Тържество с водосвет по случай 100 години на гарата в Казанлък имаше днес в града. Проявата е част от Празниците на розата, който се провеждат за 119-и път и продължават до 5 юни. В градинката до гарата бе подредена фотоизложба на открито, в която любопитни фотоси разказват за историята на железницата в този край. В словото си кметът на общината Галина Стоянова изрази съжалението си, че от министерството на транспорта никой не уважи юбилея им.
За разлика от 20 ноември 1921 година, когато новата гара на Казанлък била открита най-тържествено лично от цар Борис Трети. И това е изобщо първата железопътна гара в страната, която той е открил, обърна внимание в словото си директорът на историческия музей "Искра" Момчил Маринов. Първият влак дошъл на казанлъшката гара от Тулово, целият отрупан с цветя.
Гарата е разположена на подбалканската линия - най-краткият железен път между София и Бургас. Тази линия е строена цели 62 години - от 1890 до 1952 година, на 15 отсечки. Първи бил участъкът между Зимница и Карнобат, а отсечката Тулово - Казанлък била първата след Втората национална катастрофа през 1918 година. Общинският съвет на града настоял през 1920 година строителството да започне, защото искали градът да се свърже с бургаското пристанище. И това строителство се случило с доброволното участие на местното население, което дарило и пари, и труд.
През 1930 година Казанлък се свързва с Бургас, защото тогава е открит участъкът от Тулово през Твърдица до Сливен, а 9 години по-късно цар Борис Трети идва тук и като машинист на локомотив - тогава пускат в експлоатация участъка до Карлово. Влакът пътувал със скорост 35 километра в час, като царят поканил всички желаещи да се повозят в "неговия" влак като пътници.
Сред интересните факти от фотоизложбата, посветена на юбилея, се откроява и този, че като огняр и локомотивен машинист по българските железници е работил и казанлъчанинът Антон Попов - актьор, един от създателите на Народния театър "Иван Вазов" в столицата.