Жителите на България са по-малко от избирателите и това ще доведе до смяна в тежестта на районите, но не и до актуализация на списъците
В 4 области живее 40% от населението на страната
Промяна в избирателните списъци няма да има, след като излязоха вчера данните от преброяването, които показват, че уседналото в България население е по-малко от лицата с право на глас.
Но най-вероятно за следващите избори ще има промяна в мандатите на избирателните райони и промяна в общините, които сами избират кметове и общински съветници.
Данните от преброяването показват, че някои райони на София увеличават населението си, макар че като цяло
и в София има спад на абсолютното число жители с 1,3%.
В други избирателни райони жителите са намалели с над 20%, което прави броя на мандатите там крайно непропорционален спрямо населението. Така относителната тежест на обезлюдените краища става по-голяма, а в столицата и още три области, където е съсредоточено над 40% от населението, става по-малка. Това е сравнително лесна промяна, която Централната избирателна комисия е длъжна да направи незабавно, защото последната промяна в избирателните райони е правена след преброяването през 2011.
Например ако искаме да запазим сравнително еквивалентна тежест на гласовете на всеки избирател, то Видинският многомандатен избирателен район би трябвало да вкарва в парламента най-много 3 народни представители, а трите района на София - общо поне 47, а не както досега 42-ма. Но ЦИК заради пропорционалната система има правило да няма райони с по-малко от четири мандата. Затова е възможно да се тръгне към
обединяване на многомандатни избирателни райони
Увеличение с по един мандат ще има в многомандатните райони Варна и Пловдив.
Промяна в избирателните списъци едва ли ще може да стане, защото хората с право на глас никога не са съвпадали с трайно уседналите и това е трудно решение, за което трябва много широка политическа воля и още данни.
Възможно е обаче някои общини да загубят статута си поради силно намалялото население.
Окончателните официални данни от последното преброяване на населението в България, проведено миналата година, показват, че в страната живеят 6 519 789 души. Това е по-малко, отколкото имена се съдържат в избирателните списъци, и то при положение че право на глас имат само хората с българско гражданство, навършили 18-годишна възраст. Според последните данни те са 6,6 млн. души.
В същото време преброяването на територията на страната хваща и доста чужди граждани, които пребивават постоянно у нас.
Според председателя на Националния статистически институт доц. Атанас Атанасов разминаването се получава от това, че в системата ЕСГРАОН, от която се правят избирателните списъци, влизат
всички хора, които имат български документи за самоличност и са навършили 18 години,
т.е. имат право да гласуват. Те обаче живеят навсякъде по света. “Ние преброяваме само хората с постоянно местоживеене в страната. Това включва и чужденци или хора с двойно гражданство”, каза доц. Атанасов.
За първи път при това преброяване по искане на Евростат ще се прави
общ европейски хъб, с чиято помощ ще се обменят данни от преброяванията в целия Европейски съюз,
когато те приключат навсякъде. Това позволява НСИ да придобие данни за българските граждани, живеещи в чужбина, като ще има и насрещното задължение - да предаде на Евростат данните за чуждите граждани, които са преброени тук, обясниха от НСИ. Така хипотетично ще има възможност базата с данни за избирателите да се обнови, тъй като списъците на ГРАО често не държат сметка за вече починалите хора, които стоят в тях и по този начин изкуствено намаляват процента на гласувалите. Но обменените данни все пак ще бъдат само за страните от ЕС и общото европейско икономическо пространство, т.е. ще включват Великобритания, Норвегия, Швейцария и още няколко държави, но не и Турция, САЩ, Русия.
Българското население се е стопило с 844 781 души за времето от предпоследното преброяване до новото и това е най-големият демографски срив за последното столетие, показват данните на НСИ. За четвърти пореден път преброяването показва отрицателен прираст, но при първото, направено след началото на промените - през 1992 г., населението бе намаляло с 461 332 души. Следващите установиха намаление с по половин души, докато сега само за десет години са изчезнали наведнъж две области - Варненска и Бургаска.
Намалението на населението по области обаче е различно и на практика сега предстои да се преизчислят избирателните мандати във всеки многомандатен избирателен район, тъй като предишното е правено преди 10 години.
Защото във Видин например между 2011 и 2021 г. е изчезнало 25,4% от местното население.
В Смолян и Добрич намалението е съответно 20,9% и 20,8%.
Дори столицата, независимо от голямата миграция към нея, се е простила за 10 години със 17 301 от местните, което представлява 1,3% от засечените през 2011 г. софиянци.
