
Партията не успя да се превърне в изненадата за вота
За тези избори отиваме като на референдум - за и против еврото, за и против членството в НАТО, за и против санкциите срещу Русия, за и против американските бази в България, за и против досегашния статут на България в ЕС като член, който трябва да бъде предоговорен, защото не е изгоден за българския национален интерес.
Това са думи на лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов на една от срещите му с президента през юли тази година. Повтаряше ги в цялата кампания, неведнъж направи и друга заявка - че партията му ще управлява със 120 депутати в следващия парламент.
Политиката и говоренето “анти всичко” явно не стигат за така желаното първо място, а с това крах претърпя и своеобразният референдум за НАТО и ЕС, който Костадинов “свика”. Последните социологически изследвания преди редакционното приключване на броя вчера сочеха, че партията ще бъде пета сила (макар и с шанс да измести БСП).
Все пак “Възраждане” определено е във възходящ тренд. Освен по-голям брой депутати Костадинов спечели и “по-верен” отбор. Причината е решението му да махне гражданската квота още след края на 47-ото НС. От нея тогава влязоха Цвета Галунова и Елена Гунчева - първата сега се появи в листите на БСП, а втората го напусна след скандал, но остана в парламента нарочно, за да блокира мястото на следващия в листата, който бил “таксиджия”. Този път Костадинов се застрахова отрано и освен тази промяна постави на водаческите места само най-верните си в партията. Сред тях са заместникът му Цончо Ганев, Николай Дренчев и брат му Димчо, Ангел Георгиев и др.
Иначе политическата платформа на “Възраждане” е странен
микс от крайно левичарство и десен популизъм,
стигащ на моменти до нацизъм. Костадинов нееднократно се е обявявал за връщане на смъртното наказание и публично се е възторгвал от комунистическите чистки и репресии през 40-те и 50-те г. на XX в.
През годините дейността на “Възраждане” и самият Костадинов често бяха в центъра наскандали. През февруари 2020 г. варненският политик театрално поиска оставката на тогавашния премиер Бойко Борисов и предизвика сблъсъци с полицията в деня, в който в парламента се гласуваше вот на недоверие, поискан от БСП.
През юли същата година столичната прокуратура поиска закриването на партията
заради фалшиви подписи при регистрацията ѝ и установена липса на част от учредителите. Искането бе отхвърлено окончателно от ВКС през май 2021 г. с мотива, че вече е имало проверка още при регистрацията и тя не установила проблем.
По това време срещу Костадинов бе повдигнато и разследване от варненската прокуратура за злоупотреба с пари от отпусканата на “Възраждане” държавна субсидия, която по това време бе 500 хил. лв. В крайна сметка не бяха установени нарушения.
“Възраждане” успя да влезе за първи път в парламента на изборите през ноември 2021 г., след като спечели 4,8%. Преди това години бе единствената извънпарламентарна сила, прехвърлила бариерата от 1% и съответно получила право на държавна субсидия.
Миналата есен тя взе гласовете с основната си антиваксърска опорка
- премахването на зеления сертификат и ограниченията срещу коронавируса. Под тези знамена партията свика и няколко големи протеста, на единия от които привържениците ѝ опитаха да нахлуят в парламента. После се оказа, че четирима от 13-те депутати на “Възраждане” са ваксинирани.
Другият скандал, в който партията се забърка в последния парламент, бе покрай посещението на лидера им в Украйна. Костадинов замина там в средата на март - по-малко от месец след нахлуването на Русия. Служби обаче
го докладвали като лидер на проруска партия
Затова военни го заведоха до границата и му сложиха черен печат и забрана да посещава страната за 10 г.
По-късно през юли “Възраждане” се подписа под инициирания от ГЕРБ вот на недоверие срещу правителството на Кирил Петков. Самият Костадинов по-късно настоя, че това от самото начало било идея на “Възраждане” и не партията му е гласувала заедно с ГЕРБ за това, а обратното.
Сега антириториката, този път срещу ЕС и НАТО, отново вкара “Възраждане” в парламента, с още по-голяма група. Но не сбъдна прогнозите партията да е изненадата на тези избори. Популистката вълна в Европа е факт, но предстои да се види дали опорката у нас срещу евроатлантизма няма бързо да загуби почва като тази срещу ковид мерките.
По-вероятно е това да е таванът на гласовете, които “Възраждане” може да привлече. Справка за потенциала на партиите от патриотичния спектър подкрепя тезата - те не успяват да надхвърлят 10%. Нито “Атака” с максимума си от 9,36% през 2009 г., нито “Патриотичен фронт” на НФСБ и ВМРО със 7,28% през 2014-а, нито през 2017-а, когато трите формации като “Обединени патриоти” взеха 9,31%.
Така, ако не се явят някакви извънредни обстоятелства, “Възраждане” по-скоро ще се окаже поредната националистическа вълна, разбила се преди да достигне брега.