Рубриката “Учителите на България” на издателство Клет ни запознава с още един цветен, мотивиран и отдаден учител. Прочетете какво вдъхновява всеки ден г-жа Таня Василева, преподавател по изобразително изкуство и информационни технологии от Монтана.
С прегръдка и усмивка започва всеки работен ден на Таня Василева, а учениците й я обожават. Случва се, като влезе в час, още преди да е казала “Добър ден”, те да са се нахвърлили върху нея за прегръдка и тя да не успява да стигне до катедрата от деца.
От седем години преподава изобразително изкуство и информационни технологии в Четвърто ОУ “Иван Вазов” в родния си град Монтана. Рисуването е нейната страст, а каузата й - докато учи децата да рисуват, те да повярват в способностите си.
Като малка е тихо дете, което само рисува. Израства в скромно семейство, което възпитава у нея любов към изкуството и литературата. Най-силно влияние върху нея оказва учителката й по рисуване. В шести клас вече е осъзнала, че повече от всичко иска да рисува и така открива известна школа в града. Семейството й не може да плати таксата, но това не я отказва. Чака приятелите си пред студиото, за да проучи задачата за деня и да я нарисува вкъщи сама. Нейната отдаденост не остава незабелязана. Преподавателката подава ръка на Таня, кани я да рисува с останалите, а формалностите са забравени. Сторената добрина дава плодове. В гимназията по моден дизайн Таня е приета с шестици. После следва педагогика на обучението по изобразително изкуство и специализира “Живопис” в Югозападния университет в Благоевград. Преподаването и рисуването вървят ръка за ръка в мечтите на Таня, която от малка се възхищава на любимата си учителка по рисуване.
Без колебание се връща в родната Монтана, за да покаже и докаже най-доброто, което е научила. Началото е трудно. Първо замества, после става възпитател, а от седем години е преподавател в Четвърто ОУ “Иван Вазов”. Още от началото връзката й с колектива е много силна, всеки й помага, споделя материали, книги, идеи за децата и Таня осъзнава, че
това е нейното училище
Често дава себе си за пример като човек, сбъднал детската си мечта - да бъде учител по изобразително изкуство. Разговаря с учениците за щастието и удовлетворението. За това, че усмихнатият човек е такъв, защото е щастлив от нещата, които прави, и се чувства пълноценен.
Макар да започва като учител по изобразително изкуство, тя се заема и със сайта на училището. Така естествено се ражда идеята да специализира и да поеме и часовете по информационни технологии. Винаги усмихнатата г-жа Василева умело съчетава двата предмета. Започват да правят например страхотни плакати в часа по изобразително изкуство, а в часа по технологии ги доразвиват с инструментите на предмета. Системата на междупредметните връзки помага и облекчава работата на учителя. Ако например по история изучават древния свят, в часа по изобразително разглеждат античното изкуство, а по информационни технологии изготвят дигитален пътеводител на този период. Така децата се забавляват и научават, а ролята на учителя е да направлява процеса, да дава идеи и да мотивира, пояснява г-жа Василева.
Децата първо обичат технологиите, после изкуството се появява в живота им, казва тя. Ако на едно дете му е трудно да рисува с молива, обаче му е лесно с мишката и може да използва готовите форми, то пак е творец и създава. За г-жа Василева няма слаба рисунка или без стойност. Тя оценява вложения труд и всеки се чувства значим и пълноценен, защото е оценен за своя стремеж към развитие и обогатяване. “Децата не трябва да се обезсърчават в учебната среда - вярва Таня. - Успехът всъщност е пътят, създаването и куражът да опиташ, а не оценката, която си получил.”
Всеки ден Таня се стреми да бъде вдъхновяваща и различна за своите ученици, а часът да стане интересен и запомнящ се. Благодарна е също, че работи в училище, което й дава свобода на изява, а взаимопомощта между колегите служи за пример за децата.
Дистанционното обучение в началото на пандемията се оказва неочаквана възможност. С рисунките на своите ученици от този период Таня се включва в училищна изложба на открито в градска среда. Експозицията става особено ценна с това, че е общ, съвместен труд между учителя, родителя и детето. Защото училището не може без подкрепата на родителите и за всички е важно тази взаимосвързаност да се покаже. Пак по инициатива на Таня децата участват в конкурса “Картина по време на карантина” на местното читалище. Тя изпраща рисунките на своите ученици, които те са споделили с нея онлайн по време на карантината. Представете си изненадата им, когато обират наградите! Отново по нов начин Таня съчетава технологиите и изкуството по повод 24 май. Създава виртуална зала, в която “по стените” са изложени рисунките на децата. Докато слушаш химна “Върви, народе, възродени”, разглеждаш творбите, и то през своя телефон. Така Таня нагледно показва на учениците, че телефонът и компютърът не са само за игри, че технологиите са средството, което помага на тях самите.
Да си учител е кауза
Таня Василева обича работата си и харесва училището, в което отива с желание всеки ден. Вярва, че е важно да се популяризират добре дейностите на учебното заведение и отделя голямо внимание на уебсайта му. Когато публикува новини, винаги използва снимки с ученици, защото това им помага да се чувстват част от нещо голямо. Още повече че самото поколение е толкова свързано със заснемането на снимки и видеа. Често им казва да си представят живота като филм, създаден от тях. Те определят какви цветове ще има този филм, кои ще са участниците в него - това са техните приятели. Окуражава децата да ползват телефоните си не само за селфита, а да експериментират със светлината, формите, да се чувстват свободни да творят с технологиите и да създават изкуство. А когато публикува във фейсбук рисунка или снимка от ученик, тогава детето вижда, че има аудитория, че има хора, които е докоснало със своя продукт.
На своето работно място Таня всеки ден показва, че има млади хора, които работят и се развиват точно в България, и те правят наистина значими неща.
