Анита Комитска: Искаме светът да дойде в Чипровци – ще го очароваме не само с килимите!

В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път представяме Историческия музей в град Чипровци. Освен че е с богата и обновена експозиция, работилници по тъкане на килими и ежегодни събития, музеят вече си има и сувенирен магазин. Той ще подпомогне финансовата му устойчивост и ще допринесе за това туристите да могат да съхранят спомена от посещението в музея, града и региона чрез новоразработени сувенири за съвременната публика.

Подкрепата на Фондация “Америка за България” е в рамките на усилията да подпомогне развитието на културно-историческия и природния туризъм и жизнени местни общности в Северозападна България.

- Г-жо Комитска, Чипровци най-често се свързва с килимарството. Но има ли други неща, които трябва да знаем за него и региона? С какво още да се гордеем?

- Началото на чипровското килимарство е много далеч във времето. През последните години научната общност в България спори за двете основни тези - дали е наследство на старите българи, или е на траките.

Местното население са наследници на тракийското племе трибали. Другото много важно за чипровчани, е че

килимът е част от световното

нематериално културно

наследство на ЮНЕСКО

Градчето е изключително благодарно на член-кореспондента Мила Сантова и нейния екип, които изготвиха досието, за да бъде приет килимът. 

Другото, което не се знае, а аз мисля, че българската историография и ние в Чипровци сме длъжници на обществеността, е католическото минало на града. Най-светлата страница на българската история от XVII век е католическото Чипровци. Всяка година най-будните деца са завършвали образованието си в католическите колежи в Италия. Това са хора, които са се връщали богослови, доктори по право, по теология. Францисканската католическа общност на Чипровци създава един период, в  който се налага терминът “Възраждане” преди Възраждане. Архиепископ Петър Богдан Бакшев пише история на България 100 години преди Паисий. Той дава описание на Охрид, Призрен, София, Търново, Чипровци и околните три села, които са били католически - Железна, Копиловци и Клисура, което вече не съществува.

В тези 4 селища е имало манастирска обител, богата библиотека, имало е църква. Хората там са били живата връзка на поробените български земи със свободния християнски свят.

Архиепископ Петър Парчевич подготвя коалиция на католическия свят за освобождаването на България и е приет от императора на Австрия, от князете на Полша, Влашко, Молдова и дука на Венеция. Когато отива при тях, казва, че е представител на Великото царство България. Лично мен много ме боли, като чета изречения: “Макар и католици, те обичали България”. Естествено! Те са родени и живели тук. 

В Чипровци е създадено и първото светско

училище в страната ни през 1624 г.

и е написана първата българска история. През XVII век Петър Богдан нарича града “цветето на България”. 

- Историческият музей е значимо място - какво се случва тук?

- Музеят развива своята дейност в две насоки. От една страна, това е съхраняване и презентиране на традиционната култура, на народното изкуство на населението от нашия край. Наред с това много бихме искали светът да дойде в Чипровци, за да покажем другите, с които живеем, с които работим. Първото събитие беше Денят на Япония през 2018 г. Тогава се честваха 3 големи събития за българо-японските отношения. В Чипровци са работили японски доброволци от организацията “Джайка”. Беше жест към тези хора да направим фотоизложба, показвайки техни снимки как се вписват тук. След това те  съдействаха за издаването на книга за природното багрене. 

С нашите приятели - арменците от благотворителната организация “Парекордзаган” с почетен председател Соня Бедросян, направихме ден на Армения. Идеята беше да си спомним една голяма годишнина от приемането на християнството за официална държавна религия в Армения - 1320 година. Догодина предвиждаме Ден на българските евреи по повод 80 години от спасяването на нашата еврейска общност. Направихме и няколко вечери на италианската кухня, тъй като католическото Чипровци е свързано с Италия. Имаше дегустации на италиански вина.  

- Най-новото в музея е сувенирен магазин, в който има прекрасни традиционни предмети, но в съвременен дизайн. Откъде е тази идея и защо е важно да го има?

-  Идеята е на Надя Захариева от Фондация “Америка за България”, тя ни откри и предложи да направим магазина. Изпитвам огромна благодарност към фондацията за това, че отворихме магазина. Хората, с които те ни свързаха, са прекрасни дизайнери. Лина Петрова е дизайнерът на тениските, на торбичките, шаловете се изчерпаха още в първия ден и поръчахме нови. Изключително сме благодарни на всички  за това, което направиха. Това е голям жест за един малък музей като нашия. 

- В музея организирате и концерти. Какви са те?

-  Тази година направихме един концерт, който впечатли хората и от Чипровци, и от околните градове. В останките на католическата катедрала организирахме концерт на флейтистката Десислава Петева и съпруга ѝ Емануеле Педрани, който е пианист от оркестъра на Миланския оперен театър “Ла Скала”.

Двамата бяха в Чипровци, посетиха музея и докато разговаряхме, стигнахме до темата, че Десислава е наследница народа на Евдокия Петева Филова. Решихме всяка година в останките от катедралата да правим по един концерт с класическа музика.  Наехме пиано от София.

Хората са жадни да слушат класическа

музика

Моя кауза е борбата със сръбската чалга в региона. Догодина сме предвидили голям концерт етноджаз. Тук не е имало такъв концерт. Вече има желаещи изпълнители да дойдат. 

От друга страна, в музея искаме да представим и младите хора от района, които творят - художници, дърворезбари, скулптори. Да им дадем поле за изява в мястото за временни изложби. Точно музеят е мястото да направят първата си крачка. Догодина за 1 юни, празника на децата, се договаряме за един ден за индианската култура. А тази година ни гостува куклен театър “Арт Ленд” с японска приказка. Децата се включваха в самата пиеса и беше прекрасно. А на Деня на Япония те обличаха кимона, правиха оригами, писаха името си с йероглифи.  Едва ли се знае, но в годините на прехода Япония e дала милиони средства за културата, икономиката, туризма на България, затова искаме да правим тези изяви по-често. Това е най-малкият жест, който можем да направим. 

- А имате ли работилници за тъкане на килими?

- Музеят разполага с три обекта - централната експозиция, образователен център в друга къща и етнографска сбирка. И

в трите обекта има стан, на който желаещите могат да седнат и да се опитат да тъкат

Ние работим с туристическата агенция на Милка Димитрова, която от години води деца от детски градини с София. Преди пандемията, през есента на 2019 г. са ни посетили повече от 1500 деца, като най-малките са 4-годишни. За тях правим люлеене в килим. Това е стара чипровска традиция. След свалянето на килима от стана са залюлявали детенцето в къщата, момиченце обикновено, за да изпробват здравината на килима, а и тя да стане добра килимарка. Ние люлеем съвсем малките дечица от групите, като те си казват желание. Това е вълшебното килимче, което сбъдва желания. Също така редят пъзелчета с килими, оцветяват книжки. Гледат багренето на вълната, като повечето от тях не са пипали вълна никога. Показваме как се преде, какво е   вретеното. А по-големите сядат на стана. 

Организираме и курсове за хора, които желаят и могат да останат в Чипровци. На всички, които се интересуват от български фолклор, им предлагаме лекция за килима, демонстрация на тъкане, участване в процеса за природно багрене, разучаване на стари чипровски хора, дегустация на традиционна чипровска кухня. Мечтата ми е да стигна до жените в посолствата. Да направим двудневен тур в Чипровци, където те ще могат да имат фотосесия с чипровска носия, да отидат на разходка в планината, да участват в правенето на традиционна чипровска баница, която е с домашно точени кори на ръка.  

- Какво е различното в чипровската кухня?

- Супа с листа от цвекло и зеленчуци, както и това, което планината дава - манатарките. С тях правим качамак. Другото е  пълнени чушки с боб. 

- През последните години Чипровци направи сериозна крачка напред - кои са ентусиастите, които правят града разпознаваем?

- Кметът Пламен Петков е млад, амбициозен човек, който полага неимоверни усилия да задържи младите в Чипровци. Санирано е училището, защитено е, с модерно оборудване, детската градина е ремонтирана, родителите не плащат такси за децата. Заедно с отец Иван Топалски, католически свещеник, изградиха параклис-костницата “Дева Мария Майка на Църквата”. Ежегодно се организира Фестивалът на чипровския килим, който събира гости от страната и чужбина. Преди пандемията отчетохме 10 000 туристи в Чипровци. Иновативният ни музей също привлича нови посетители. Експозицията е направена през 2018 г. за 330 години от голямото Чипровско въстание.  

Мартина Денева, дизайнер:

Хубавият начин да съхраним традициите е, като ги интерпретираме в съвременността с достойнство и уважение

- Г-жо Денева, как дойде идеята за проекта на сувенирен магазин към Историческия музей в Чипровци?

- Идеята дойде по покана на Фондация “Америка за България”, с които споделяме общи виждания за това как могат да се осъвременяват българските музеи. Както и че магазините са един от начините да се генерират повече средства в тях. Освен входни билети да има и прекрасни сувенири, които хората да взимат със себе си, след като посетят музея.

- Но вие сте били бременна в този период. Лесно ли се съгласихте да участвате?

- След тяхната покана аз реших да отделя последния месец от бременността ми, за да осъществим този проект. В него видях много хубава възможност за един малък град да направим нещо голямо и значимо. Тук в Чипровци в момента възможностите са ограничени, няма чак толкова специалисти. Нямаше как да откажа, въпреки че бях бременна. Сега се шегуваме, че моят син е участвал в създаването на този проект, който се случи изключително лесно. Беше много вълнуващ момент да се роди този проект заедно с моето бебе. А и да успеем да го осъществим по толкова хубав начин. Добре работихме с екипа на музея, намерихме прекрасен изпълнител да го реализира. По време на криза не е толкова лесно да се съгласят хора да пътуват от София до Чипровци редовно. Така че искам да благодаря на всички, които ни помогнаха, както и на дизайнерката, която създаде серия сувенири, за да бъде щандът освен красив, а и пълен с хубави подаръци. Щастлива съм да попадна в екип от много сърцати хора, които много бързо направиха истински стойностно нещо за този музей. 

- Може ли магазинът да ни даде пример, че е възможно да съхраняваме и помним историята и традициите си, но и да ги “прилагаме” в ежедневието си? Продават се чорапи, тениски, шалове със символите на чипровските килими например.

- Мисля, че хубавият и интелигентен начин да съхраним традициите е на първо място да ги познаваме и да ги интерпретираме в съвременността с достойнство и уважение. Аз се радвам, че на откриването видях и млади, и възрастни хора. По някакъв начин ние сме успели да направим продукти и сувенири, които се харесват на всички. Няма да има по-щастлив човек от мен, ако все повече хора чуват за Чипровци, за този прекрасен музей, в който е разказана историята на едно от най-интересните градчета в България, богато не само с историята на килимите, но и с много други неща, като златарската школа, чипровската просветна школа. Има много какво да се види тук. И се надявам магазинчето да е само повод хората да се сетят за това място, да го посетят, да се разходят из целия регион, който е невероятно красив.

Автор на статията

Виктория Костова Виктория Костова


Споделете статията

Четете още