Постиженията на учениците са моята награда

https://www.24chasa.bg/projects/article/10051218 www.24chasa.bg

Последната за годината статия от рубриката “Учителите на България” на Издателство Клет ни пренася този път в Пловдив, за да ни срещне с учителя по немски г-н Иван Столинов, за когото прецизността и точността са най-важните добродетели.

Herr Stolinov - г-н Столинов, вече 13 години преподава немски език в Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив. Гордее се, че е част от най-старата гимназия в България, основана от Найден Геров през далечната 1850 г. С гимназията г-н Столинов се чувства свързан не само като учител, но и като ученик - завършва там прогимназиалния си курс. Тези седем учебни години го срещат с прекрасни преподаватели, които насочват интереса му към езиците и към учителската професия. Сред тях са неговата класна и учител по български език и литература, както и първият му преподавател по немски, който възпитава у него любов към езика и уважение към културата на немскоезичните държави.

Една случка затвърждава убеждението на Иван, че немският е неговият избор. По време на почивка с родителите си се запознават с немско семейство. Баща му започва разговор, в който превежда през цялото време от немски на български и обратно. Това умение възхищава Иван и отключва неговото желание да го развие и самият той. Записва допълнителен езиков курс, а по-късно кандидатства в известната пловдивска езикова гимназия. Атмосферата в училището много способства за пълното отдаване на учениците на езиковото обучение, но най-ярка следа у Иван оставя германката фрау Рита Танева, за която децата цяла година дори не подозират, че изобщо говори български! Тя държи изключително много на доброто произношение, наред с перфектното усвояване на граматиката. По-късно, в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където следва немска филология, Иван има шанса да срещне професори и специалисти, от които да научи всичко, свързано с методиката на преподаване. Така желанието му да работи като учител се затвърждава.

Учителската професия винаги е привличала Иван. Отрано той открива, че му харесва да обяснява и помага на своите съученици, по-късно и състуденти, и че му се отдава да обяснява, да повтаря, да вниква и осмисля грешките - все важни качества за един преподавател.

Още от началото на учителската си практика последователно ръководи възпитаниците си по трудния път на овладяването на чуждия език, следвайки примера на най-добрите си преподаватели. Когато поеме осмокласниците и започнат от азбуката, още от първите дни г-н Столинов преподава не само правилата за четене и писане, но и важността на правилното произношение. Поправя учениците си, ако трябва сто пъти, а те не му се сърдят, защото разбират, че Herr Stolinov иска най-доброто за тях - да знаят, да могат и да се развиват. Не случайно завършилите випуски на г-н Столинов не го забравят за имени и рождени дни, а техните родители са му признателни за труда, отдадеността и отношението към деца им. “Това прави работата ми стойностна и смислена, независимо че учителският труд понякога е недооценяван”, казва г-н Столинов. “Разработваме материали и тестове, проверяваме домашни, без значение дали са почивни дни, но това не ми тежи, защото обичам работата си”, допълва той.

Преди няколко седмици, когато семейството му попада в капана на коронавируса, Иван решава, че ще оздравее по-бързо, ако продължи да преподава на своите осмокласници, които в момента имат нужда от своя учител. Тази негова отдаденост се усеща и от децата, и от родителите.

За г-н Столинов е дълг да бъде взискателен към своите ученици, за да могат да говорят качествен немски език: “Опитвам се да ги направя мои наследници, след време те да станат учители, дори и по-добри от мен.” Мотивира ги и им обяснява как овладявайки немския и познавайки основните добродетели и качества, присъщи за носителите на този език, те ще изградят ценни качества занапред. Точността е много важна, понякога много неща могат да се провалят, дори и да си много добър, ако не си точен и си закъснял например. Освен точността е важна и изпълнителността - това, което сме обещали, трябва да се направи, срокът да се спази. Но най-важното е децата да са вежливи, да си помагат и да се радват на успехите на другите. “Съревнованието е полезно, кара ни да се изявяваме и подобряваме, но не и за сметка на другите. Съревнованието с по-добрите от нас е градивно, защото успехът на един, който е направил теста без грешка, те мотивира и ти самият да работиш по-упорито и следващия път ти да си най-добрият”, смята г-н Столинов. Затова учи своите ученици на това, когато някой се справи по-добре от останалите, когато някой се изяви особено добре, да го аплодират и се радват за него. Това е правилната атмосфера в един клас според него - да има приятелски отношения, да си помагат децата.

В предишни години Иван Столинов организира редовно екскурзии до немскоговорящите страни, които дават на децата възможност за езикова практика и досег с културата. Освен гордостта от това, че са успели да се справят сами в чуждоезиковата среда, това е и сериозен допълнителен стимул за амбициозните да напредват още повече с езика. Веднъж, в Швейцария учениците изненадали Иван със самостоятелна инициатива. Сами подготвили анкета с въпроси доколко чужденците познават България и в свободното си време, вместо да избират сувенири, интервюирали хората по улицата. След това развълнувано обсъждали помежду си как се надяват да срещнат още по интересен събеседник, който да има повече познания за България.

Иван най-много се гордее с успехите на учениците си в състезанията по преводи на НБУ, в които училището се нарежда в Топ 4 в България. Редовно участват с успех в различни езикови конкурси, печелят призови места на състезанията на Немската читалня към Библиотека “Иван Вазов”. “Децата обичат състезанията, включват се с ентусиазъм. Нашите ученици са много интелигентни, много учат и съм респектиран от тяхната енергичност, съобразителност и находчивост, от това колко добре боравят с технологиите”, гордее се г-н Столинов.

Децата отговарят на доверието с доверие. Споделят с него, когато имат затруднения, защото знаят, че могат да разчитат на своя класен. Самият г-н Столинов се възприема като тяхно “доверено лице”, нещо като “заместник-родител”, който ги възпитава, съветва и подкрепя. “Аз приемам така ролята на учителя - да даде като професионалист това, което може, като знания - това, което трябва, и като човек - всичко”, казва Иван Столинов. “Работата с млади хора е уморителна понякога, но и зареждаща. Когато вижда, че децата се справят, че израстват и постигат все по-добри резултати, това е такава награда за всеки учител, че умората веднага ти минава. Благодарен съм за това, че съм учител, че мога да бъда полезен със знанията и опита си на своите ученици. Благодарен съм, че те го оценяват и са ми признателни години след като са завършили училище, което означава, че съм направил правилен избор с професията си.”