Алексей Алексиев показва двуметров кръст от 300-годишно чемширено дърво

https://www.24chasa.bg/region/article/10116034 www.24chasa.bg
Алексей Алексиев с кръста

В София върху изсъхнала японска вишна е направил своеобразен паметник на жертвите на коронавируса

Дияна РАЙНОВА

В изложбата дърворезба на Алексей Алексиев, подредена в Художествена галерия в Добрич от 19 до 29 август, впечатлява двуметров кръст от 300-годишно чемширено дърво с 30 миниатюри-дърворезба от двете му страни.

Кръстът е двустранен, висок е 2 метра, ширината е 1 метър. На него има 30 миниатюри – по 15 от предната и задната страна, с големина на плочката 10/10 см., дебелина 6 мм. „Кръстът е напълно в канона, осветен е от патриарха. Миниатюрите възпроизвеждат сцени от живота на Иисус Христос, които са и големи църковни празници” – обяснява Алексиев.

Дървото е чемшир. „То е над 300-годишно, тъй като наддава с около милиметър дебелина на година. Намерих го в Троянския Балкан, бяха 5 дървета от един корен, едното беше обелено и изсъхнало и го отрязах. Другите продължават да си живеят” – разказва авторът.

Майсторил е кръста, който критиците по подобие на Рафаиловия кръст, наричат Алексиев, 7 години - от 2006 до 2013 г. През това време прочел и четирите евангелия, за да направи миниатюрите, подсказват близки до него. „През тези години работих само това, всеки ден – от сутрин до вечер” – добавя творецът.

„Има голям интерес към кръста, защото в България няма такова произведение на изкуството – нито в този мащаб, нито с тези подробности. В Рилския манастир има подобен кръст, останал от монаха Рафаил, макар че за него няма данни кога, как е работил, какво друго е оставил. Кръстът на Рафаил се смята за национално богатство, за най-доброто в българската дърворезба. Затова за мен беше голямо предизвикателство да направя нещо в този стил” – обяснява Алексиев.

Алексей Алексиев е роден на 1 януари 1961г. в София. По образование е инженер–химик и до 1994 г. е работил в Института по приложна минералогия към БАН. След 1994 г. намира призвание в дърворезбата и се посвещава на дървопластиката в градска среда. От 1997- 98 г. започва да се занимава и с църковна тематика, като изработва основно миниатюри. Известно време живее с родителите си в Индонезия и там се записва в школата на майстор Варсоно. От него научава тайните на ажурната дърворезба. По-късно е ученик и на Петър Кушлев.

„В Докторската градинка в София има един стар над 100 години дънер, ударен от гръм, целият прогорен отвътре. Имам идея да извая фигурата на Св. Иван Рилски в хралупата на дървото – изцяло резба. Тази идея е от 4 години, вече са събрани над 1000 подписа в подкрепа, вместо дървото да се отреже” – казва Алексиев и обяснява, че това е част от поредица. „Направил съм в София 16 такива дървета, които са изсъхнали дънери. Много от тях не оцеляха – бяха изпочупени или разграбени. Има запазени 3 – на ъгъла на бул. „Цариградско шосе” и ул. „Латинка” и „разказва” на различни сцени в световната митология, в болница „Шейново” обяснимо е „Дървото на живота”, в община Лозенец е до бившия японски хотел. То е посветено на жертвите на коронавируса. Направих го миналата година – от май до юли. Не ми е известно да има паметник на жертвите на заразата по света, които вече са над 200 милиона души. Работил съм дърво-японска вишна, което беше изсъхнало, с обелена кора. Клоните му са изострени, цялото изглежда бодливо, а в същото време по стъблото се вият растителни орнаменти – цветя и листа, т.е. надежда за възраждане на новия живот. Възприе се много добре” – описва творческите си „следи” Алексиев. 

Той казва още, че не спира да работи, като материалите са най-разнообразни – кост, метал, стъкло, камък, дърво, но никога живо, а само изсъхнали дънери.

„Учудих се, че от Ватикана – традиционно консервативна институция, където пратих мои неща, получих благодарствени и приветствени писма, подписани от предишния папа. Мои миниатюри, кръстове- дърворезба, са поставени в музея на Ватикана. По света, където съм гостувал, навсякъде съм оставил по нещо, което се възприема много добре – за мое удовлетворение” – говори за битието си творецът. „Много ми хареса Художествената галерия в Добрич, когато я видях при едно пътуване – и като възможности, и като разположение. Радвам се, че успяхме да направим изложба в тази достолепна сграда” – казва още той.