Пламен Данаилов: Докога в България ще има работещи бедни - средната пенсия вече е по-висока от минималната заплата

Трябва да има ясна насочена програма за подпомагане на крайно нуждаещите се семейства, но най-вече чрез създаване на условия за осигуряване на трудова заетост и адекватно заплащане, казва водачът на листата на ИТН в 25-и МИР в София

- Г-н Данаилов, кои са основните предизвикателства пред България в контекста на специфичната геополитическа обстановка?

- Ние трябва добре да осъзнаем проблемите, които стоят за решаване пред нас, за да изградим визия за бъдещето, която ясно да показва нашето развитие като общество. Решенията, които ще се вземат, трябва да са с голямо обществено доверие, постижимо само чрез спазване на обещанията, за да се помогне на хората.

През последната година и половина фискалната дисциплина беше изоставена. Неразумните решения в различни сфери, включително в пенсионноосигурителна и социалната система, раздаването на пари на калпак, водят до високи стойности на дефицита и/или до неизпълнение на капиталовата програма на правителството. Високите нива на дефицит водят до нови заеми, които са вече много скъпи и допълнително ще поскъпват. Ние всички разбрахме, че последните 2 емисии държавен дълг са взети при лихви около 4.7% или в пари това ще струва на всички нас над 1 млрд. лева повече в сравнение, ако заемите бях взети няколко месеца по-рано. Липсата на капиталови инвестиции допълнително забавя икономическото развитие, това значи по-ниски заплати за хората. Това значи липса на инфраструктурни проекти. Този вид инвестиции създават заетост и осигуряват необходимия растеж на икономиката в трудни времена, така се запазват работни места и се осигурява възможност хората да получават заплати, а не да получават обезщетения.

Липсата на средства води и до още един голям проблем – липсата на инвестиции в култура. Мисля, че всички ще се съгласим, че инвестициите в култура са от изключително значение за развитието на една просветена нация.

- Споменахте компенсации. Предполагам визирате и надбавки? Как бихте коментирали стабилността на пенсионната система в България? Въпрос, касаещ интересите на около 2 милиона българи.

- Сегашният модел на пенсионна система наложи редица несправедливости и изкривявания в системата. Една огромна част от пенсиите се изравниха до почти един и същ размер, реално без да се отчита приноса на всеки един. Да, пенсионерите трябва да получават достойни пенсии, но според приноса на всеки един в пенсионната система. Трябва и системата за социално подпомагане да работи достатъчно ефективно.

Задължително условие е да следим и как се инвестират средствата, които се отделят за пенсии, защото това също има пряко отношение към размера на пенсията. Съгласен съм и със становището на Фискалния съвет, че ефективното социално подпомагане изисква прилагане на подоходен критерий при определяне на бенефициентите на помощта. Увеличаването на пенсионните доходи следва да се случва при отчитане на индивидуалния осигурителен принос на пенсионираните лица, а не чрез еднакви по размер добавки или административно увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

- Друг изключително „горещ картоф” – актуална тема от обществена значимост е инфлацията?

- В предизборната кампания постоянно се срещаме с хора, които буквално изнемогват. Хора, които не могат да се справят с нарастващите цени, най-вече на хранителни продукти. Тези хора са напълно стресирани как ще посрещнат нуждите си, как ще купят тетрадки и нови учебници на децата си за училище. Затова трябва да има ясна насочена програма за подпомагане на крайно нуждаещите се семейства, но най-вече чрез създаване на условия за осигуряване на трудова заетост и адекватно заплащане. Средният размер на пенсията например е 666 лв., а от 1 октомври да достигне - 718 лв. За сравнение работещите на минимална работна заплата (значителна част от осигурените) получават нетен доход от около 550 лв., а за тях не е предвидено никакво подпомагане.

- Каква би била ползата за обществото от овладяването на инфлационния темп?

- Първо е важно да се каже, че даже и да намалее темпът на инфлация, това не значи, че цените ще паднат, а че ще растат по-бавно, но ще продължат да се повишават. Искам да обърна внимание на един факт, защо инфлацията няма да се върне до така наречените „здравословни” нива от 2% в близките месеци или година. За последната една година американският долар е повишил стойността си спрямо еврото с около 18%. При равни други условия това би трябвало да значи, че износът на страните от ЕС ще стане по-лесен и стоките и услугите произведени в ЕС ще се относително по-евтини. Но в реалния живот нищо не е при равни други условия. Най – големите търговски партньори на ЕС са САЩ и Китай, а те доставят стоки и услуги в американски долари. Американският долар към момента е основната парична единица, чрез която се извършва световната търговия и е световната резервна валута. Това значи, че внесените стоки и услуги в ЕС само от промяна на курса са поскъпнали с 18%. От друга страна цената на енергийните ресурси – ток, газ, въглища и т.н. поскъпна многократно. Всички това води до инфлация в производствените цени в Германия в размер на 46% на годишна база, а ние всички знаем, че германската икономика е локомотивът на икономиката на ЕС. Тези повишени цени на производството ще се отразят в магазините през следващите месеци, а от там и в България.

Тук е изключително важна ролята на всички държавни институции, за да се намали негативния ефект върху хората. Трябва да има ясна категоризация на уязвимите групи и помощта, която чрез социалните системи осигурява държавата да бъде навременна. В предизборните си срещи виждаме все повече хора, особено по-млади семейства, които не могат да си позволят елементарни неща като тетрадки и учебници за децата, да ги пращат на курсове за обучение, а какво остава за развлечения. Срещаме се с пенсионери, които след като платят сметките си за ток и за отопление едва им стигат за оскъдна храна и в същото време парите за подпомагане не стигат. Това ясно показва нуждата от цялостна реформа, която да бъде в полза на хората.

- Как ще коментирате скандала около одита на ИА?

- Скандалът около ИА Одит на средства от ЕС е силно притеснителен. Притеснителен, защото в България предстоят да се инвестират в следващите 5-6 години около 34 млрд. лева (над 17 млрд. евро). Ако нашите партньори от ЕС нямат доверие, как ще бъдат инвестирани тези средства (нарочно използвам думата инвестирани, защото аз не приемам думата усвоени, това води до лоши асоциации)? Тези пари са нужни на българските земеделци, за да произвеждат повече и по-качествена храна, нужни са на българския бизнес, за да инвестират в по–производителни машини и съоръжения, за да повишат ефективността си, нужни са за развитие на иновативни проекти, нужни са за изграждане и обновяване на нови по-сигурни и по-бързи пътища, нови ВиК системи, за да се повиши достъпа и качеството на питейната вода. Те. нужни са на всички нас, за да подобрим качеството си на живот, за да получаваме по–високи заплати, за да живеем по-добре. Надявам се колегите да имат достатъчно аргументи, за да повдигнат темата и да се стигне до осъдителни присъди, защото ако е само предизборен трик, то щетите ще са за всички нас. Загубата на тези инвестиции ще доведе до по-ниски заплати за трудещите се и по-ниска конкурентоспособност за бизнеса.

- Вие заемахте поста заместник министър на енергетиката. Как ще коментирате за енергийната криза в България?

- Често ми се задава въпросът какво правим с високите цени на електроенергията след декември месец. Краткият отговор е, че подкрепата трябва да продължи. Защо ли? Ами защото иначе много хора ще останат без работа и без доходи.

Ще ви дам един конкретен пример. Квартално магазинче, където аз живея, са сложили сметките си за ток на видно място. За месец август сметката им е над 4000 лева, без компенсацията, след компенсацията пада под 1500 лева. Ако няма средства да се намали цената на тока, пред тях стоят два варианта: или да затворят, или да увеличат значително цените на стоките, което отново ще доведе до затваряне и така директно 4-ма човека остават без работа. Освен, че ще останат без работа, те ще се регистрират на бюрото по труда и държавата, т.е. всички ние, ще плащаме обезщетения за безработица.

- Има ли риск от недостиг на газ през предстоящите зимни месеци?

- Благодаря за въпроса, темата е много актуална и ние всички трябва да получим отговор. Потреблението на България през зимните месеци за последните 5 години е 2 млрд. кубични метра. На ниво ЕС беше взето решение държавите - членки доброволно да намалят потреблението си на природен газ с 15%. Това за България са 300 милиона куб. м. Основните консуматори на природен газ в България са софийската топлофикация и нефтопреработвателното предприятие в Бургас. В средата на месец септември Топлофикация София подписа споразумение с БЕХ, Булгаргаз и ФСЕС за осигуряване доставките на природен газ за идващия отоплителен сезон, т.е. намаление от там няма да дойде. За всички нас остава неясен въпросът как ще бъде постигнато намалението, то ще бъде наложено административно на бизнеса ли и ако да, то кой ще плати? Защо никой не говори за този проблем? Има ли взето решение как да се намали потреблението и, ако да, защо хората и бизнеса не са уведомени?

- Има ли алтернативни газови източници за България?

- Ясно, че не можем да избегнем и темата за газа. Едно изказване на гръцкия министър председател направи много силно впечатление - той каза, че Гърция може да осигури газ за България, защото има достъп до руски газ. В продължение на няколко месеца екипът на МЕ искаше да получи отговор от ЕК как някои компании успяват да търгуват с Газпром експорт и да не нарушават санкциите, но отговор така и не се получи. Разбира се закупуването на цялото количество природен газ от Азербейджан по интерконекторната връзка ще се отрази в посока намаляване на цената на природния газ за България. Всички ние очакваме и резултатите от търговете, които ще проведе Булгаргаз, за да видим каква ще е цената на газа за българския бизнес. Много важно е да успеем да либерализираме пазара на природен газ, така че да има достатъчно на брой доставчици, които да се конкурират на свободен принцип.