Със 134 хил. златни листчета реставрираха куполите на варненската катедрала

https://www.24chasa.bg/region/article/10725991 www.24chasa.bg
Вероятно до месец ще приключи ремонтът на катедралата и ще бъдат премахнати всички скелета.

На всяка божествена света литургия ще благодарим на дарителите, казва митрополит Йоан

Ремонтът на “Успение Богородично” струва около 3 милиона лева

С повече от 2 килограма позлата заблестяха шестте кубета на митрополитската катедрала “Успение Богородично” във Варна. Промяната на храма се вижда от далече - стъклата на витражите са подменени, сградата е измита отвън, а камъните са оправени и фугирани.

Обновени са и каменните корнизи и фронтоните под тях, за да спре проникването на дъждовна вода, която се просмуква в стените на храма и унищожава ценните му стенописи. Реставрирани са и четирите врати на храма. Очаква се мащабният ремонт да приключи до месец, в момента се довършват скатните покриви.

Подобен ремонт

не е правен

от 80 години

- по груби сметки той струва около 3 млн. лева.

Най-видимата част от него безспорно са кубетата. Реконструкцията им бе належаща, след като преди години при лятна буря покривът на катедралата протече и бяха засегнати стенописи.

  Варненският бизнесмен Димитър Желев дарява стотици хиляди за позлата на камбанарията, главния купол и четирите малки купола, които вече привличат погледите от километри.

Средства за дългоочакваната промяна се събират и от многобройни дарители - миряни, граждани и фирми, солидна помощ оказват държавата и община Варна, които дадоха съответно 200 и 350 хил. лева.

“В знак на благодарност към дарителите имената им ще бъдат споменавани на всяка божествена света литургия, благодаря на всички тях - от най-малките до най-големите”, каза за “24 часа” Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

Семейство реставратори от софийска фирма - Нели и Вацлав Копецки, заедно с техния колега Николай Чергаров извайват детайлите и поставят на ръка 134 000 листчета 23,75 карата злато с размер 8 на 8 см.

Те са изработени в Германия специално за спецификата на шестте кубета. Позлатяването на църковни покриви е специалитет в работата на семейство Копецки, които са работили върху храма “Свети Александър Невски” и този в с. Шипка.  

“Работата ни продължи около една година с технологични прекъсвания. Много операции предшестваха позлатата, първо свалихме старата обшивка, която беше изгнила, почистихме, шлайфахме, изградихме изцяло нови кубета от мед, върху които подредихме златните листчета. Обхватът на кубетата е сходен с този на храм “Св. Александър Невски”, разказа Нели Копецка.

Освен реставраторите в бригадата се включват ежедневно между 6 и 8 човека - дърводелци, тенекеджии, каменари. Понякога броят им стига и до 20-ина. Всеки един милиметър от работата по куполите на храма и на кръстовете се извършва на ръка.

Първото, което привлече погледите на варненци и гостите на града през лятото на 2020 г., бяха белите “шапки”, които изникнаха върху куполите на храма.

Благодарение на тях майсторите можеха да работят спокойно и да не зависят от капризите на времето.

Поставиха ги алпинисти на повече от 35 метра височина.

Варненската

катедрала

остана отворена

за посещения

през цялото време на строително-монтажните дейности. Бяха вдигнати специални външни скелета с асансьор.  

Сградата придобива познатия си днес вид в периода 1941-1943 г., когато с благословението на Варненския и Преславски митрополит Йосиф е доизградена камбанарията, висока над 38 метра.

Правят се укрепвания в основите и се подменя покривната конструкция, по време на която 4-те дървени кубета са заменени с 4 купола, които са значително по-големи и допринасят за специфичния съвременен и величествен силует.

Катедралата “Успение Богородично” е първият голям храм у нас, изграден след Освобождението, преди патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” в София. Честта да положи основния камък на 22 август 1880 г. имал княз Александър І Батенберг.

Избраното име “Успение на Пресвета Богородица” било в памет на руската императрица Мария Александровна, леля на княза.

Дяланите камъни

в основата на

храма са от

събарянето на

крепостната

стена

на града. За фасадата били ползвани камъни от районите на селата Куманово и Любен Каравелово.

Инициативата за изграждането на храма е на Варненския и Преславски митрополит Симеон (1840-1937), който през ноември 1879 г. сформира специална комисия, за да подготви построяването на новия храм. Под председателството на митрополит Симеон комисията се събира през декември 1879 г. и определя църквата да се съгради на площада при градския часовник.

През август 1880 г. в града пребивава княз Александър І Батенберг. Той одобрява план за строежа на църквата по образец на Петерховския храм в Санкт Петербург, но препоръчва да се промени избраното място за храма и да се изгради на празeн терен, където има по-голям простор и храмът ще се вижда от всички страни.

На 22 август 1880 г. княз Александър I Батенберг прави първата копка и полага основния камък. Строителството на митрополитския катедрален храм продължава до 1886 г.

Първата служба в него била извършена на 30 август 1886 г. В края на януари 1890 г. настоятелството взело решение да не се харчат излишни пари за камбанария, а да се повдигне кубето, “за да се чува камбаната из град Варна”.