През декември 2021 г. Иван Христанов е назначен за заместник-министър на земеделието и през следващите 7 месеца провежда серия от знакови политики, една от които е премахването на незаконния частен монопол на ГКПП Капитан Андреево и връщането на държавния контрол върху качеството на вносните храни.
Иван Христанов е на 48 години, израснал е в град Плевен, и е магистър по “Аграрна икономика” от Университета за национално и световно стопанство. Преди да влезе в държавното управление е предприемач и инвеститор, основал компания с 2 800 заети лица, която е продадена през 2007 г. на водеща европейска банка с рекордна оценка на активите.
- Г-н Христанов, какво заварихте в Министерство на земеделието когато станахте заместник-министър през декември 2021 г.?
Иван Христанов: След 12-годишното управление на ГЕРБ заварихме една силно фрагментирана институция. Дирекциите не си говореха. Например служителите в дирекцията за биологично земеделие не знаеха какви мерки са заложени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. Управлението на европейските и националните ресурси е било изключително непрозрачно в миналото. Браншовите организации бяха настроени една срещу друга. От една страна имаше силно приоритизирани сектори, а от другата - тежко изоставащи, дори умиращи сектори, което във времето беше довело до тежък дисбаланс в българското земеделие.
- Какви са политиките, които успяхте да прокарате като заместник земеделски министър?
Иван Христанов: За 8 месеца успяхме да увеличим парите по Програмата за развитие на селските райони 2023-2027 от 1,65 милиарда евро на 3,51 милиарда евро. Удвоихме COVID-19 помощите за българските земеделци от 72 на 144 милиона лева и премахнахме лобизма в разпределението на субсидиите. Проведохме хиляди проверки на земеделски и горски обекти с цел премахване на злоупотребите с държавни и европейски пари и изобличихме схемите с инсинераторите и ваксините за животни.
- Какви бяха първите стъпки, които предприехте когато влязохте в министерството?
- Иван Христанов: В рамките на първите 3 месеца проведохме над 200 срещи, за да възстановим диалога между политическия кабинет, експертите и земеделците. В тези срещи браншовите организации започваха с изречението "Ние много сме лъгани". Оказа се, че ние не просто трябва да правим добри политики, а трябва да възстановим и доверието в министерството. От 2001 година насам Министерство на земеделието беше станало символ на корупция, обхващаща управлението на горите, националните ресурси и обществените пари.
В резултат на тези наблюдения основните приоритети станаха:
• Възстановяване на диалога,
• Изграждане на доверие,
• Борба с корупцията,
• Осигуряване на финансиране за кризите и за стратегическия план, и
• Връщане на разговора за пазарите.
Последният приоритет е много важен - досега между министерство и земеделци се е говорило само за субсидии, но не и за реализирането на произведената продукция на пазара. В България имаме проблема, че едни хора взимат субсидиите, произвеждат и след това не могат да продават.
Веднага след започването на работа на политическия кабинет трябваше да започнем действия по неутрализиране на ефектите от КОВИД кризата върху земеделието. Здравните ефекти от КОВИД бяха напълно засенчили ефектите върху продоволствената верига, но и те бяха големи. Земеделците се сблъскаха с растящи цени на входа съчетани с непомръдващи цени на готовата продукция.
- Дайте пример за нещо, с което Вие лично допринесохте.
Иван Христанов: Основната част от увеличените разходи оставаше в земеделците. Това беше проблем, който ние идентифицирахме още в края на миналата година и изрично заложихме решаването му в коалиционното споразумение. Затова като заместник-министър договорих 143,5 милиона лева да бъдат отделени за КОВИД мярката в помощ на земеделците (двойно повече спрямо първоначално заложените 72.5 млн. лв.). Тази мярка вече е изплатена и е помогнала на много производители в сектора.
- Основното послание на “Продължаваме Промяната” е борба с корупцията. Успяхте ли да спрете корупционни схеми в земеделието докато бяхте заместник-министър?
Иван Христанов: В началото на 2022 г. започнахме да прекратяваме множество схеми за източване на държавния бюджет. Като схемата при фитосанитарния контрол на граничния пункт “Капитан Андреево”. Или като схемата, заложена в Националната профилактична програма за животновъдство, тъй като в нейния оригинален вариант бяха предвидени 20 милиона за отклоняване по неясни канали. Други схеми, които работихме да прекратим, бяха свързани с ваксините за син език, с “Златния гьол”, инсинераторите за животински трупове, с “Напоителни системи”, с Държавния поземлен фонд. Това са все схеми за корупция.
Министерството обаче не разполагаше с капацитет да разработи тези схеми във вид подходящ за службите и прокуратурата. Това наложи да изградим капацитета от качествени професионалисти, които да го направят. Много от тези схеми вече са прекратени.
- Разкажете по-подробно за някоя от корупционните схеми.
- Иван Христанов: Например при инсинераторите бяха установени огромни несъответствия между отчетената работа, за която държавата е платила, и реално извършената работа по обезвреждане на животински отпадъци. Идеята е държавата да плаща за горенето на труповете, за да не се превръща това в тежест за земеделците. Проверките обаче показаха, че не само е злоупотребявано с обществен ресурс, но освен това нефункциониращата система за унищожаване на трупове поставя животновъдите в неизбежно нарушение и създава сив пазар на месо.
Например засичали сме случаи, когато камион с товароносимост 6 тона по документи има натоварени 20 тона животински трупове за изгаряне. Засякохме много дълги периоди, в които са изгаряни много повече животни отколкото е възможно с капацитета на инсинераторите.
Спряхме плащанията към инсинераторите и подадохме сигнали към прокуратурата.
- Какво трябва да се направи за да се прекрати окончателно схемата с инсинераторите?
Иван Христанов: Ще направим нова обществена поръчка за инсинератори и ще разширим обхвата от оператори, които да могат да осъществяват тази дейност.
- Какво заложихте в Стратегическия план за земеделие?
Иван Христанов: Заложихме много средства за млади фермери, стимулиране на малки и средни стопанства, биологично производство и производство на плодове, зеленчуци, месо и мляко.
Стратегическият план е наследника на Общата селскостопанска политика (ОСП) и обхваща периода 2023 - 2027 година. Финансовата рамка на Стратегическия план може да изиграе катализираща роля за българското земеделие. 16 милиарда се разпределят с този Стратегически план.
И затова е важно как ще се произнесат българските граждани на 2 октомври - дали ще се върнем назад към кражбите и схемите от времето на ГЕРБ, или ще продължим започнатите положителни промени в сектора.
Иван Христанов е водач на листата на Продължаваме Промяната в област Плевен и четвърти в листата на коалицията в Пловдив Област (17 МИР).
Продължаваме Промяната е с номер 9 в бюлетината за изборите на 2 октомври.
Местни избори на 29.10.2023 г. Платено съдържание. Купуването и продаването на гласове е престъпление.
