ирис, качихме ги от там и право в Каварна. Тук започнаха да репетират в читалището и наближи въпросната вечер, когато с БТР да пеят. Тогава никой не вярваше, че Джон Лоутън ще дойде тук, че и ще пее, но се разчу, България е малка. Вечерта на концерта се изсипаха сигурно 4000 човека, Сашо Божков си почиваше в Каварна, дойде с компания. С него седнахме да чакаме саундчека и като започна Джон да пее Easy Livin и Simparhy, си казах, че довечера ще стане страшно. И вечерта наистина стана точно така. Концерта го записаха и после излъчиха по тогавашната телевизия ММ.
- Тогава ли се роди идеята за рок фестивала, спечелил на Каварна прозвището рок столица?
- От там реших, че лятото би било хубаво да има такива изпълнения, да. Това беше първият голям удар и идеята. На следващата година на 6 май, празника на града, поканих "Назарет" и така се започна. На Джон много му хареса тук, водихме го на Калиакра, на Яйлата, на Камен бряг и му обяснихме за празника Джулай. Той е от "Юрай Хийп", но не знаеше за традицията ни. Всъщност първият "Джулай" с БТР го направихме през 2004 г. и разказахме на Джон. Но нищо конкретно не говорихме тогава. Поканих го пак на следващата година, всъщност за Нова година, с Глен Хюз с БТР и "Сигнал". Тогава го попитах дали не би искал да пее на самия Джулай. Джон се засмя и рече, че в пет и половина сутринта му е малко рано (смее се), ама каза: "Абе що не пробваме". Той си беше такъв човек, малко нестандартен и обичаше подобни инициативи. Така започна традицията от 2006 г. той да пее July Morning, когато изгрява първото юлско слънце. И така до 2019 г., до пандемията, макар от 2016 г. да бяхме в Тутракан, благодарение на кмета Димитър Стефанов. Тогава имаше катаклизми в Каварна и трябваше да се премести празникът. Но няма пропусната година да не пее.
- Негов ли ще е следващият паметник на алеята на рокендрола в Каварна?
- Не знам, има си кмет, общинска управа. Аз съм гражданинът Цонко Цонев. Знам, че в социалните мрежи сега ще започнат писания как трябва да се направи паметник на Джон Лоутън, но си остава само приказки. Пак гражданинът Цонко ще трябва да се нагърби с всичко. Има петно, място, на което да се издигне паметникът, но има общински съвет, да вземат решение. За мен би било хубаво да го има и Джон наред с Дио и Георги Минчев, тук му е мястото - в Каварна. Но от общината да започнат инициативата, дарителска кампания, да изберат скулптор и така нататък. Обичам инициативите, но обичам и който се хване, да ги завърши, а не само да викаме: "Аху, иху, дай". Като бях кмет, се нагърбвах, благодаря на хората, които помогнаха, но сега кой съм? Знам какво ми костваше и сега да направя този Джулай на Камен бряг. Затова не вярвам нито на идеите във Фейсбук, нито на приказки, на "лайкове" и ентусиазми. Няма аз да съм магарето, което ще прави отново паметник.
Цялото интервю на бившия кмет на Каварна Цонко Цонев за в. "България днес", четете тук:
